Решение № 12329 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10832/2014 г.

Решение № 12329 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10832/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариян Илиев Тотев от гр. Габрово против решение № 3255 от 15.05.2014 г., постановено по адм. дело № 12021/2013 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Мариян Илиев Тотев срещу решение № 368 от 26.07.2013 г. на председателя на Патентно ведомство и касаторът е осъден да заплати на Патентно ведомство сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е тълкувал и приложил правилно закона. Представя писмени бележки. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител - юрк. Шамов, в съдебно заседание, застъпва становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението е постановено в съответствие с процесуалните правила при правилно прилагане на материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадeна от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Мариян Илиев Тотев срещу решение № 368 от 26.07.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е потвърдено решението за отказ на регистрацията на марка вх. № 85216 СЕВЛИЕВО, комбинирана, със заявител Мариян Илиев Тотев. За да постанови обжалвания съдебен акт, АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗМГО, в писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59 АПК. Актът е мотивиран, по отношение допустимостта на жалбата, нейната основателност и приложимите правни норми, които мотиви съдът е намерил за правилни и законосъобразни. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на заповедта само на това основание. От доказателствата по делото се установява спазване на процедурата регламентирана в ЗМГО - чл. 42 - 45, в редакцията и преди влизане в сила на ЗИДЗМГО, ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г. По отношение на съответствието на акта с материалния закон съдът е счел, че заявената за регистрация марка вх. № 85216 е сходна с герба на община Севлиево, като разликите са незначителни. Доколкото марката следва да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, то регистрирането на марка с изображението на герба на Севлиево няма да отговори на това изискване. Стоките и услугите, които ще се предлагат с тази марка от притежателя й, няма да се отличават и ще създават погрешното впечатление за община Севлиево. Предвид изричната забрана за регистрация на марки, съдържащи знаци, емблеми или гербове в т. 9 на чл. 11, ал. 1 ЗМГО и липсата на съгласие на съответния компетентен орган, съдът е стигнал до извод, че правилно председателят на Патентно ведомство е постановил решение, с което е потвърдил отказа за регистрация на заявената марка вх. № 85216 Севлиево, комбинирана, поради. Според АССГ под компетентен орган следва да се разбира органът, който ползва съответните знаци, емблеми или гербове. Авторът на знаците, емблеми или гербове не е компетентният орган по смисъла на закона, който да дава разрешението за регистриране на марката. При така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Спорът по делото се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон, и по-конкретно на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с ал. 3 ЗМГО и § 52, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗМГО. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗМГО не се регистрира марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес. А според ал. 3 на чл. 11 от с. з. разпоредбата на ал. 1, т. 9 не се прилага при съгласие на съответния компетентен орган. Цитираната норма възпроизвежда забраната, съдържаща се в чл. 3, т. 2, б. "в" от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Разпоредбата на § 52, ал. 1 от ПЗР на ЗМГО предвижда, че този закон /т. е. изменението на закона в сила от 10.06.2010 г. вкл. и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗМГО/ се прилага за заявки за регистрация на марки и за заявки за регистрация на географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на марки и за регистрация на географски означения, по които няма влязло в сила решение. А по силата на ал. 2 на същия § заявките за регистрация на марки, които са публикувани до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Анализът на горните разпоредби води до следните изводи: Първо, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗМГО е материална разпоредба и като такава е приложима и за заявки, които са подадени преди изменението на закона, но за които няма в сила решение, какъвто е и настоящият случай. А ал. 2 на § 52 от ПЗР на закона се отнася единствено до приложимия процесуален ред, който в случая е редът, действащ до 10.06.2010 г. Видно от доказателствата по делото процедурата е проведена именно съгласно разпоредбите на чл. 42 - 45 ЗМГО в редакцията им преди влизането в сила на ЗИДЗМГО, ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г. Второ, под компетентен орган по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМГО следва да се разбира не носителят на авторското право на съответното изображение, а органът, който ползва съответните знаци, емблеми или гербове. Носителят на авторското право не може да се приеме за компетентен орган по смисъла на ЗМГО /неговите права се защитават по Закона за авторското право и сродните му права/ и следователно неговото съгласие е ирелевантно. От значение би било наличието на съгласие на Общински съвет Севлиево, който в случая се явява компетентен орган по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМГО. От доказателствата по делото се установява, че съгласие на Общински съвет Севлиево не е налице. Не може да се приеме за основателно твърдението на касатора, че след като същият е направил искане до ОбС - Севлиево за даване на съгласие за регистриране на процесната марка, то липсата на отговор от Общинския съвет до настоящия момент следва да се счита за мълчаливо съгласие. Съгласно чл. 58, ал. 4 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие само и единствено в случаите и при условията, предвидени в специални закони. В ЗМГО не е предвидено такова изключение от общото правило на чл. 58, ал. 1 АПК. Съдът е постановил решението си при вярно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон. Правилен и обоснован е изводът на съда, че в случая не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 3 ЗМГО, тъй като липсва съгласие на компетентния орган. Ето защо като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се уважи, като касаторът - бъде осъден да заплати сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение