Решение № 576 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2026/2012 г.

Решение № 576 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2026/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против въззивно решение № 32 от 24.09.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 019/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Протестът касае обвинението на подсъдимия по чл. 308, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК. Поддържат се касационни основания по чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 от НПК и се иска въззивното решение да бъде отменено по това обвинение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Оплакването се мотивира в потеста и в допълнителните съображения към него, изготвени по реда на чл. 351 от НПК, с допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до ограничаване процесуалните права на прокурора, като страна, която повдига и поддържа обвинението и до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание не поддържа протеста, като излага съображения, че въззивното решение не страда от посочените в него пороци.

Подсъдимият Н. Н. лично и чрез защитниците си изразява становище, че протестът като неоснователен следва да бъде оставен без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 27 от 29.09.2010 г. постановена по НОХ дело № С-463/2008 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Н. И. Н. от гр. Ш. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявените обвинения както следва:

1.В периода 22.05- 19.06.2006 г. в гр. Ш., в условията на продължавано престъпление и с цел да набави имотна облага да е съставил неистински официални документи, удостоверяващи регистрационни данни на превозни средства /промяна в броя на местата в МПС/, с цел тези документи да бъдат използвани - престъпление по чл. 308, ал. 3 във вр. с ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК;

1. Да е избегнал установяването и плащането на данъчно задължение в особено големи размери - в размер на 36 944 лв. за 2006 г., след като е имал облагаем доход за същата година в размер на 156 583.43 лв., като в срок до 15.04.2007 г. не подал годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ - престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК и

1. От неустановена дата и до 10.08.2006 г. в гр. Ш. да е държал боеприпаси - 23 броя ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК

С въззивно решение № 32 от 24.09.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 019/2012 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.

Касационният протест е неоснователен.

Доводите за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаят начина на формиране вътрешното убеждение на въззивната инстанция. В този смисъл са изложените съображения, че Софийският апелативен съд изцяло се е солидаризирал с първоинстанционния съд, като едностранчиво е преценил доказателствената съвкупност и в нарушение на задължението си за обективно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е игнорирал преките и коствени доказателства, подкрепящи обвинителната теза и това е довело до ограничаване правата на прокурора, като страна, която повдига и поддържа обвинението и до потвърждаване на оправдателната присъда при наличието на достатъчно доказателства за авторството. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно.

За да постанови съдебният си акт Софийският апелативен съд е извършил цялостна проверка на протестираната от прокурора оправдателна присъда на Софийски градски съд, в съответствие със задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК. От страните не са правени доказателствени искания, а съдът служебно не е констатирал неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, поради което проверката за правилността на присъдата е извършил въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, които самостоятелно е анализирал. Оценил ги е поотделно и в логическата връзка помежду им и е посочил какви различни фактически обстоятелства приема за установени и какви са съображения за възприемане крайния правен извод на решаващия съд за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 308, ал. 3 от НК поради недоказаност на авторството. Като е отчел и фактическото обвинение, предявено с обвинителния акт на подсъдимия, подробно е аргументирал/л. 10 и 11 от мотивите/ защо приема, че са нарушени процесуалните правила с приемането на факти, различни от поддържаните от представителя на обвинението без да е налице извършено от него по надлежния ред изменение. Мотивирано ги е приел за несъществени и възможни за коригиране в рамките на правомощията си като инстанция по същество. Този извод е направил след като много внимателно и задълбочено е изследвал доказателствата, във връзка с регистрацията в КАТ на петте автомобила, за които обвинението е поддържало, че е извършено посредством инкриминираните неистински официални документи. Конкретизирал е всеки един от тях и детайлно го е обсъдил/л. 12-39 от мотивите/, като е посочила въз основа на кои от тях приема, че при извършеното претърсване на 10.08.2006 г. в дома на подсъдимия между намерените и иззети вещи, на които на 12.08.2006 г. е извършен оглед са и печат с надпис "Изпитвателна лаборатория [фирма] гр. С., печат с надпис "№ 1", празни бланки от изпитвателни протоколи от същата лаборатория и един от инкриминираните изпитвателни протоколи. Възприел е извода на решаващия съд, че този изпитвателен протокол, както и останалите четири, приложени към досиетата за регистрация на съответните автомобили в КАТ, а не открити в дома на подсъдимия, по естеството си са неистински официално документи, защото не са изпълнени с печатите /ръчен и автоматичен/ на фирма [фирма] гр. Ш. и подписите на ръководителя на изпитвателната лаборатория не са положени от него.

В рамките на направения собствен анализ на доказателствата е възприел извода на решаващия съд относно приложението на материалния закон. Изложените съображения, че въпросът за авторството на деянието е правилно решен, като не са преценявани едностранчиво доказателствените материали, не са тълкувани превратно и не е допуснато запълване на обективната липса на доказателства за участието на подсъдимия в съставянето на неистинските официални документи с недопустимо предположение, не са произволни. Като е потвърдил оправдателната присъда, не е постановил съдебният си акт при претендираните в касационния протест и неподдържани в съдебно заседание от участващия по делото прокурор нарушения.

От съдържанието на мотивите към въззивното решение следва, че процесуалната дейност на съда отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, Решението за потвърждаване на оправдателната присъда е израз на вътрешното му убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, така, както го задължава разпоредбата на чл. 14 от НПК. Подробно е отговорено на доводите на прокурора за достатъчност на доказателствената основа и за игнорирането на поредица от преки и коствени доказателства, които в своята логическа връзка водят до еднозначен и несъмнен извод за авторството на подсъдимия, които са абсолютно идентични с релевираните в касационния протест и са изложени достатъчно съображения за отхвърлянето им. Начинът на изготвянето му не е ограничил правото на прокурора да узнал защо подсъдимият правилно е оправдан по това обвинение.

Неоснователен е довода, че оценката на доказателствените средства е извършена в отклонение с изискванията по чл. 14, ал. 1 от НПК и това е довело до неправилно решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Въпросът за достатъчността и надеждността на даден доказателствен източник да обоснове едно или друго фактическо положение е суверенно право на решаващия съд. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред и оценен съобразно действителното му съдържание и дали от него са направени верни фактически и правни изводи. В конкретния случай тези правила са спазени, в това число и при оценката на показанията на св. Г., от които обвинението прави извод в подкрепа на тезата си, че неистинските официални документи са изготвени от подсъдимия с цел да се получи данъчно облекчение от собствениците на автомобилите под формата на възстановен данъчен кредит. С оглед важността на показанията му, този свидетел е разпитан пред съдия в досъдебното производство и много подробно и задълбочено в съдебното следствие. Преценено е наличието на противоречия в показанията му и по реда на НПК показанията, които е дал в досъдебното производство са приобщени към доказателствените материали. Внимателно и задълбочено показанията му са обсъдени и съобщените от него факти не са превратно оценени. В двете фази на процеса свидетелят не изнася нито един доказателствен факт, който да уличава подсъдимия в изготвянето сам или в съучастие с други лица на конкретните неистински изпитвателни протоколи, предмет на обвинението. Установеният от него факт, че подсъдимият не само е бил свързан с дейността на фирма [фирма], но я ръководел, като осигурявал поръчките от фирмите вносители на автомобили и от частните лица за преоборудване, не може да се преценява изолирано от останалите съобщени от свидетеля факти и от него да се прави извода в подкрепа на авторството. Още в досъдебното производство на изричния въпрос на разследващия, какво се случва след преустройството на автомобила свидетелят е установил, че той се откарва до изпитвателната лаборатория "Т. " гр. С., който била оторизирана за издаване на изпитвателни протоколи, като един от необходимите документи за регистрация на автомобила. Освен, че в своите показания свидетелят установява факти само за извършвани действия от тази изпитвателна лаборатория, а не за лабораторията в гр. С., издадените от името на която документи са предмет на обвинението, не твърди, че в действителност такива изпитвания на преустроения автомобил не са били извършвани и при регистрацията са били представяни неистински документи, а още по-малко, че тази дейност е била извършвана лично от или с участието на подсъдимия. Предлаганият от представителя на обвинението подход при оценката на показанията му - възприемане избирателно само на тази част от тях, която обслужва тезата му, противоречи на изискването по чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина. Този резултат може да бъде постигнат само при съвкупната оценка и вярна преценка на всички доказателства. Показанията на останалите разпитани по делото свидетели също не го свързват с деянието по предявеното обвинение.

Не се подкрепя от данните по делото довода, че двете решаващи съдебни инстанции без основание са игнорирали заключението на комплексните технически експертизи в частите им касаещи автентичността на положените в инкриминираните документи подписи. Заключенията им, в които установяват на базата на специалните си знания, че по два от протоколите са положени подписи напълно различни по транскрипция, които не съдържат едноименни части и елементи, които да ги свържат с подсъдимия, а по останалите три инкриминирани документи са налице частични съвпадения, но и преобладаващи различия в транскрипцията, което навежда на извод само за "вероятност" да са положени от него, не са превратно оценени. Както е посочила въззивната инстанция тази "вероятност", в съвкупност с намерените в дома му, до който достъп са имали и други лица, празни бланки и печати наподобяващи тези, използвани от оторизираната лаборатория, е недостатъчна да се направи извод, че подсъдимият е автор на деянието, а от там, че обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303, ал. 1 от НПК.

Коректно са интерпретирани и останалите събрани доказателства, в това число данните съдържащи се във веществените доказателствени средства от приложените специални разузнавателни средства. Записите на провежданите телефонни разговори, в това число и на разговор № 101 не навежда на недвусмислен извод за изявления на подсъдимия, че срещу определена парична сума, по-ниска от дължимата на оторизирана изпитвателна лаборатория може да извърши регистрация на преустроен автомобил чрез използване на неистински изпитвателен протокол.

При наличната доказателствена съвкупност и приетите за установени от нея фактически положения, мотивирано двете решаващи съдебни инстанции са приели, че предявеното на подсъдимия обвинение по чл. 308, ал. 3 от НПК не е доказано и като са го оправдали са приложили точно материалния закон.

По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните в касационния протест нарушения, като не са налице и такива, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 от НПК