Решение № 1624 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на НЕВЕН-Ч ЕООД гр. Рила против решение 1721/8.10.2024г., постановено по адм.д. 244/23г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед РД-01-04-119/29.6.2023г. на кмета на община Рила, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Навес от дървена конструкция към основна сграда на Заведение за обществено хранене, търговски обект и офис /ресторант Невен/, находящ се в УПИ VІ-501.1, в кв. 24 по плана на гр. Рила. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Административен съд Кюстендил не бил възприел основното възражение на жалбоподателя, че наредения за премахване обект не представлявал строеж, същият бил преместваем обект поради което неговата законност не следвало да се преценява на тази плоскост на която е развито административното производство. Иска отмяна на решението, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Рила в писмен отговор оспорва касационната жалба, развива съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, че е налице строеж, а не преместваем обект. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като строеж, за който липсват строителни книжа, което го характеризира като незаконен. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването й. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обектът на заповедта е строеж, а не преместваем обект, а доводите в обратен смисъл изложени в касационната жалба са неоснователни. Предвид установите характеристики на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. Нареденият за премахване навес се състои от две части. Едната част от навеса, с размери в план 5.06/ 12.75 м. и светла височина от 3.40 м до 2.40 м, е остъклена посредством монтиране на ПВЦ дограма със стъклопакет между колоните на дървената конструкция. По този начин е обособено покрито и оградено помещение, което е приобщено към залата за посетители на ресторанта, като от североизточната фасада на сградата на основното застояване е премахната витрина, врата и подпрозоречен праг. Останалата част от навеса е открита и е с размери 5.36/ 8.20 м и височина от 2.35 до 3.25 м. Тази част не е оградена със стени или плътни ограждащи елементи, а само с нисък дървен парапет. Навесът е изграден от дървена носеща конструкция, от дървени колони, които поддържат покрив, състоящ се от дървени греди, ребра по наклона и дъсчена обшивка. Покривното покритие е от битумни керемиди. Покривът е с основен наклон на североизток, като в предната част към стрехата са изпълнени три броя фронтонни задигания на покривната равнина. Дървените колони, които поддържат навеса стъпват върху бетонова основа, видима отвън по периметъра на обекта. Върху бетоновата основа е изпълнена настилка от щампован бетон /в откритата част на навеса/ и настилка от ламинат в ограденото с остъкляване пространство на навеса. От югозапад дървената конструкция на покрива е захваната в по-голямата си част директно към сградата на основното застрояване. В случая навесът изцяло покрива определението за "строеж" от пета категория, в който смисъл са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи а именно: съоръжение за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. или с капацитет до 100 места за посетители. Процесният обект не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както правилно е приел съдът. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ за да бъде възприет за преместваем, обектът, следва да е закрепен временно върху терена и да съществува възможността да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Предвид конструкцията и начина на изграждане на обекта същият не може да бъде отделен или преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, както е констатирал и първоинстанционният съд. Преместването би нарушило субстанцията му на единен обект, т. е не би се запазила неговата индивидуализация. За да е преместваем обектът следва да съществува възможност същият да бъде преместен като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен и отново изграден. Навесът, включващ описаните по-горе части не отговаря на тези условия. След като не е налице преместваем обект по смисъла на закона, то оспорената заповед е издадена в съответствие на материалния закон, тъй като е налице строеж, за който няма издадено разрешение за строеж и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ подлежи на премахване. С оглед годината на изграждането му /след декември 2019г./ не е налице нито една от хипотезите на търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе подлежи на премахване. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Кюстендил е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,