Решение № 3308 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2017 г.

Решение № 3308 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. О. А., от гр. [населено място], чрез процесуалния му представител - адв. П., против решение № 963/01.06.2017 г. по адм. дело № 279/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №Г-254/05.12.2013 г. на зам. кмета на община-Варна, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В с. з. касационната жалба се поддържа от адв. П., който претендира и разноски за касационната инстанция, съгласно списък. Ответниците: Зам. кмета на община-Варна и община-Варна, редовно призовани, не се представляват. От пълномощника на кмета на [община] - юрисконсулт Ц., е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за община-Варна. Ответниците: Д. С. Х., М. Г. Д. и И. Г. С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния представител на Д. С. Х. - адв. Д., е постъпил писмен отговор, с който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По съществото й се установи: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Ф. О. А., против Заповед №Г-254/05.12.2013 г. на зам. кмета на община-Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрено изменението на ПУП - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на УПИ [номер] "за жилищно строителство", кв. 3 по плана на[жк], гр. [населено място], така както е показано на графичната част към заповедта, представляваща неразделна част от нея. С жалбата е поискана отмяна на заповедта "като неправилна и незаконосъобразна". Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. Отчел е, че процесното изменение на ПУП-ПРЗ, засягащо имот пл. № 442, е извършено на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради това, че в съответния срок по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедура по отчуждаване. При преценката за наличие на условията за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е приел, че те са налице, поради това че предходния ЗРП от 1989 г., засягащ процесния имот, не е приложен в срока по чл. 208 ЗУТ. Освен това е изложил мотиви, че оспорения ПУП съответства на ОУП на гр. [населено място] от 2012 г., и на заложените в него параметри на застрояване за устройствената зона, в която се намира имота, поради което е законосъобразен. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Жалбата на Ф. О. А. против описаната по-горе заповед на зам. кмета на община-Варна е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес - чл. 159, т. 4, вр. с чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ. Същата е подадена чрез община-Варна, на 03.01.2014 г. и с нея е направено искане за отмяна на заповедта "като неправилна и незаконосъобразна". Право на оспорване на този вид административни актове имат заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ, към момента на издаване на акта, в случая към 05.12.2013 г. "Заинтересовани" по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ / ред. Д. в. бр. 82/2012 г. /, са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите - предмет на самия план, според данни от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни на кадастралния регистър. От данните по делото е установено, че първоначално в КР към одобрената КККР на гр. [населено място], като собственик на имот 442 е записан праводателя на ответника Д. С. - И. Д. И., на основание нот. акт №[номер]/11.01.1996 г. на РС-Варна / скица на стр. 94/. Впоследствие, без издаване на заповед за изменение на КР, в него е извършена поправка, като И. И. е заличен и на негово място като собственик е записан ответника Д. С. и като носител на вещно право на ползване - касатора Ф. О. А., на основание нот. акт №[номер]/20.11.2012 г. на СВ-[населено място] /виж скица на СГКК-[населено място] на стр. 95/. Отново без заповед и на основание нот. акт №[номер]/28.02.2013 г. на СВ-[населено място], за поправка на нот. акт №[номер]/2012 г. на СВ -[населено място], е извършено следващо изменение в КР, като носителят на вещно право на ползване върху имота - Ф. А. е заличен и в регистъра е останало само името на собственика на имота - Д. С. / скица на СГКК-[населено място] от 07.03.2013 г., на стр. 48/. Следователно към датата на издаване на процесната заповед - 05.12.2013 г., в КР към одобрената КККР на гр. [населено място], касаторът не фигурира като собственик или носител на ограничени вещни права, вкл. право на ползване. Освен това към същата дата той не установява наличието вещни права върху процесния имот, или сградите върху него, на основание годни титули за собственост. От представените 2 бр. нот. актове - №[номер]/2012 г. и №[номер]/2013 г. на СВ-[населено място], е видно, че с първия му е "запазено" право на ползване върху целия продаден имот, вкл. и вилната сграда, но с втория е извършена поправка на първия, като т. 2 от него, касаеща това му право е заличена. От изложеното следва, че касаторът не се явява заинтересовано лице да обжалва процесната заповед. Правото на жалба е процесуално право обусловено от наличието на материално право върху имота - предмет на оспорения акт. При липсата на такова материално право към датата на издаване на акта, както е в случая, за оспорващия не е налице активна процесуална легитимация да обжалва акта, поради това, че същия не го засяга пряко и непосредствено. При липсата на такова засягане, не е налице една от предпоставките за допустимост на жалбата, а именно оспорващият да има правен интерес от оспорването. Поради липсата на тази положителна процесуална предпоставка жалбата на Ф. А. се явява недопустима и съда не е следвало да се произнася по същество, а е трябвало да я остави без разглеждане като прекрати производството. Постановеното по недопустима жалба решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК. Това положение не се променя дори и в хипотезата на претендирана нищожност на оспорения акт, в която правния интерес се преценява към момента на подаване на жалбата - ТР № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС. И към момента на подаване на жалбата до съда - 03.01.2014 г., правното положение е било същото. Едва с решение № 1611/29.09.2015 г. по в. гр. д. № 1907/2015 г. на ОС-Варна, влязло в сила на 22.06.2016 г., много след подаване на жалбата, правото на ползване върху имота в полза на касатора е възстановено, поради обявената нищожност на нот. акт за поправка от 2013 г. Спорен е въпроса дали това решение може да бъде преценявано от съда, като нов факт от значение за делото, по чл. 142, ал. 2 АПК. Настоящият състав намира, че новите факти, които има предвид тази разпоредба трябва да касаят спора по същество, а не процесуалната допустимост на жалбата, която се преценява винаги към точно определен момент - най-късно към момента на подаване на жалбата пред съда. При този резултат и направеното искане, на община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение