Решение № 593 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2012 г.

Решение № 593 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Кирил Илиев Чонев, чрез адв. Стойчев, срещу решение № 1641 от 13.07.2012 г., постановено по адм. д. № 753/2012 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество, като се отмени решение № 469, взето с протокол № 33 от 16.12.2012 г. на Общински съвет гр. Пловдив, за одобряване на ПУП-ПРЗ и схеми на кв. "Смирненски IV", гр. Пловдив, в частта относно предвижданията за частите от поземлен имот № 510364, които попадат в улична регулация. Ответникът - Общински съвет, гр. Пловдив, представляван от председателя си, счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът Ангел Илиев Чонев, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлена жалбата на Кирил Илиев Чонев и Ангел Илиев Чонев против решение № 469, взето с протокол № 33 от 16.12.2012 г. на Общински съвет гр. Пловдив, за одобряване на ПУП-ПРЗ - план за регулация и застрояване и схеми: водоснабдяване, канализация, електрификация, газоснабдяване, телефонизация, радио, телевизионни сигнали и интернет, сборна план-схема на техническата инфраструктура, вертикално планиране, транспортни комуникации, санитарнохигиенна обстановка, озеленяване и отдих, и правилата и нормативите за прилагане, на кв. "Смирненски IV", гр. Пловдив, в частта относно предвижданията за частите от поземлен имот № 510364, които попадат в улична регулация, като неоснователна. Решението е постановено след връщането му със задължителни указания от ВАС за установяване режима на застрояване в процесния имот, наличието на постройки в същия и тяхното засягане с процесната част на плана. За да постанови посочения правен резултат, Пловдивският административен съд е приел, че е спазено изискването по чл. 103, ал. 4 ЗУТ, съгласно който всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-конкретна разработка, тъй като при одобряването на настоящия ПУП-ПРЗ Общинският съвет - Пловдив се е съобразил със зададените от ОУП на гр. Пловдив параметри. Отхвърлени са като неоснователни оплакванията относно обстоятелството, че с процесния ПУП се отнема около 50% от имота им в нарушение на законовото изискване по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Прието е, че плана се оспорва в частта относно предвижданията за частите от имота, които попадат в улична регулация и, че процесният ПУП в оспорената му част е процедиран не по реда на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а при условията на чл. 16, ал. 7 ЗУТ, поради което липсва ограничение в размера на отнетата площ. Прието е, че за проекта не е проведено обществено обсъждане, тъй като изискването за обществено обсъждане на проектите за ПУП съгласно чл. 128, ал. 5, изр. последно ЗУТ е въведено с изм. и доп. на ЗУТ, обн. в ДВ, бр. 17 от 06.03.2009 г., а процесният ПУП-ПРЗ е изработен и обнародван в ДВ, бр. 45 от 08.06.2007 г. и е съобразен с действащите към този момент разпоредби на ЗУТ, които не са предвиждали обществено обсъждане на проекта. За неоснователно е счетено и възражението на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорения ПУП-ПРЗ като одобрен в нарушение на чл. 16, ал. 2 ЗУТ - върху неактуална кадастрална основа. Съдът е посочил, че ЕСУТ изрично се е произнесъл за съответствието на имотите по последния действащ кадастрален план от 2000 г., който е послужил за основа при създаване на проекта на ПУП-ПРЗ, с имотите по одобрената кадастрална карта от 2009 г., като не са открити несъответствия между тях, поради което следва да се приеме, че процесният ПУП е изготвен при съобразяването му с приетите междувременно, в хода на административното производство по изработването му, кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Пловдив. Така постановеното решение е правилно. При правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми, базирано на прецизен анализ на доказателствата по делото, включително и на заключенията на единичната и комплексна СТЕ, съдът е обосновал правилен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед. В касационната жалба се съдържат предимно доводи по същество, разгледани от първата съдебна инстанция. Съответен на установената фактическа обстановка по делото е извода, че проекта за ПУП-ПЗР е изработен върху актуална кадастрална основа - по действащия към момента на процедиране на плана кадастрален план, както и че по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ е съобразен с предвижданията на устройствените планове, включително и общия устройствен план. В тази връзка е видно от приложените към административната преписка доказателства, че при разглеждане на проекта, както и на възраженията срещу него, са извършени корекции съобразно кадастъра от 2000 г. и КВС, като процесния ПУП е изготвен и влязъл в сила преди одобряване на новата кадастрална карта, т. е. в хипотезата на § 6, ал. 7 от ПЗР от ЗУТ. В съответствие с указанията на ВАС по отменителното решение № 2989/28.02.2012 г. са изводите за приложимост на чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, с оглед липсата на изискване за мах. процент от имота при отчуждаване. В тази насока са мотивирано изложени разликите между режима по чл. 16, ал. 1 и този по чл. 16, ал. 7 ЗУТ в отменителното решение на ВАС. Доводът по чл. 17, ал. 3 ЗУТ и придаването по регулация е неотносим в настоящето производство, започнало служебно, още повече, че "придаване по регулация" не е предмет на законодателна уредба със ЗУТ. Предвид горното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника Общински съвет - гр. Пловдив, касаторът дължи разноски в размер на 150 лева, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 36, ал. 2 и 3 ЗАдв. и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,