Решение № 6665 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2016 г.

Решение № 6665 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "К. А." АД, гр. С. срещу Решение № 7632/07.12.2015 г., постановено по адм. д № 9878/2013 г. по описа на Административен съд С. град, с което са отхвърлени предявените от дружеството обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и частично е прекратено производството по делото. В изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове. О. Н. агенция по приходите, гр. С., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на "К. А." АД, гр. С. против Национална агенция по приходите /НАП/, гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ дружеството е предявило обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска до изплащането им. Исковете се основават на незаконосъобразен административен акт, издаден от данъчен орган при ТДД - Р. на 23.05.2003 г. Претендираните загуби основава на извършени плащания -, неустойки и вноски, произтичащи от неизпълнение на сключени от дружеството договори, на платена неустойка и разноски по гражданско дело и разходи по поддръжка на техническото състояние на моторни превозни средства. Претенцията за пропуснати ползи е основана на претърпени финансови загуби, възможен, но неосъществен размер на печалба в посочения в исковата молба период. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнени с допълнителни такива и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е прекратил производството по делото в частта, с която исковите претенции се основават на неотменен административен акт. В приетата за допустима част е отхвърлил като неоснователни предявените искове за причинени имуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице частично незаконосъобразен и нищожен ДРА за установени задължения на ищеца в размер на 122 465.26 лева, но той не е доказал причиняване на претендираните вреди, като пряка и непосредствена последица от частично отменения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от частично незаконен ревизионен акт, издаден от орган по приходите при ТДД - Р. Правилен е извода на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявените искове, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената отмяна на административен акт на данъчен орган при ТДД - Р. по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че реално претърпени от дружеството вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения акт са доказани по делото. Извършени разходи, произтичащи от изпълнение на задължения по сключени от ищеца договори за лизинг не представляват вреда, произтичаща от отменения акт. Независимо от това, въпреки изричните указания на съда, по делото не са представени писмени доказателства, установяващи кога, как и на какво основание са извършени твърдяните плащания като неустойки по същите договори. Несъстоятелно е позоваването в касационната жалба на заключението на експертизата, тъй като то не се основава на конкретни счетоводни и/или други документи, а на "разпечатки", чието съдържание не е установено по делото. Не е доказано твърдяното за извършено плащане, като неустойка по неизпълнен предварителен договор, нито заплащане на разноски по гражданско дело. Правилно е прието в обжалваното решение, че от представените по делото доказателства не се установява и причинна връзка между отменения акт и настъпване на претендираните вреди, като претърпени загуби и пропуснати ползи. Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Заключението на изготвената по делото експертиза не налага друг извод, тъй като е основано на базата на предположения, а не на реално доказани факти. Исковете се основават на частично отменен данъчно-ревизионен акт, от който акт не произтичат сочените в касационната жалба преки неблагоприятни промени за дружеството ищец, изразяващи се в налагане на запори върху всички банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти. Налагането на обезпечителна мярка се извършва с отделен акт на данъчните, осигурителните органи или публичния съдебен изпълнител, съгласно приложимите в случая разпоредби на чл. 146, ал. 4 и чл. 161, ал. 3 от Данъчния процесуален кодекс /отм/. Този акт подлежи на контрол както по административен, така и по съдебен ред, като по делото не се твърди и доказва по искане на ищеца такъв да е осъществен. Налице са данни за отмяна на постановление за обезпечаване на от 16.09.2003 г., с което явно са наложени запори върху движими вещи, стоки в оборот и банкови сметки на ищеца. Следва обаче да се отбележи, че исковите претенции не се основават на незаконосъобразност на този акт. Самото постановление не е и представено по делото, с оглед установяване връзката му с отменения данъчно-ревизионен акт. Спрямо постановлението за налагане на обезпечителни мерки по чл. 146, ал. 4 и ал. 5 ДПК /отм./ от 15.09.2003 г. ищецът не твърди, не се и установява по делото да е упражнил дадената му от закона възможност да го обжалва. Не се установява от доказателствата по делото периода и размера на запорирани суми, вещи и стоки в оборот на дружеството ищец, връзката им с отменения акт, при което не може да се направи извод за причинени вреди от него, като пряка и непосредствена последица. Що се касае до извършените плащания по установените в него задължения, то те са в незначителен размер, в един продължителен период от време. Както правилно е прието в обжалваното решение, причинно-следствената връзка не се предполага, а следва да бъде доказана от ищеца с допустимите в процеса доказателствени средства, което в случая не е сторено. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение