Решение № 4939 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез процесуалния представител юриск.Таня Георгиева. Жалбата е срещу решение 597 от 07.01.2025г., постановено по адм. дело 9136/2024г. от Административен съд София град. С него по жалба на П. А., търсещ закрила от Руската Федерация, е отменено решение 8879/27.08.2024г. на председателя на ДАБ, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, и е върната преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне съобразно мотивите в съдебното решение. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на решение 8879/27.08.2024г. на председателя на ДАБ. Ответникът - П. А., в открито съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Мартин Недков, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Предлагам то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. А., гражданин на Русия, против решение 8879 от 27.08.2024г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във вр. с чл.9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменено решение 8879 от 27.08.2024г. на председателя на ДАБ и е върната преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне съобразно мотивите в съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е постановено от компетентен орган, но при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняването на обстоятелството дали при връщане на молителя няма да бъде накърнен принципа на забрана за връщане, регламентиран в чл.4, ал.3 от ЗУБ. В тази връзка съдът е извършил подробен анализ на бежанската история на жалбоподателя и мотивите на председателя на ДАБ за постановения отказ, като е приел, че административния орган неправилно е ценил бежанската история. Административният съд е счел, че понастоящем кандидата за закрила поради заявената съпричастност към Свидетели на Йехова ако се завърне в страната си несъмнено ще бъде подложен на репресии. Независимо, че срещу лицето все още не било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, предвид напускането на Руската федерация, то съществувал реален риск от бъдещо такова и предвид изявленията на лицето, че принадлежи към Свидетели на Йехова. В допълнение отклонението от военна служба, като израз на негово мнение и убеждение, свързани с агресията на Русия в Украйна, отговаряли на понятието "политическо мнение по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95, респ. попадали в действията на преследване по чл.9, пар.2, б."д от Директива 2011/95, което не било разгледано от този аспект. Въз основа на това съдът е приел, че жалбоподателят отговаря на определението за бежанец по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ, а именно поради основателни опасения от преследване по причина на религия, както и по причина на неговите политически мнения, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване по чл.6 от Директива 2011/95/ЕС. Освен това първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят отговаря и на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.2 ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като наказание във връзка със изповядваната от него религия. Така постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. С обжалваното решение административния съд правилно е приел, че оспорващият членува в религиозната организация Свидетели на Йехова. Респ. с оспореното пред административния съд решение на председателя на ДАБ неправилно е прието, че П. А. никога не е бил член на Свидетели на Йехова. Установява се от проведеното интервю, че търсещия закрила П. А. не само е заявил принадлежност към тази религиозна организация, но и е описал празници на религиозната организация, ритуали по приемане във вярата, провеждани събрания, религиозни забрани и символи на вярата. Принадлежността на търсещият закрила към Свидетели на Йехова се потвърждава и от представената в първоинстанционното производство декларация от А. В. на л.97 от делото. Изнесените данни от П. А. в проведеното интервю са последователни и непротиворечиви. Същевременно в административното производство административният орган не се е възползвал от възможността по чл.61а, ал.6 от ЗУБ да поиска становището на експерт по въпросите, свързани с религиозни аспекти, което би могло да опровергае заявените от П. А. данни. При това положение съдът няма основания да не даде вяра на заявената от търсещия закрила принадлежност към религиозната организация Свидетели на Йехова. Следващият важен въпрос е доколко търсещият закрила П. А. е застрашен от преследване при завръщане в страната си по произход Русия в резултат на принадлежността си към религиозната организация Свидетели на Йехова. Отговорът на този въпрос има отношение към забраната "none refoulement" по чл.4, ал.3 от ЗУБ, както и към закрилата по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и тази по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, на които се е позовал административният съд с обжалваното решение. Според чл.4, ал.3 от ЗУБ чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по посочени причини, сред които и религия, или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на посочени обстоятелство, сред които и религия, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. А според чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. За да са налице разпоредбите, посочени в предходния абзац, е необходимо за търсещият закрила опасността от отнасяне, преследване или наказание, да са основателни /чл.8, ал.1 от ЗУБ/ или реални /чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ/. Според чл.9, §1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. актовете, считани за преследване по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а). При така очертаната законодателна уредба с обжалваното решение неправилно е приета, че сочените условия на чл.4, ал.3, чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ са налице по отношение на търсещия закрила П. А.. На първо място самата принадлежност към религиозната организация Свидетели на Йехова не дава достатъчно основание за предоставяне на закрила или за забрана за връщане в страната по произход. От предоставените по производството справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС