Решение № 11024 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2015 г.

Решение № 11024 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП и от "Стовекс" ЕООД, чрез процесуален представител, против решение № 2598/12.11.2014 г. на административен съд - В., постановено по адм. дело № 1818/2014 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща ревизионен акт /РА/ № 181305017/3.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 170 от 7.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. в ЧАСТТА, с която на "Стовекс" ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 08/2009 г. главница в размер на 2200,00 лв. и лихви 999,08 лв.; д. п. м. 09.2009 г. главница в размер на главница 366,60 лв.; за д. п. м. 10.2009 г. главница в размер на 492,78 лв. и лихви 214,35 лв.; д. п. м. 11.2009 г. главница в размер на 800 лв. и лихви 340,94 лв.; д. п. м. 12.2009 г. главница в размер на 2904,15 лв. и лихви в размер на 1211,46 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че при формиране на изводите си съдът не е извършил подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, които не са обсъдени поотделно и в съвкупността им, не е съобразена тяхната доказателствена сила и значението им към спорните по делото факти. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Стовекс" ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му против РА. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел за недоказани доставките на различни по вид СМР услуги по фактура № 36/24.09.2009 г. в частта по "т. 2 демонтаж и монтаж на метален склад, издадена от "Турботехникс" ООД и от "Термоис строй" ЕООД по фактура № 134/27.07.2012 г., като излага подробни съображения в жалбата. Касаторът моли за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на РА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. и за неоснователност на жалбата на "Стовекс" ЕООД. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуални легитимирано лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на производството пред административен съд - В. е обосноваността и законосъобразността на ревизионен акт № 181305017/3.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 170 от 7.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на "Стовекс" ЕООД са установени задължения за ДДС за д. п. м. 08., 09, 10, 11, 12.2009 г. и м. 12.2012 г. общо в размер на 20 371,90 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4 501,12 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е незаконосъобразен по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури № 30/31.08.2009 г., № 31/31.08.2009 г., № 36/24.09.2009 г. в частта на "1. Изработка и монтаж на пана за детска градина", № 51/08.10.2009 г., № 41/24.11.2009 г., № 42/09.12.2009 г. и № 43/21.12.2009 г. за доставка на услуги, издадени от "Турботехникс" ЕООД. Този извод е обоснован след обстоен анализ на представените по делото писмени доказателства относими както към преките доставки, така и към тези, които установяват наличие на възложителни сделки от "Т. Р." АД и О. Р.. По отношение на по фактура № 36/24.09.2009 г. в частта по "т. 2 демонтаж и монтаж на метален склад, издадена от "Турботехникс" ООД и фактура № 134/27.07.2012 г. издадена от "Термоис строй" ЕООД с предмет "Извършени СМР съгласно договор и протокол обр. 19" съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит предвид липса на реално осъществени доставки. Мотив за отказа е липсата на достоверни доказателства, установяващи параметрите на извършената услуга /за доставката от "Търботехникс" ЕООД/ и липсата на безспорни доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика "Термоис строй" ЕООД, който като подизпълнител да извърши възложените от ТЕЦ "М.-И. 2" ЕАД услуги с предмет "Обособяване на складова площ на трета писта". По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП: Настоящият касационен състав намира, че решение в обжалваната му от този касатор част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. Неоснователни са и възраженията, че доказателствата, представени от ревизираното лице, въз основа на които съдът е обосновал извода си за реалност на доставките, са частни свидетелстващи и диспозитивни документи без обвързваща материална сила. Обосновано административният съд при съвкупната преценка на приложените във връзка с доставките от "Турботехникс" ЕООД частни документи (договори и протоколи), с всички останали доказателства, е достигнал до извода, че те кореспондират с неоспорените по делото доказателства и ги е кредитирал. Обстоятелството, че посочените документи са частни не ги дерогира като доказателства в съдебния процес. О. повече, че издаването на частни свидетелстващи документи, каквито са протоколите обр. 19 е обичайна практика за документиране на дейностите в търговския оборот. Същите се ползват с формална доказателствена сила само относно писменото изявление и тяхното авторство, годни доказателства са и следва да бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства по делото и при съобразяване на правната уредба относно изпълнението на облигационно задължение. В случая представените от ревизираното дружество частни документи не са своевременно оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, притежават доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства. Доводът на касатора, че правото на приспадане на данъчен кредит следва да бъде отказано поради това, че спрямо доставчиците не е доказана кадровата или техническа обезпеченост противоречи в случая на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неоснователен е и доводът на касатора за несъответствие на данните на доставчика "Турботехникс" ЕООД посочени в договорите с ревизираното лице и тези вписани по партидата му в Търговския регистър. Наличието им не би могло да обоснове извод за нереалност на процесните доставките, нито пък е индиция за недобросъвестност на получателя. Идентичен извод следва и досежно твърдението на приходната администрация, че услугите са били извършвани със собствен ресурс, доколкото по делото били установено, че през ревизирания период при "Стовекс" ЕООД са били назначени на трудов договор 13 работника. Тук са важими мотивите изложени по-горе за неотносимост на кадровата обезпеченост на доставчика при наличието на обективно изпълнени услуги. Още повече, че твърденията на касатора почиват на предположения. Обосновано съдът е приел, че е установено изпълнението на процесните услуги от прекия доставчик, поради което незаконосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Стовекс" ЕООД: Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение в обжалваната от касатора част е валидно и допустимо, но частично неправилно поради противоречие с материалния закон. По отношение на фактура № 36, издадена от "Турботехникс" ЕООД, в частта й по т. 2 "Демонтаж и монтаж на метален склад": Основателен е доводът на касатора, че съдът необосновано не е кредитирал представения в съдебното производство двустранно подписан приемо-предавателен протокол обр. 19, който не е бил оспорен от ответника. Сам по себе си моментът на представяне на относимите към спорните доставки документи не мотивира пряко заключение, че те са съставени за целите на процеса, а би могъл да бъде единствено индиция в тази насока. Приложимите процесуални правила предоставят възможност на ревизираното лице да представя писмени доказателства и пред съда, поради което тяхното кредитиране в качеството им на частни документи следва да е обусловено на първо място от наличието или липсата на взаимна кореспонденция по между им и достоверността на техните дати. В случая съпоставката на приемо-предавателния протокол, обстоятелството, че металният склад е бил заприходен като актив в счетоводството на ревизираното лице, сочи, че те се подкрепят по между си и в своята съвкупност установяват вида на извършената услуга "Демонтаж и монтаж на склад" и "Превоз със камион конструкция Т. - Р. и нейния механизъм, включващ транспорт на демонтираната конструкция, осъществен от доставчика. Протоколът съдържа дата на съставяне, съответстваща на датата на съставяне на фактурата, място - с. Т. и подписи на представителите на двете страни. В тази връзка настоящата инстанция не споделя приложения от съда формалистичен подход при преценката на приемо-предавателния протокол, който установява правнорелевантните обстоятелства относно извършената услуга. Тъй като в случая ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства не сочат към извод за участие на получателя в данъчна измама или към субективна цел за злоупотреба, то необосновано първоинстанционният съд е приел, че по тази доставка за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА следва да бъде отменен. Обратен извод следва за доставката от "Термоис строй" ЕООД с предмет СМР - "Обособяване на складова площ на трета писта" в ТЕЦ "М. - Изток". Всъщност по процесната фактура ревизиращият екип не оспорва резултата от изработката като услуга, а обстоятелството, че не е доказано по категоричен начин услугата да е извършена именно от посочения във фактурата доставчик. Касационната инстанция съобразява тълкуванията дадени в решение от 6 септември 2012 г. на СЕС по дело С-324/11, според които обстоятелството за наличие или липса на персонал при доставчика, както и това дали той е декларирал в съответствие с изискванията на националното законодателство сключените с работниците договори, не обуславя признаването или непризнаването на правото на приспадане. Според същото решение, обаче /т. 50/, когато данъчният орган предостави конкретни улики за наличието на измама, националната юрисдикция е длъжна да провери в рамките на съдебен спор между данъчнозадълженото лице и данъчния орган по повод отказа за правото на приспадане дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. В случая както сам касатора потвърждава, а и разпитания в първоинстанционното производство свидетел, работниците, които са извършвали дейност на обекта в ТЕЦ "М. И.-2" първоначално са били наети в "Термоис строй" ЕООД, а впоследствие са били преназначени в "Стовекс" ЕООД. Наличието на обективни данни за осъществяване на дейността, лично от ревизираното лице, със собствен ресурс и наети работници, сочи на недобросъвестност, обосноваваща извод, че фактурата е неправомерно използвана за упражняване на правото на данъчен кредит. Ето защо в тази част постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделени