Решение № 7052 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби: Първата е подадена от Г. И. С., гр. София, чрез адвокат Досова срещу решение №1787 от 15.01.2026 г., постановено по административно дело №10139 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което се отхвърля жалбата на Г. И. С. против Заповед № РДН25-РД-48-2/ 29. 07. 2025 г. на кмета на район „Надежда” при Столична община и е осъден на разноски. Втората е подадена от С. И. С., гр. София чрез адвокат Р. Петрова срещу същото решение на Административен съд София град, с което се отхвърля жалбата й срещу същата заповед на кмета на район Надежда. Двамата касатори твърдят неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се доводи в двете касационни жалби и се иска да се отмени обжалваното решение и да се уважат подадените жалби. Доводите се поддържат в съдебно заседание и се иска присъждане на разноски на всеки по представени списъци на направени такива. По делото е представен отговор от 20.3.2026 година от кмета на район Надежда, чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодорова, в който отговор се поддържа правилност на решението на първата инстанция, неоснователност на касационните оплаквания и се иска решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № РДН25-РД-48-2/ 29. 07. 2025 г. на кмета на район „Надежда” при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [улица], съгласно Акт за общинска собственост № 4143/ 28. 11. 2024 г., което се държи без правно основание от С. И. С. и Г. И. С.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на законовите му правомощия. Приел е, че имотът по акт за общинска собственост е общински, че се държи от касаторите и, че това действие е без правно основание. Т.е. че са били налице предпоставките по чл.65 за изземване на жилището. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, не са налице съществени процесуални нарушения и съдебният акт е обоснован. В касацонните жалби не се излагат никакви различни доводи. Повтарят се тези пред първата инстанция, на които е отговорено подробно и ясно. Дори да е имало данни за спор за материално право относно общинския имот – жилище, това не е била част от проверяваната от административния съд процедура, тъй като тези спорове се разглеждат по гражданско-правен ред. Предвид подробните и ясни мотиви на административния съд и липсата на касационни оплаквания, налагащи други обстоятелства или наличие на други доказателства, с които настоящата инстанция следва да се съобрази и произнесе, следва да се направи препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се полагат разноски – изискан и посочен от представителя на общ размер 102,26 евро – който следва да бъде определен – на всеки по 51,13 евро. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение