Решение № 9715 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2010 г.

Решение № 9715 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "В В Комерс" ООД със седалище гр. Русе против решение № 43 от 11.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2807 от 2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 180900120 от 7.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 579 от 30.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при решаването на спора съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, даващи основание да му се признае ДДС по процесните фактури, и е постановил решение в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗДДС (отм.), както и при неправилно прилагане на разпоредбите на ЗКПО (отм.) досежно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството и определените в тази връзка данъчни задължения. По изложени в жалбата подробни съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - Варна, е отхвърлил жалбата на "В В Комерс" ООД от гр. Русе против РА № 180900120 от 7.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 579 от 30.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, относно определените на дружеството задължения по ЗДДС (отм.) и по ЗКПО (отм.) в общ размер 51 324,95 лв. и лихви за забава е размер на 35 021,46 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че правилно органът по приходите е приел, че не са налице предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) по отношение на издадените фактури за извършени доставки от "Глоботек" ЕООД, ЕТ "Кози рог 20-Веселина Христова", "Хема ойл" ООД, "Данимекс" ЕООД. Според съда по делото не са представени доказателства, установяващи реалното изпълнение на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на доставката от ЕТ "Бабулиев-Цанко Василев" съдът е възприел аргументите на ревизиращите органи за липсата на законовата предпоставка на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) поради неотразяването на издадената фактура в дневника за продажбите на доставчика. Относно доставката от "Шел Газ България" АД първоинстанционният съд е стигнал до извода за законосъобразност на ревизионния акт предвид установеното от органа по приходите упражнено право на данъчен кредит по същата фактура и през предходен данъчен период. По отношение на определените данъчни задължения по ЗКПО (отм.) съдът е констатирал предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат на дружеството поради допуснатото от касатора нарушение на принципа на "документалната обоснованост" вследствие непредставянето на изисканите документи относно осъществените доставки. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, преценил е всички релевантни по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и правилното прилагане на процесуалния и материалния закон, както и при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса. По делото не са били допуснати твърдените касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните: По определените задължения по ЗДДС (отм.) съдът правилно е приел въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото, че действително няма доказателства, които да оборват констатациите в ревизионния акт за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) по отношение на доставчиците "Глоботек" ЕООД, ЕТ "Кози рог 20-Веселина Христова", "Хема ойл" ООД, "Данимекс" ЕООД. В тежест на касатора е било, след като претендира правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от неговите доставчици, да докаже и представи безспорни доказателства за реално осъществени сделки, както и че са налице всички кумулативни изисквания на разпоредбите на чл. 64 ЗДДС (отм.), за да му се признае това право по тези доставки. В конкретния случай от касатора в хода на ревизията, както и в производството през Варненския административен съд не са били ангажирани доказателства за реалността на доставките като договори, приемателно-предавателни протоколи, както и документи във връзка с транспортирането на стоките, кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците. По отношение на представените в касационното производство копия на пътни книжки на МПС следва да се посочи, че освен твърденията на касатора по делото няма данни тези документи да са били представяни пред ревизиращите органи или в производството пред първоинстанционния съд. Същите представляват частни свидетелстващи документи, съставени от дружеството касатор и представени в настоящото производство, които не се ползват с материална доказателствена сила и следва да се преценяват заедно с всички събрани по делото доказателства. В тези документи липсва информация относно предмета на транспортираните стоки, като въз основа на тях не може да се установи връзка между доставчиците и получателя "В В Комерс" ООД, поради което представените доказателства не опровергават констатациите за липса на реални доставки. Неоснователни са възраженията на касатора, касаещи отказа за признаване право на данъчен кредит по фактура, издадена от ЕТ "Бабулиев-Цанко Василев". В своето решение съставът на Административния съд - Варна, правилно е приел, че по делото не са налице доказателства, че фактурата е била включена в дневника за продажби на доставчика през процесния или през следващ данъчен период, както и за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Установяването на тези обстоятелства води до извода за липса на условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), а именно данъкът да е начислен от доставчика най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Твърдението на касатора за несъответствие на съдебното решение с решението от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД срещу България е неоснователно, доколкото се касае за различни страни и фактическа обстановка. Относно доставката от "Шел Газ България" АД в касационната жалба не се съдържат конкретни съображения относно твърдяната неправилност на съдебното решение в тази част. Предвид безспорно установеното от фактическа страна включване на процесната фактура в дневниците за продажби на доставчика както за м. 5.2006 г., така и за м. 6.2006 г. и упражненото право на данъчен кредит по нея за данъчния период 01-31.05.2006 г., то правилно първоинстанционния съд е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит за процесния данъчен период - 06.2006 г. По причините, изложени по-горе в настоящото решение, правилно е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) поради липсата на документално отразяване на заплатените от жалбоподателя стоки и услуги, отразени в процесните фактури, издадени от "Глоботек" ЕООД, "Хема ойл" ООД и ЕТ "Кози рог 20-Веселина Христова". Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава със: разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчнозадължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на принципа за "документална обоснованост". Точно такъв е и настоящият случай предвид това, че жалбоподателят нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство е представил доказателства относно реалното осъществяване на доставките, за които са издадени фактурите, с плащанията по които той е намалил своя финансов резултат. Липсата на доказателства към фактурите за извършените доставки е дала основание на органа по приходите и на съда да направят обоснования извод, че от задълженото лице е нарушен принципът на документална обоснованост на стопанските операции, дефиниран като понятие в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.), и правилно е прието, че тези документи са лишени от доказателствена сила и като така правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, респ. т. 10 ЗКПО. По тези съображения Върховният административен съд - първо отделение, намира, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - първо отделение,