Решение № 16139 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6676/2009 г.

ВАСIII отделение29.12.2009 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

Отменя решение № 143/23.03.2009 г. по адм. д. № 1104/2008 г. на Административен съд гр. Плевен. Връща делото за ново разглеждане на Административен съд гр. Плевен на друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16139 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6676/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, против решение № 143/23.03.2009 г. по адм. д. № 1104/2008 г. на Административен съд гр. Плевен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Асен Христов счита жабата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е основателна. В производството пред първоинстанционния съд е била оспорена от Асен Христов заповед № АЗ-4375/4.09.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗМВР. С решението си съдът е уважил жалбата, като е приел, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган извън рамките на правомощията му по закон, заповедта противоречи на материалноправните разпоредби на приложимия в случая закон - ЗМВР (отм.), и са налице твърдяните от оспорващия процесуални нарушения. Посочено е също така, че неправилно е приложена хипотезата на § 5 ЗМВР и е нарушена процедурата на дисциплинарното производство. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Налице са визираните в жалбата нарушения на материалния закон относно компетентността на органа, издал обжалваната заповед № АЗ-4375/4.09.2007 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно е установено, че административното производство е започнало след влизане в сила на ЗМВР (1.06.2006 г.) със заповед № К-2465/10.05.2007 г. на министъра на вътрешните работи, т. е. след влизане в сила на ЗМВР от 1.05.2006 г., като проверката по тази заповед е приключила със становище рег. № 5879 от 12.07.2007 г., т. е., след влизане в сила на новия ЗМВР. Спорен е моментът, към който трябва да бъде отнесена квалификацията на деянието и съгласно чл. 228, т. 2 ЗМВР към датата на изготвяне на становището, компетентен е бил директорът на НС "Полиция", който след като се е запознал с материалите от дисциплинарното производство е издал обжалваната заповед. Съдът неправилно е интерпретирал § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМВР, като разпоредбата не означава, че правната квалификация следва да бъде съобразена с отменения ЗМВР, а следва да се приложи тази материалноправна норма, която е действаща към датата на постановяване на административния акт, ако установеното макар и по стария процесуален ред деяние, е съставомерно дисциплинарно нарушение и по новия вече влязъл в сила ЗМВР, какъвто е конкретния случай. По принцип преценката за извършване и квалификация на деянието е този нормативен акт и компетентен орган, който в деня на постановяване на административния акт регулира спорното правно отношение, като административният орган не може да приложи някаква друга материалноправна норма, освен действащата към момента. Предвид това, към момента на влизане в сила на новия ЗМВР (считано от 1.05.2006 г.), директорът на НС "Полиция" е имал правомощията си по чл. 186, ал. 1 ЗМВР (в редакцията към 4.09.2007 г.) във връзка с § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМВР да издаде обжалваната заповед, още повече, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение, както по отменения ЗМВР, така и по действащия закон. Като е приел, че директорът на ДНСП е бил некомпетентен да издаде заповедта, предмет на обжалване, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. С оглед обявяване нищожността на обжалваната заповед първоинстанционният съд не се е произнесъл по прилагането на материалния закон при установяваната фактическа обстановка по делото, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1