се установява, че действително е налице преследване и наказания на някои членове на Свидетели на Йехова, но категорично то не обхваща всички членове на организацията, не е на цялата територия на Русия, а на отделни отдалечени от столицата места и е намаляло към настоящия момент. Така според информацията от портала Свидетели на Йехова правната ситуация в Русия е посочено, че службите на Свидетели на Йехова са били посетени от до 290 000 души, като през 2023г. 836 членове на организацията са били подложени на наказателно преследване. От цитираните случаи на преследване и от делата в ЕСПЧ нито един случай не е за преследване в столицата Москва, където е живял търсещия закрила П. А. преди идването му в България. Отново според справкита на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС от информацията от портала Свидетели на Йехова правната ситуация в Русия в раздела за често задавани въпроси е посочено, че Свидетели на Йехова не са забранени в Русия, посочено е, че в Русия е разрешено да се практикува религия от членовете на Свидетели на Йехова, а също нито един съд в Русия никога не е обявявал религията или вярванията на Свидетели на Йехова за престъпни. В същите справки е посочено, че действително през 2017г. Свидетели на Йехова са забранени в Русия поради екстремистка дейност, тъй като през 2007г. руските закони за борба с екстремизма са разширени така, че да обхванат и ненасилствени групи. Но на 28.10.2021г. пленумът на Върховния съд на Руската федерация постановява, че богослуженията на Свидетелите на Йехова, съвместното им провеждане на ритуали и церемонии сами по себе си не представляват престъпление по чл.282.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация, въпреки ликвидацията на техните юридически лица. Същия пленум на Върховния съд на Руската федерация приема на 16.11.2021г. резолюция 32, според която Свидетелите на Йехова вече не могат да бъдат преследвани за мирни събирания, ако вярващите не се опитват да възобновяват дейността на религиозната организация. Резолюцията е приета след указанията на руския президент Владимир Путин, , който на заседание на Съвета за развитие на гражданското общество и правата на човека нарича глупост преследването на Свидетели на Йехова в Русия. От изложеното е видно, че преследването и наказването на някои членове на Свидетели на Йехова не е държавна политика и противоречи на обобщената практика от пленум на Върховния съд на Руската федерация. Забранена е религиозната организация Свидетели на Йехова, но не и мирните събирания на лицата, съпричастни към тази организация. Не са забранени индивидуално или съвместно изповядване на религия, извършване на богослужения или други религиозни обреди и церемонии. От цитираните случаи на преследване и от делата в ЕСПЧ няма нито един случай за преследване в столицата Москва, където е живял търсещия закрила П. А. преди идването му в България. Същевременно опасността от преследване и/или наказание не е налице и преценена през призмата на самия търсещ закрила. Така от проведената беседа той изрично е посочил, че през целия си близо 30-годишен престой в Русия като член на Свидетели на Йехова от петата си година (когато става член на организацията) до тридесет и четвъртата си (когато напуска Русия) той или член на неговото семейство не е бил преследван заради присъствие на богослужения на организация или принадлежност към нея. Същевременно се установява, че търсещият закрила П. А. не е бил и активен член на Свидетели на Йехова. Така той е бил осъждан през 2010г. за употреба на марихуана, което е забранено за членовете на Свидетели на Йехова, поради което не е и бил покръстен от Свидетели на Йехова. Сочи, че никога не е притежавал литература от Свидетели на Йехова, което макар и от страх от преследване, не би направил активно изповядващ член на организацията, тъй като религиозни текстове и идеи не могат да се научат и усвоят без съответната литература. Това, че П. А. не е бил и активен член на Свидетели на Йехова сочи и поведението му в България, където вече не е имал страх от преследване той пристига на 25.10.2022г., а започва да посещава сбирките на Свидетели на Йехова в България едва от м.януари 2024г. Тази година и три месеца незаинтересованост от упражняваната от него религия е необяснима за активно упражняващ религията, особено след отпадане на заявения страх от преследване в Русия. Настоящия касационен съд не намира за сериозно обяснението на П. А. за това, че го е било страх съквартирантът му да не разбере, че е член на Свидетели на Йехова. От една страна П. А. е могъл да посещава сбирките на Свидетели на Йехова в България и без да разбере съквартирантът му. А от друга страна страхът на търсещият закрила няма обяснение в България, където той не би бил преследван, и е съвсем необясним за активен член на организацията. С оглед на тези данни, настоящият касационен съдебен състав счита, че за търсещият закрила П. А. няма опасност от преследване или наказание, още по-малко тази опасност да е основателна по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ или реална по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Затова не са налице условията на тези разпоредби, както и на чл.4, ал.3 от ЗУБ, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Сочените в обжалваното решение непосредствени впечатления от изявленията на търсещият закрила и от поведението му в съдебна зала на почит към съдебната институция, не са сред условията за предоставяне на закрила. Неправилно е направено и позоваване на данни от друго дело /адм.дело 11232/24г. на същия състав/. Сочената проява на насилие са за друг случай, нямащ нищо общо с изповядвана религия, и въпреки ужасния си характер е по-скоро криминална проява, а не държавна политика. Впрочем отделни прояви на насилие в затворите могат да се посочат за всяка държава, включително и за България, за която е поискана закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на материалния закон и неспазване на административнопроизводствените правила от административния орган, както неправилно е приел административният съд. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на П. А. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,