Решение № 7972 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12191/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Гия" ЕООД, чрез адв. Й. Лалова против решение 301 от 14.09.2020 г. по адм. д. 105/2020 по описа на Административен съд - Враца. С него е отхвърлен като неоснователен предявеният от "Гия" ЕООД иск /всъщност обективно съединени искове/ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на имуществено обезщетение в размер на 124 444,55 лева, от които 25 109 лева претърпени загуби, 98 834,97 лева пропуснати ползи и законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 12.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията, настъпили в резултат на принудителна административна мярка /ПАМ/. Последната е била наложена със Заповед 18-0300-000001/02.01.2018 г. на Началник група, РУ - Мездра към ОД на МВР - Враца по чл. 171, т. 2а от ЗДвП и отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение, постановено по адм.д. 97/2018 г. по описа на АдмС - Враца. ПАМ се изразявала в прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на товарен автомобил влекач "Скания" рег. [рег.номер на МПС] , ползвано на лизинг от касатора. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи неизпълнението на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК да съдейства на страните за отстраняване на непълноти и да им дава указания, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Предвид неизяснената фактическа обстановка счита, че съдът е приложил неправилно материалния закон, като приел, че не се доказва елемент от фактическия състав за осъществяване на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Излага съображения за неправилност на съдебното решение и прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по делото. Ответникът Областна дирекция на МВР - Враца, редовно призован, се представлява от юрк. Пешева. Оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения: Предмет на разглеждане пред първостепенния съд са предявените от "Гия" ЕООД искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/, с които претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени имуществени вреди в общ размер на 124 444,55 лева, от които 98 834,97 лева - пропуснати ползи за периода 02.01.2018 г. до 02.07.2018 г.; 2. 25 609,58 лева - претърпени загуби, където: 2.1. 1 071,74 лева за закупен акумулатор на влекач с рег. [рег.номер на МПС] ; 2.2. 1 165,00 лева представляващи разходи за поддръжка на влекач с рег. [рег.номер на МПС] ; 2.3. 20662,12 лв. разходи за амортизационни отчисления; 2.4. 1 911,71 лева за застраховки "Каско" и "Гражданска отговорност" на влекач с рег. [рег.номер на МПС] ; 2.5. 299,01 лева заплатен данък за влекач с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил изцяло така предявения иск, като го е приел за неоснователен. За да постанови този резултат е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 02.01.2018 г. е наложена ЗППАМ 18-0300-000001, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег.номер на МПС] , използван от "Гия" ЕООД, в качеството му на лизингополучател, за 6 месеца, считано от 02.01.2018 г. В резултат на това, за периода от 02.01.2018 г. до 02.07.2018 г. процесният товарен автомобил е бил извън експлоатация, съответно не е носил очакваните приходи. Безспорно е установено също така, че с влязло в сила Решение, постановено по адм.д. 97/2018 г. по описа на АдмС - Враца процесната ЗППАМ е отменена от компетентния съд като незаконосъобразна. Решението е влязло в сила на 19.05.2018г. По отношение на претендираните от ищеца пропуснати ползи, Административният съд е преценил, че от представения Рамков договор от 28.12.2018 г. за извършване на кръгови курсове за периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. не може да бъде направен категоричен извод за осуетено, единствено вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ, обективно, очаквано и сигурно увеличение на имуществото на дружеството. Посочил е, че от същия могат да се установят договорените между страните направления на кръгови курсове, както и срока за извършването на превозите, но е невъзможно от него да се извлече информация относно броя на самите курсове по всяко едно от визираните направления, дори и с оглед съдебно-счетоводната експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно изготвена. Нещо повече, въпреки че ищецът е твърдял неизпълнение на същия, поради незаконосъобразно наложената ЗППАМ, той не е ангажирал доказателства относно заплатени неустойки по въпросния рамков договор, както и относно закупуването и/или наемането на друг автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на елемент от фактическия състав на приложимата материалноправна норма, а именно наличие на причинена вреда, представляваща пропусната полза, и нейната пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт. При констатираното отсъствие на тези две предпоставки, е намерил искът за неоснователен и като такъв го е