Решение № 4466 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2017 г.

Решение № 4466 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. М. от гр. С., чрез пълномощника му адв. А. Теодосиева, срещу Решение № 7864 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 4583/2015 г. от Административен съд С.-град (АССГ) в частта, с която съдът е отхвърлил исковете му срещу Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, за претърпени, вследствие заповед за отстраняване от длъжност рег. № 14393/13.12.2010 г. на административния орган, имуществени вреди за разликата от 1 920 лв. до 12 460 лв., лихвата върху тази сума (10 540 лв.), както и в частта, с която съдът е отхвърлил искът му срещу Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, за претърпени, вследствие заповед за отстраняване от длъжност рег. № 14393/13.12.2010 г. на административния орган, неимуществени вреди. Касаторът твърди и обосновава наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира да му бъдат присъдени понесените в двете съдебни инстанции разноски.

С. Р. № 7864 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 4583/2015 г. от Административен съд С.-град, в осъдителната му част, касационна жалба е подадена и от пълномощника на директора на СДВР - МВР - юрк. Т. Георгиев, в която се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението на съда в обжалваната част и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от Д. М. и за основателност на тази, подадена от пълномощника на директора на СДВР - МВР. Счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. По подробно изложени в пледоарията му съображения предлага решението да бъде отменено.

За да се произнесе настоящата инстанция взе предвид следното:

Пред първостепенния съд Д. М. - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на участък "Полиция" - Красно село на 06 РУП при СДВР е предявил иск срещу СДВР - МВР, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с претенция ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени, от действието на Заповед № 14393 от 13.12.2010 г. за временно отстраняване от длъжност, имуществени - 12 445. 99 лв. и неимуществени - 5 000 лв. вреди, настъпили в периода от издаване на заповедта - 13.12.2010 г. до прекратяване на действието й със Заповед № з-8415 от 1.08.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 12 445. 99 лв. от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и понесените по делото разноски.

Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства от фактическа страна първостепенния съд е установил следното:

1. Ищецът е бивш служител на ответника - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на Участък "Полиция" - Красно село на 06 Районно управление "Полиция" при СДВР. Поради констатирани отклонения от нормалното поведение на държавния служител ръководството на 06-то РУП-СДВР е издало заповед № з-10497 от 13.09.2010 г. за извършване на психологическа оценка на рисковото му поведение и му е разпоредено да се яви на 15.09.2010 г. в Института по психология на МВР. Заповедта не е била връчена поради това, че ищецът се е държал напълно неадекватно и е отказал категорично да се запознае със съдържанието й, респ. изследване не му е било проведено. Наложило се е да бъде задържан след употреба на физическа сила и помощни средства, иззето е личното му оръжие, след което е бил предаден на дежурен лекар в спешното психиатрично звено на ОДПЗС - гр. С., а по-късно - изпратен в психиатрична болница в гр. Н. И., на осн. чл. 154 и чл. 157 от Закона за здравето с диагноза "остра психоза". На 19.09.2010 г. ищецът самоволно е напуснал болницата, след което е в неизвестност и по тази причина - обявен за общодържавно издирване (ОДИ) с бюлетин 264 от 22.09.2010 г.

1. Поради факта, че от 19.09.2010 г. Д. М. е бил в неизвестност, на 03.11. същата година ВНД началник 06 РУП - СДВР е издал Заповед рег. № 612, с която е разпоредил да се извърши проверка за установяване местонахождението му. В резултат на проверката комисията е предложила държавният служител да бъде временно отстранен от длъжност - до установяване на местонахождението му или представяне на оправдаващ отсъствието му от работа документ.

1. На 13.12.2010 г., на осн. чл. 30, ал. 2 ЗМВР и справка рег. № 57976 от 06.12.2010 г. е издадена Заповед № 14393 за временно отстраняване от длъжност на полицай Митев.

1. От ОДИ лицето е снето след определение за прекратяване на НЧД № 11767/2010 г. по описа на СРС, решението по което не е представено пред административния съд.

1. Разпитани по делото близки на ищеца свидетелстват, че нямат и не поддържат връзка с него, не знаят неговото местонахождение, не са уведомени за проблеми със здравето му, респ. за постъпването му в здравно заведение, за проблеми в службата му, но сочат че бил подтиснат, несигурен и напрегнат и след отстраняването му от длъжност си стоял в къщи.

1. За да установи размерът на възнаграждението, което Д. М. би получил за периода от 1.12.2010 до 21.12.2011 г. съдът е назначил ССчЕ, от заключението на която е установил, че същото би било в размер на общо 12 460 лв.; лихвата, дължима върху тази сума от 22.12.2011 г. до завеждане на исковата молба би била 4 323. 26 лв.; от 27.06.2012 г. до завеждане на исковата молба - 3 661. 72 лв. и от 19.10.2012 г. до завеждане на исковата молба - 3 260.87 лв.

При тази фактическа установеност първостепенния съд е направил извод, че са налице всички комулативно изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за частично реализиране на отговорността на държавата.

По отношение на първата предпоставка е приел, че оспорваната Заповед № 14393 от 13.12.2010 г., от която се претендират вредите, е издадена в изпълнение на административна дейност на ответника, т. е. налице е административен акт, който административният орган е оттеглил с друга своя заповед - № з-8415 от 1.08.2011 г. Съдът е приравнил "прекратяване на действието" на заповедта с "оттегляне" на административния акт. Обсъждайки законосъобразността й, по реда на чл. 204, ал. 3 АПК, съдът е стигнал до извод, че Заповед № 14393 от 13.12.2010 г. неправилно е издадена на осн. чл. 234, ал. 1 ЗМВР (отм.), поради което е незаконосъобразна. В случая административният орган е следвало да образува дисциплинарно производство срещу Митев.

По отношение на втората предпоставка съдът е приел за доказано наличието на имуществена вреда, изразяваща се в неполучените от ищеца "възнаграждения за периода на отстраняването му от длъжност".

По отношение на третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка съдът е приел, че такава е налице, но е налице и съпричиняване от страна на самия ищец. С поведението си той е допринесъл за вредоносния резултат като се е отклонил от разпореденото изследване на психологическата му годност, избягал е от болничното заведение и впоследствие е бил в неизвестност. Приел е още, че той не е бил състояние обективно да изпълнява служебните си задължения, не е търсил контакт с ответника и не се е опитвал да се върне на работа. Това поведение е дало основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ и да намали търсеното обезщетение за имуществени вреди до размера на минималната работна заплата за страната за 8-те месеца, през които е действал оспорвания административен акт - от 13.12.2010 до 01.08.2011 г., когато действието му е било прекратено, ведно със законната лихва от 21.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част искът за обезщетяване на имуществени вреди е приет за неоснователен.

Претендираните неимуществени вреди съдът е приел за недоказани, поради което е направил извод за неоснователност на иска в тази част.

При този изход на правния спор е приел претенцията за присъждане на понесените по делото разноски от ищеца за основателна и я е уважил съразмерно на уважената част от иска.

Решението е неправилно в осъдителната част. Същото е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В останалата част е правилно.

Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото и не е необходимо тя да бъде преповтаряна, събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства, но част от тях е интерпретирал неправилно, поради което е направил грешни правни изводи, които настоящата инстанция не споделя.

Видно от текста на исковата молба пред първостепенния съд Д. М. е предявил иск, с който претендира ответникът да му заплати обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди, които е претърпял от "невръчваната" му Заповед № 14393 от 13.12.2010 г., с която е разпоредено, на осн. чл. 30, ал. 2 ЗМВР, да бъде отстранен от длъжност във връзка с обявяването му за ОДИ с бюлетин № 264 от 22.09.2010 г. на СДВР и телеграма № 41270 от 21.09.2010 г. считано от датата на издаване на заповедта. Ищецът твърди, че административният акт е незаконосъобразен, отстраняването му е "незаконно", и в резултат на това е претърпял имуществени вреди, представляващи лишаването му от месечни заплати за периода от 1.12.2010 г. до 21.12.2011 г., които претендира да му бъдат "възмездени", а така също и моралните вреди, изразяващи се в уронване на престижа и достойнството му в службата и в обществото, страдание и неудобство, преживян стрес.

1. Не е спорно, че Заповед № 14393 от 13.12.2010 г., издадена от директора на СДВР, не е била връчена на ищеца до 21.12.2011 г., който факт той изрично посочва в исковата си молба и който е отбелязан върху копието на заповедта (л. 5). Следователно, оспорваният, като незаконосъобразен, административен акт не е достигал до адресата и по тази причина не е влязъл в сила и не е породил целените с него правни последици, а именно Д. М. да е бил отстранен от длъжност. След като актът не е достигнал до адресата си и не е породил правните последици е правно ирелевантен факта на прекратяване на "действието" му по простата причина, че такова "действие" не е налице. Изпълнението на административния акт започва с влизането му в сила или при определени в закона случаи преди това, какъвто не е процесния случай.

1. Неправилно съдът е приравнил прекратяването, със Заповед № з-8415 от 1.08.2011 г., на действието на Заповед № 14393 от 13.12.2010 г. на оттегляне на административен акт. В случая дисциплинарно производство не е било възможно да бъде открито и проведено, тъй като Д. М. не само е изпаднал в състояние, изискващо спешна психиатрична помощ, "което (повече от ясно) не му позволява да изпълнява служебните си задължения", но и след самоволното напускане на болничното заведение, в което е настанен, е бил в неизвестност повече от година. Тази "неизвестност" е дала основание на административния орган да издаде заповед за отстраняването му от длъжност " докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения". Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.), в действащата му редакция (ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г.) дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Неявяването на работа в два последователни дни, съгласно чл. 227, ал. 1, т. 5 от същия закон представлява "тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага наказание "уволнение". Но съдът не е съобразил, че дисциплинарно производство не е можело да се проведе по причина, че Митев е бил в неизвестност. В същото време по документи е заемал длъжността, но не се е явявал на работа. Затова административният орган е предприел правилното действие да го отстрани от длъжност докато се изясни местонахождението му, след което да предприеме други действия.

До такива обаче не се е стигнало поради това, че е бил в неизвестност повече от година. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му и визираният от законодателя преклузивен срок автоматично изключва възможността административният орган да наложи дисциплинарно наказание.

1. С оглед на изложеното се налага извода, че в конкретния случай ищецът претендира да бъде обезщетен за времето, през което не се е явявал на работа без уважителна причина на основание на заповед, издадена от ответника, която не е влязла в сила и не е породила правни последици. Такава претенция - да получи обезщетение, представляващо трудовото му възнаграждение (в пълен размер, т. е. по 980 лв. месечно), за исковия период от 1.12.2010 г. до 21.12.2011 г., т. е. за цялото време през което е бил в неизвестност, е неоснователна.

На първо място не е налице незаконосъобразен акт, издаден от ответника при изпълнение на административната му дейност. На следващо място настъпилата за ищеца вреда изцяло е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното му поведение, поради което не може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата. Искът, в частта за претендираните имуществени вреди, е недоказан и неоснователен, поради което ще следва да се отхвърли изцяло, ведно с претенцията за лихви и разноски по делото.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение също е неоснователна с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от специалния закон - ЗОДОВ.

При така изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение