Решение № 4695 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2008 г.
ВАСVII отделение08.04.2009 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
Отхвърля жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе, представлявано от управителя Сава Савов, срещу решение № 341 от 5.11. 2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 00573/5.04.2006 г. за заустване на отпадъчни води на река Дунав, на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за водите. Осъжда "Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе, ул. "Добруджа" № 6 да заплати на Министерството на околната среда и водите направените по делото разноски в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 4695 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на "Водоснабдяване и канализация " ООД - Русе, представлявано от управителя Сава Савов срещу решение № 341 от 5.11. 2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване действието на разрешително с № 00573 от 5.04.2006 г. за заустване на отпадъчни води на р. Дунав на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за водите. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че дружеството е изпратило молбата за продължаване на срока своевременно и в изпълнение изискванията на специалния закон. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. Претендират се разноски. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че дружеството-жалбоподател е получило разрешително за ползуване на воден обект - заустване на отпадъчни води от канализационната система на гр. Русе № 00573/5.04.2006 г., със срок на действие до 5.04.2009 г. Управителят на дружеството е поискал от министъра на околната среда и водите продължаване срока на разрешителното на основание чл. 78, ал. 1 от ЗВ. Молбата е с изх. № КВ - 7967 от 3.10.2008 г. Същата е входирана в МОСВ на 15.10.2008 г. Няма данни нито за датата на изпращането й по пощата, нито за получаването й. Не се спори, че е изпратена с обикновена пощенска пратка, а не с препоръчана поща. С решение от 5.11.2008 г. министърът на околната среда и водите е отказал да продължи срока на действие на издаденото разрешително за водоползване. Като правно и фактическо основание за постановения отказ е посочено неспазването на шестмесечния срок по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите. Административният акт е постановен от компетентния орган, в предвидената от закона форма, мотивиран е съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, съдържа фактическите и правните основания, обосновали решението. Съгласно чл. 78 от ЗВ молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 6 месеца преди изтичането му. Органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срока по ал. 1; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая молбата не е подадена в установения законов срок. Молбата е следвало да бъде внесена до 5.10. 2008 г. Същата е заведена в МОСВ на 15.10.2008 г. Тези фактически основания са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 78 от ЗВ и представляват мотивите на оспорения отказ. Правилна е констатацията на административния орган, че молбата не е подадена в предвидения срок. Той следва да бъде спазен, тъй като визираните в закона материалноправни предпоставки за удължаване на срока са депозирана в срок молба и изпълнени условия на издаденото разрешително. В случая дружеството-жалбоподател не е спазило изискуемия се в закона срок. Неоснователно е възражението, че щом молбата е изготвена на 3.10.2008 г. и е изведена в дневника за изходяща поща на дружеството, то тя е подадена преди изтичане на шестмесечния срок и е без значение кога същата е достигнала до знанието на административния орган. За да е налице редовно отправено известие е необходимо обективираното в молбата волеизявление на дружеството да е валидно достигнало до адресата. За такова редовно известие в случая се приема датата на поставения върху молбата входящ номер на деловодството на Министерството на околната среда и водите като законова фикция за редовно уведомяване. Официално удостоверяване на факта на съобщаването на молбата на адресата може да бъде извършено и с пощенското клеймо върху пощенския плик. Такъв по преписката не бе представен, а и не се спори, че пратката не е изпратена с препоръчана поща. Обикновената пощенска пратка не се регистрира и не може да бъде проследена, в какъвто смисъл е представеният отговор от пощенския оператор( писмо № 24-01.01/2998 г. на директора на "Български пощи" - клон Русе). Ето защо клеймото за входящ регистър е официалното удостоверение за факта на подаването на молбата от жалбоподателя. Доказателствената тежест за опровергаването й е на оспорващата страна чрез пълно и главно доказване в съдебно-административния процес, което следва да се проведе с допустими и относими доказателствени средства. В случая фактическите обстоятелства в оспореното решение не се опровергаха от жалбоподателя с надлежни доказателства, свидетелски показания за релевантните факти в случая са недопустими. Извършената от дружеството вътрешна организация по изпращане на молбата по чл. 78, ал. 1 от ЗВ не може да бъде основание за продължаване срока на действието на издаденото разрешително. Като е постановил отказ да продължи този срок, административният орган е издал законосъобразен административен акт. Жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане, в полза на административния орган се дължат направените в това производство разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 143 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят "Водоснабдяване и канализация " ООД - Русе следва да бъде осъден да заплати на Министерството на околната среда и водите възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното, Върховният административен съд