Решение № 7234 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2019 г.

Решение № 7234 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на К. Д., от [населено място], подадено чрез процесуалния й представител адвокат А. Н., за отмяната на влязло в сила съдебно решение № 2261/22.11.2018 г. на Административен съд-В., 10-ти състав, постановено по адм. дело № 2437/2018 г. В искането с вх. № 12456/09.08.2019 г. по регистъра на АС-В., по което е образувано настоящото производство, са изложени съображения за наличието на отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните по делото. Ответникът - кметът на Община В., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Г., в писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Искането за отмяна е предявено от легитимирано лице в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: Претендира се отмяната на решение № 2261/22.11.2018 г. постановено по адм. дело № 2437/2018 г. на Административен съд-В., с което е потвърдена заповед № 2774/01.08.2018 г. на кмета на община В.. Със заповедта е наредено отчуждаването на едноетажна сграда в гр. В., в кв. 27, по плана на 11-ти п. р. на града, срещу определено с нея за К. Д., парично обезщетение, във връзка с одобрено с предходна заповед на кмета на община В., изменение на ЗРП, насочено към реализирането на обекти с обществена значимост. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, в искането, по което е образувано настоящото производство е посочено основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка е представено решение № 186/06.02.2019 г. по адм. дело № 57/2019 г. на АС-В., 28-ми състав, образувано по жалбата на трети лица - "Ринекс" ЕООД и Н. Р., срещу друга заповед - № 4784/17.12.2018 г. на кмета на община В., с която е наредено отчуждаване на конкретно описан в нея имот, също попадащ в кв. 27 по плана на 11-ти п. р. на града, срещу определено на тези лица парично обезщетение. С решението си, 28-ми състав на АС-В., прогласил нищожността на атакуваната пред него заповед от 17.12.2018 г. на основание чл. 177, ал. 2 АПК, приемайки я за издадена в противоречие със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени от съд с по-рано постановеното решение по адм. дело № 2736/2018 г., с което е отменена предходна заповед за отчуждаването на същия имот - № 3219/04.09.2018 г. на кмета на община В., в т. ч. и че липсата на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, възпрепятства отчуждаването. С оглед различните страни и предмет на споровете, по които са постановени решение № 186/06.02.2019 г. по адм. дело № 57/2019 г. на АС-В., 28-ми състав, съответно - решение № 2261/22.11.2018 г. по адм. дело № 2437/2018 г. на АС-В., 10-ти състав, чиято отмяна се претендира по реда на настоящото производство, неприложимо в случая е основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Това обяснява и посочването в искането за отмяна, на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, относно което настоящият състав също счита, че не е налице, поради следното: За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, следва да бъде установена непълнота на фактическия или доказателствен материал, която да е разкрита след влизане на решението в сила, но и да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая, противно на наведените от подателката на искането твърдения, не би могло да се приеме, че липсата на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, за които е наредено отчуждаването съгласно заповедта, потвърдена с влязлото в сила решение № 2261/22.11.2018 г. по адм. дело № 2437/2018 г. на Административен съд-В., 10-ти състав, не й е било или не е могло да й стане известно в хода на процеса по същото дело. Поради това, обстоятелството, установявано от нея с представянето на съдебно решение, постановено по друго дело на Варненския административен съд, не може да бъде прието за ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а оттам и искането й за отмяна по този текст е неоснователно. Наред с горното следва да се има предвид, че изложените от подателката на искането, конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като решението, чиято отмяна са претендира не подлежи на инстанционен контрол. По съществото си, претенцията на К. Д. има характера на искане за преразглеждане на влязло в сила решение на АС-В., по съображения за неправилността му, което е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения, като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на влязлото в сила съдебно решение № 2261/22.11.2018 г. по адм. дело № 2437/2018 г. на Административен съд-В., 10-ти състав, по чл. 239, т. 1 АПК и искането на К. Д. като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на кмета на община В., искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това К. Д. следва да бъде осъдена да заплати на Община В., сумата от 100 лв, представляваща определен от съда размер на това възнаграждение за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение