Решение № 11140 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7761/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ Еврохоспитал Пловдив ООД против решение 902 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело 793/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени съдебният акт и претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив, чрез ст. юрк. Р. Лазаров, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на УМБАЛ Еврохоспитал Пловдив ООД срещу заповед за налагане на санкции РД-26-01-179/21.02.2023 г. на директора на РЗОК Пловдив. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед РД-25-72/13.01.2023 г. на директора на РЗОК Пловдив е възложено на длъжностни лица служители на РЗОК, да извършат планова, тематична, самостоятелна проверка на УМБАЛ Еврохоспитал Пловдив ООД. Проверката е завършила със съставянето на протокол РД-25-72-1 от 08.02.2023 г., в който са описани констатираните нарушения. Срещу констатациите в протокола не е подавано възражение. Със заповед за налагане на санкции РД-26-01-179 от 21.02.2023 г., на лечебното заведение е наложена санкция за установени 8 броя нарушения, всяко с финансова неустойка в размер на 200 лева или сума в общ размер на 1600 лева. УМБАЛ Еврохоспитал Пловдив ООД е оспорил посочената заповед само за нарушенията по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 8, които са еднотипни при проверката на ИЗ 18814/2022 г., ИЗ 19131/2022 г., ИЗ 19895/2022 г. и ИЗ 19851/2022 г. е установено, че в ИЗ в графа Ход на болестта (декурзус) на пациентите са регистрирани по два декурзус морби за всеки ден от болничния престой, като за всеки от дните липсва положен подпис на лекаря, осъществил наблюдение върху състоянието на болните. Съгласно описаните констатации, са извършени нарушения, касаещи документиране на дейностите съответно по КП 217.1 при ИЗ 18814/2022 г. и ИЗ 19131/2022 г., и КП 244.1 при ИЗ 19895/2022 г. и ИЗ 19851/2022 г., изразяващи се в неположен подпис на лекаря, осъществил наблюдение върху състоянието на болния. Административният орган е приел, че лечебното заведение не е спазило изискването на чл. 292, т. 10, във връзка с чл. 294, ал. 1 от НРД 2020 2022 за МД, във връзка с § 43 от Указания за попълване на ИЗ стр. 10 Ход на болестта (декурзус) от договор РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 г. за изменение и допълнение на НРД 2020 2022 за МД, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. За всяко от посочените нарушения е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева. Първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на лечебното заведение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е отговорил точно на искането за съдебна защита, като е съобразил релевантните за спора факти, както и изразените от страните становища. Обсъдил е относимите към предмета на делото възражения и оспорвания, като им е дал обоснован и правилен отговор, който се споделя от настоящия състав. Правилни са изводите на административния съд, че за лечебното заведение е налице задължение за полагане на подпис от лекарите, които осъществяват наблюдение на болните в графа Ход на болестта (декурзус). Съгласно § 43 от договор РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. в приложение 2 "Първични медицински документи" накрая се прави следното допълнение: Указания за попълване на История на заболяването. На стр. 10 и следващите (колкото са необходими) се попълва Ход на болестта (декурзус), със свободен текст, който следва да съдържа следните атрибути: 1. Дата и час; 2. Наблюдение върху състоянието на болния; 3. Специфични симптоми и синдроми изискващи допълнително наблюдение и отчитане; 4. Лечение и препоръки (провежданото лечение се номерира последователно и е с дата на изписване на лекарственото средство. Сигнатурата се означава в температурния лист; 5. Режим, храна, бельо, къпане и други. След всяко вписване трябва да има име на лекаря и подпис. Правилни са изводите на съда, че в настоящия случай липсват подписи на лекарите, които са осъществили прегледите на пациентите, поради което административният орган го е приел за нарушение. Не е налице маловажност на случая по смисъла на § 1, т. 4.2, б. а от ДР на НРД за МД 2020 2022 г., доколкото с полагането на подписите на наблюдаващите лекари се удостоверява достоверността на вписаното състояние на болното лице, лечението му, препоръките и изписаните лекарства, т. е., че отразеното посещение на лекаря, не е извършено фиктивно. Освен това в случая не се касае за липса на подпис само за едно от посещенията при болните лица, а за неположени подписи от лекарите при всички посещения в декурзусите по четирите истории на заболяването. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъди претендираното в максимален размер юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,