Решение № 461 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2011 г.

Решение № 461 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от Й. К. К. и от К. М. К. срещу решението от 29.07.11 г. по в. гр. дело № 653/08 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено решението от 28.12.07 г. по гр. дело № 25298/06 г. на Софийски районен съд, 36 състав и е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и съответно по чл. 34 ЗЗД. С определение № 801 от 3.07.12 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите дали договорът за гледане и издръжка може да бъде признат за нищожен поради липса на основание при наличието на предходен договор за гледане и издръжка между същите страни за друг имот, както и дали следва обективно да съществува нужда от допълнителни грижи и материални средства, която да обоснове сключването на втория договор. Касаторите излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че не е нищожен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, ако преди него е сключен между страните такъв за прехвърляне на друг имот. Молят въззивното решение да бъде отменено, а искът по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД - да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответниците по касационните жалби В. П. Б., Д. Д. Б., П. Д. Б. и Т. Д. Б. молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата по заявените с нея касационни основания намира следното: С въззивното решение в обжалваната му част е прието, че договорът, сключен на 21.09.99 г. във формата на нот. акт № г., съгласно който наследодателката на ищците С. Д. Б. е прехвърлила на К. М. К. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], срещу задължение за осигуряване издръжка, гледане и спокоен живот, какъвто е водила и до края на живота й, е нищожен поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Установено е, че с два други договора, предхождащи процесния, срещу прехвърляне собствеността върху недвижими имоти ответникът е поел задължения да се грижи за наследодателката на ищците като й осигури нормален живот. Съдът е счел, че доколкото по делото нито се твърди, нито се установява възникнала след втория договор и съществувала към 21.09.99 г. необходимост от допълнителни грижи и средства за издръжка на С. Б. поетото с договора задължение се припокрива по обем и съдържание с произтичащото от предходните договори, поради което е направил извод, че липсва основание за сключването му. Уважен е и предявения иск по чл. 34 ЗЗД с мотиви, че установеният порок в договора поражда задължение за връщане на всичко получено по него. В приложената към касационната жалба съдебна практика - решение № 151 от 4.03.92 г. по гр. дело № 1235/91 г. на ВС, I г. о.; решение 1747 от 5.09.69 г. по гр. дело № 1203/69 г. на ВС, I г. о. и решение № 465 от 30.05.01 г. по гр. дело № 1090/00 г. на ВКС, II г. о. е прието, че не е нищожен договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, ако преди него е сключен между същите страни договор за прехвърляне на друг имот също срещу издръжка и гледане. Настоящият състав на IV г. о. на ВКС, на основание чл. 291, ал. 1 ГПК, намира за правилно второто разрешение. Последващият договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане не е без основание. С този договор приобретателят е поел задължение за цялостно гледане и издръжка на своя праводател. Обстоятелството, че такова задължение е било поето от приобретателя с предходен договор или договори не означава, че последващият е сключен без причина /основание/. Не е имало пречка още с първия договор в полза на приобретателя да се прехвърли правото на собственост и върху имуществото, предмет на последващите договори срещу гледане и издръжка, което е израз на свободната воля на страните да определят съдържанието на договорите, сключени между тях. Въпросите по обема на грижи с оглед стойността на прехвърлените имоти и тяхното изпълнение са несъотносими към спорния предмет, въведен с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Те биха могли да бъдат предмет на обсъждане по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че атакуваният алеаторен договор е нищожен поради липса на основание. С оглед отговорите на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, няма пречка страните по договор за издръжка и гледане да сключат следващ договор с такъв предмет, независимо дали е втори или трети както е в случая. Договорът за издръжка и гледане винаги е възмезден и поради това насрещното основание, причината поради която се сключва не може да бъде изчерпана от предходен такъв, тъй като прехвърлителят на вещното право може да се разпореди с цялото си имущество и да иска гледане и издръжка от едно лице. Решението в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и по чл. 34 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни. В останалата част решението е влязло в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците по касация следва да заплатят на касаторите направените пред инстанциите разноски в размер на 702.83 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.