Решение № 13971 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2016 г.

Решение № 13971 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. П. против решение № 52/11.01.2016 г. по адм. дело № 1119/2015 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на материалния закон във връзка с прилагането на т. 6 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Т. М. И., от гр. С., чрез адв. Е. Н. В., от АК - П. изразява становище за неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочил е, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и е направил подробен анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Правилно е приел, че трудът, положен от Т. М. И. през периода 24.11.1969 г. до 25.03.1971 г., на длъжност "машинист" в Управление "Транстрой" - П., с правоприемник "Т." АД - П., е от първа категория позовавайки се на трудовата книжка на лицето и събраните в хода на процеса гласни доказателства. Неоснователни са доводите на касатора, че с оглед забраната в чл. 104, ал. 10 от КСО категорията на труд е недопустимо да се доказва със свидетелски показания. Практиката на Върховния административен съд е неотклонна, че с такива може да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията труд, което не противоречи на тази разпоредба. Свидетелят е посочил, че дизеловият локомотив, на който е работил заявителят, се е движел на железни релси, изградени върху чакъл при строителството на ж. п. линии, в индустриален клон извън системата на фирма БДЖ, което напълно съвпада с изискването на т. 6 от ПКТП (отм.). Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 52/11.01.2016 г. по адм. дело № 1119/2015 г. Административен съд - П. е отменил решение № РД - 110/16.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 4604074464 / Протокол № 01297/31.10.2014 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 КСО в частта, с която положеният труд от Т. М. И. на длъжност "машинист" за периода 24.11.1969 г. - 25.03.1971 г. в Управление "Транстрой" - П. с правоприемник "Т." АД - П., е зачетен от трета категория, вместо от първа категория по т. 6 ПКТП (отм.). Изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - П. за издаване на административен акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актовете в оспорените им части са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби - основания за отмяната им по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 4604074464 / Протокол № N 01297/31.10.2014 г., ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. М. И., считано от 2.07.2014 г., при зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория от 44 години 07 месеца 04 дни, от които: осигурителен стаж от първа категория труд 00 години 11 месеца 26 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 42 години 11 месеца 11 дни. Разпореждането е потвърдено с решение № РД - 110/16.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П.. Осигурителният стаж на лицето, придобит на длъжност "машинист" за периода 24.11.1969 г. - 25.03.1971 г. в Управление "Транстрой" - П. с правоприемник "Т." АД - П. е бил зачетен от пенсионните органи, като такъв от трета категория. Органите на НОИ са се позовали на писмо с изх. № МП-44880#1/28.07.2014 г. от Обединен осигурителен архив (ООА) към ТП на НОИ - П., с което в хода на административното производство по подаденото заявление за пенсиониране, е било изискано удостоверение, въз основа на което да се установи в периода от 24.11.1969 г. до 25.03.1971 г. И. като локомотивен машинист в индустриален жп клон ли е работил при осигурителя "Т." АД - П., с оглед приложението на т. 6 ПКТП (отм.) или като машинист на друга машина, както и на получения отговор с писмо с изх. № МП-44880#2-6811/8.08.2014 г. на ООА към ТП на НОИ - П., съгласно който, запитаната административна структура не е могла да извърши исканото уточнение, тъй като, осигурителят е предал за съхранение в архивохранилището на териториалното поделение на НОИ - П. само разплащателните ведомости за периода от 1.01.1990 г. до 31.12.1999 г. и поименни лични досиета, сред които не фигурира името на Т. М. И.. От приложената по делото трудова книжка на Т. М. И. се установява, че същият в периода от 24.11.1969 г. до 25.03.1971 г. е работил в Управление "Т." - П., с правоприемник "Т." АД - П. на длъжност "машинист". Това кореспондира и с показанията на разпитания пред съда свидетел М. А. Г. - бивш колега на страната, които съдът обосновано е кредитирал с доверие като обективни и непротиворечиви, кореспондиращи и с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят е установил, че "Т." АД - П. е било със седалище гр. П., но е имало обекти и в гр. С., гр. К., гр. Д., както и, че И. е работил като машинист на дизелов локомотив през периода на обект в гр. С., от Н. С. до К. А. и в обект М. И., който бил постоянен обект в структурата на "Т." АД - П. от 1959 г. до 1999 г. Писмените доказателства по делото сочат, че Т. И. е завършил ПЖИ "Т. Каблешков" и има гражданска специалност - машинист, ел. локомотивен. Непосредствено преди процесния стаж той е работил като машинист в Локомотивно депо - Подуене. При тези обстоятелства приетото в оспореното разпореждане на Ръководителя на "ПО" при РУ "СО" гр. П., потвърдено с Решението на Ръководителя на ТП на НОИ - П., че положеният труд от И. е от трета категория, по смисъла на т. 66 от ПКТП (отм.), се явява необосновано и незаконосъобразно. Съдът правилно е посочил в решението си, че отговорът на ТП на НОИ П., че между предадените на съхранение в архивохранилището поименни лични досиета през периода от 1.01.1990 г. до 31.12.1999 г. не попада името на И., е недостатъчно, за да бъде прието, че категорията на положения от него труд е трета. Правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 35 - чл. 37 от АПК, служебно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на казуса, с което е нарушил принципите на "служебното начало" - чл. 9, ал. 2 от АПК, и на "истинност"- чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и обуславят отмяна на актовете в тази им част, както правилно е приел съдът с обжалваното решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд намира искането за разноски, направено от ответника по касационната жалба за неоснователно поради липсата на доказателства за извършени такива пред касационната инстанция. Липсва и приложен списък на разноските. Искането за разноски заявено от касатора е неоснователно предвид изхода на съдебния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение