Решение № 8008 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Боусбот, гражданин на Алжир, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Христов. Жалбата е против решение 7391 от 18.12.2020г., постановено по адм. дело 8460/2020г. от Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяната му и решаване на делото по същество, като на А. Боусбот бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощника си юрисконсулт Минкова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на А. Боусбот, [дата на раждане] в гр.Джиджи, Алжир, гражданин на Алжир, срещу решение 6872/09.12.2019г. на председателя на ДАБ. С него на А. Боусбот е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. При произнасянето си съдът се е позовал на представената от чужденеца по време на проведеното с него интервю бежанска история. Приел е, че твърденията на кандидата, че в Алжир не е имал проблеми заради арабската си етническа принадлежност или религията си на [вероизповедание], че не е членувал в религиозна организация, въоръжена групировка или политическа партия, че не е имал проблеми с властите, не бил арестуван, съден или осъждан, правилно били преценени от органа като липса на основание за предоставяне на бежански статут и не установявали наличие на основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ, нито за извършени конкретни, лични действия на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ и неизчерпателното изброяване по чл.8, ал.5 ЗУБ. Фактите от бежанската история на кандидата, свързани с многократното му преминаване в различни европейски държави, с цел да търси по-добре платена работа, обосновали правилен извод, че търсещият закрила е икономически мигрант. Изнесената едва в първоинстанционното производство нова бежанска история, сочеща за политически причини за напускане на страната по произход, съдът е възприел като опит за обосноваване на релевантни по ЗУБ причини, които обаче не били подкрепени от последователни и логични твърдения или други доказателства. За нелогично съдът е приел и обяснението на чужденеца, че при първоначалното интервю е изпитвал страх да изложи истинските причини за напускане, доколкото от напускането на страната по произход били изминали повече от 3 години, през които чужденецът преминал през няколко европейски държави в опит да намери по-добре платена работа. В тази връзка съдът се е позовал на представената от ответника справка рег. МД-545 от 09.10.2019г. на дирекция Международна дейност при ДАБ от 22.02.2019г., в която се съдържала информация за незаконни и произволни убийства, произволни задържания, политически затворници, липса на съдебна независимост и безпристрастност, незаконна намеса в личния живот, своеволия на служителите на полицията и силите за сигурност. При липса на твърдения за отправени лични заплахи спрямо кандидата обаче, съдът е приел изнесените данни за неотносими към личното положение на А. Боусбот. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската му история и от данните от посочената справка, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут липсвала информация за безредици в Алжир, които да достигат до ниво на безогледно насилие в страната по произход, представляващо основание за предоставяне на хуманитарна закрила по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ във връзка с тълкуването, дадено в решение на СЕС по дело С-465/2007. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на А. Боусбот. Изнесените от кандидата за статут причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл.8 от ЗУБ. От проведеното с кандидата за статут интервю се установява, че същият не е останал да живее в държавата, чийто гражданин е Алжир, както и в различните държави, в които се е установявал и работил (Турция, Гърция, Албания, Черна гора, Босна, Хърватия и Сърбия), тъй като е търсил по-добре платена работа. Пак от данните в интервюто се установява, че Боусбот не е имал проблеми с властите в Алжир, а относно посочените от него едва в първоинстанционното съдебно производство политически причини за напускане на страната на произход, правилно съдът е приел, че същите следва да се възприемат като опит за обосноваване на релевантни обстоятелства по ЗУБ за предоставяне на статут. Твърденията на жалбоподателя в тази насока са нелогични, доколкото след като е бил освободен от ареста през 2015г., той с легална виза и напълно необезпокояван е напуснал Алжир. Това обстоятелство, както и дългият период от напускане на страната на произход (06.05.2015г.) до подаването на молбата за предоставяне на статут (17.08.2019г.) опровергава и изложеното и в касационната жалба възражение за притеснения на Боусбот да изложи тази версия на бежанската си история на проведеното с него интервю. По този начин не може да се възприеме тезата на оспорващия за наличие на изложени от него данни, които да могат да се възприемат за достоверни по смисъла на цитираните в жалбата съображения от Наръчника по процедури и критерии за определяне на бежански статут. Изцяло правилни са изводите на административния съд за спазване на всички изисквания за провеждане на интервю, регламентирани в чл.63а от ЗУБ, възражения в каквато насока има изведени и пред настоящата инстанция. Изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което и същите не следва да се приповтарят. Органът е изпълнил законоустановената процедура, като е изпълнил и задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С това следва да се приеме за неоснователно възражението в касационната жалба за нарушение на чл.7, 8, 9, 35, 36 и 37 от АПК. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Боусбот за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от официалната справка за обстановката в Алжир. Обосновано е приел, че няма данни лично кандидатът за закрила да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида на законовоопределените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Също правилно първоинстанционният съд е оценил ситуацията в Алжир и в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложената по делото официална справка, следва да се приеме, че не се доказва в Алжир наличие на такъв вътрешен или международен конфликт, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.в от Директива 2004/83 ЕО (отм.). С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , четвърто отделение,