отхвърлил. Относно претенциите на ищеца за заплащане на сумите, в общ размер на 25 609,58 лева, представляващи твърдени от него претърпени загуби, съдът е отхвърлил същите изцяло като неоснователни, с мотиви, както следва: На първо място, по отношение сумата от 1 071,74 лева, представляващи разходи за закупен акумулатор за влекач, съдът е посочил, че липсват доказателства установяващи причинно-следствената връзка между амортизацията на акумулатора и наложената ПАМ. Претенцията в размер на 1 165,00 лева представляващи разходи за поддръжка на влекача и сумата от 1 911,71 - заплатени застраховки "Каско" и "Гражданска отговорност", АС е отхвърлил с аргумент за липсващи два от елементите на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Приел е, че налагането на незаконосъобразната ЗППАМ не е довела до създаване на нови плащания за дружеството, различни от вече договорените. Отбелязал е, че цитираните разходи не представляват имуществена вреда, т.к. произтичат от договори, сключени в рамките на свободата на договаряне. В този смисъл, неизползването на влекача в процесния период по предназначение е въпрос, различен от дължимостта на самите плащания. Относно основателността на направеното плащане по застраховка "ГО", за срока, в който влекачът е временно спрян от движение, съдът е отбелязал, че въпросното задължение става недължимо по силата на самия закон. Мотивирал е тезата си с аргумент, че за да подлежи на обезщетение по реда на ЗОДОВ вредата трябва да е следствие неправилно упражняване на законови права, докато заплащането на нещо, което не е дължимо по силата на закона (въпросната застрахователна премия по силата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ) не може да бъде вменено в отговорност на държавата. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 20 662,12 лева амортизации съдът е намерил, че амортизация се начислява единствено, ако вещта носи икономическа изгода. По тази причина, в случай, на преустановяване използването на вещта, какъвто е и настоящия, амортизация не следва да се начислява. На последно място съдът е посочил, че по отношение на претенцията за заплащане на 299,01 лева, представляващи заплатен данък МПС съдът е отбелязал, че годишния данък на МПС не съставлява деликт, причинен от административен акт или незаконосъобразно поведение на администрацията, в който смисъл не подлежи на репариране по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, от доказателствата по делото се установява, че със Заповед за прилагане на ПАМ 18-0300-000001/02.01.2018 г. на И. М. Гешев, на длъжност "началник група", Районно управление - гр. Мездра към ЯДМВР - Враца на "Гия" ЕООД е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС, с рег. [рег.номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от датата на налагане на санкцията - 02.01.2018 г. до 02.07.2018 г. Заповедта за прилагане на ПАМ е оспорена по съдебен ред и с влязло в сила Решение, постановено по адм. д. 97/2018 г. по описа на Адм. съд-Враца, влязло в сила на 19.05.2018г. е отменена изцяло. В този смисъл, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изискал уточнение от ищеца защо периодът, за който са претендирани исковете е от 02.01.2018 г. до 02.07.2018 г., а не до 19.05.2018г., след който момент за разликата от 20.05.2018г. до 02.07.2018г. административният акт е бил вече отменен. Освен това, съдът е следвало да укаже на ищеца, че не сочи доказателства как е определена крайната дата на периода 02.07.2018г. и че именно това е моментът на преустановяване на бездействието на длъжностните лица /ако е имало такова/ след отмяната на акта. Това обаче, би представлявало самостоятелно основание за претендиране на част от вредите, претърпени в този допълнителен период. Основателен е аргументът на касатора, че първоинстанционният съд неправилно и противоречиво е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод относно потенциалното получаване през процесния период от "Гия" ЕООД на конкретен доход от осъществени превози на товари в страната и чужбина с влекач рег. [рег.номер на МПС] . Претендираната сума в размер на 98 834, 97 лева се разглежда от ищеца като пропусната полза, тъй като през времетраенето на ПАМ за временно спиране от движение на автомобил Скания с рег. СВ9105АР за срок от шест месеца, същият е бил извън експлоатация и не е носил очакваните приходи. Най-напред, следва да се посочи, че пропусната полза, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това и в резултат от деянието ищецът да е бил лишен от сигурна облага. В този смисъл пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението/в този смисъл е и тълкувателно решение 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. дело 3/2012 г. /. Имуществените вреди, независимо дали се касае за претърпяна загуба и/или пропусната полза, не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца по пътя на пълно и главно доказване. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, като границите се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи определена сума, на която то определя вредите си /за съответния период от предходната година, какъвто е настоящият случай/, а следва да установи по несъмнен начин настъпването на действителни вреди, техният точен размер, както и че незаконосъобразният акт на администрацията е единствената причина за настъпването им. Първостепенният съд е дал само най-общи указания на страните, но е следвало да уточни както периодът, за който са направени исковите претенции, така и да посочи на страната, че не сочи доказателства за определени свои твърдения. Настоящият касационен състав не споделя и друга част от мотивите на АдмС-Враца, с които е отхвърлен искът за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 98 834, 97 лева., като трябва да се посочи, че пряка причинно-следствена връзка по начина, по който е описана е била налице. Това е така, защото очевидно МПС, на което е отнета регистрацията не може да бъде използвано в търговския оборот и съответно да бъде източник на приходи. Следователно незаконосъобразната ПАМ логично е породила определен тип вреди за лицето. Остава отворен обаче въпросът за техния размер и период. Вярно е съждението на АдмС-Враца, че от Рамковия договор може да се заключи, че за периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. ищецът би бил ангажиран за извършване на необходимите на LKWWALKER курсове. С оглед на всичко това, за да бъде основателно искането за обезщетение на пропуснатите ползи от временното спиране на въпросния товарен автомобил и съответно неполучаването на приходи в периода м. януари 2018 г. м. юли 2018 г., то следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че патримониумът на "Гия" ЕООД би се увеличил с търсената сума в размер на 98 834, 97лева и че в твърдения период от време м. януари 2018 г. м. май/юли 2018г. ще получи точно определен брой заявки за транспорт. Иначе казано, че ищецът не е получил приходи в посочения размер единствено по причина на незаконосъобразния акт. На следващо място, от касационната жалба могат да се извлекат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите за претърпени имуществени вреди в размер на 25 109,85 лв. Настоящият състав намира, че в случая не е налице вреда, в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт само за част от останалите искови претенции. По отношение на сумата в размер на 1 071 лв., представляващи разход за закупуване на нова акумулаторна батерия, основателни са възраженията на ответника, че въпросното ППС е било на разположение на собственика или съответно под надзора на оторизирания сервиз на СКАНИЯ /за което са заплащани ежемесечни суми/, където е можело да бъдат полагани необходимите грижи за него. Не са необходими специални знания и умения на съда, за да констатира, че преди дълъг престой могат да бъдат положени преднамерени грижи за съхраняване на състоянието и качествата на ППС. В конкретния случай, един от възможните варианти е акумулаторната батерия да бъде откачена от клемите на превозното средство, за да се предотврати падане на напрежението и дълбоко разреждане. Веднъж свалена от ППС същата може да бъде съхранена на подходяща температура и зареждана посредством зарядно устройство, за да предотврати изхабяването. Допълнително, акумулаторната батерия на кое да е ППС има ограничен експлоатационен период, по-кратък от самия автомобил и същата следва да бъде заменяна в рамките на определен период от време. В този смисъл не са представени доказателства пред първоинстанционния съд относно периода на извършване на последната подобна замяна. В случай, че това е било сторено преди повече от 5 г. то следва да се разглежда като житейски нормално и очаквано изхабяването и необходимостта от закупуване на нова. Разбира се подобни съждения са само предположения, тъй като и в тази насока не са навеждани твърдения, нито са привеждани доказателства от ищеца. Административният съд е изложил подробни мотиви, както във връзка с разходите за поддръжка на влекача, така и във връзка със заплатена застраховка "Гражданска отговорност" и "Каско", които се споделят изцяло от настоящия състав. Тези разходи нямат характеристиката на вреда, причинена от отменения като незаконосъобразен административен акт, а са средства, които обичайно се заплащат във връзка с експлоатацията и съхранението на ППС. Основателен обаче, се явява развитият в касационната жалба довод за неправилност на съдебното решение в частта му, в която изчислените в размер на 20 662, 12 лева амортизационни отчисления не са признати за вреда в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна ЗППАМ. Изследвайки представените по делото доказателства и приложимата правна уредба съдът от първата инстанция неправилно е отхвърлил претенцията на ищеца. Не могат да бъдат споделени доводите, че в случая се е осъществила хипотезата на цитираната от него ал. 1 на чл. 59 от ЗКПО, съгласно която следва да се преустанови начисляването на амортизации.