Решение № 94 от 29.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 374/2008 г.

Решение № 94 от 29.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 374/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на "С." А., гр. С. против решение № 310/20.11.2007 г. по гр. дело № 391/2007 г. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, както и поради нарушение на съществени процесуални правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба И. Р. Р. от гр. З. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящето производство. Ответницата А. И. В. от гр. З. не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 226/12.06.2007 г. по гр. дело № 36/2006 г. на З. районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 26 ЗЗД и в частта, с която е прекратено производството по иска за заплащане на обезщетение и да постанови въззивния си акт, с който е уважил иска по чл. 26 ЗЗД и се произнесъл по същество на претенцията за обезщетение, въззивният съд е изложил правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Констатирано е по делото, че Управителния съвет на "С." А. е взел решение на 1.04.2005 г. за продажба, чрез публично оповестен конкурс на неоперативни дълготрайни материални активи, между които и процесният апартамент № .., бл. .. гр. З. Решението е одобрено с последващ протокол на Управителния съвет на Б. Х. А. от 24.06.2005 г., с единствен критерий за оценка на предложенията - покупна цена на описаните недвижими имоти. Ищецът И. Р. е подал най-висока оферта от 4 500 лева, но назначената комисия, по провеждането на конкурса, с протокол от 23.08.2005 г. е установила отсъствие на негов подпис върху офертата и поради това обстоятелство е приела, че той не отговаря на изискванията за конкурсната документация. Ищецът е отстранен, а на негово място е класирана А. В., с оферта от 2 900 лева. С протокол от 24.08.2005 г. тя е обявена за спечелила конкурса. По жалба на ищеца срещу проведения конкурс е образувано административно производство под № 289/2005 г., по което с решение, влязло в законна сила е отменено решението на Управителния съвет на директорите от 24.08.2005 г., в частта, с която за купувач на процесния апартамент е обявена А. В. Решението на административния съд е влязло в сила на 28.12.2006 г., към който момент е постановено решението на ВАС по гр. дело № 4487/2006 г., с което е оставено в сила. Съдът е констатирал, че издаденият нотариален акт, в полза на А. В. от 20.09.2005 г. следва да бъде отменен, защото решението за обявяването й за купувач, въз основа на което е издаденият нотариален акт за покупко-продажба на апартамента е отменено, като незаконосъобразно, в какъвто смисъл решаващият съд се е произнесъл и поради наличие на предпоставките за това в чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на сделката, която обявил. Подробно и аргументирано съдът е изложил съображения за нищожност на сделката, поради неосъществен фактически състав, включващ административния елемент, като изискуема се част и предхождаща гражданскоправния елемент, съгласно изискванията на П. за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и конкретно - нарушение на чл. 14, ал. 3 от същия. По отношение на имуществената претенция на ищеца, изразяваща се в заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, решаващият съд се е произнесъл по същество, мотивирайки правни изводи за нейната неоснователност и недоказаност (в тази част решението не е обжалвано). Касационният съд намира за правилно въззивното решение в обжалваната му част, защото е съобразено с материалния закон и при постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод, че ищецът не представлява заинтересувано лице, по смисъла на чл. 2, ал. 2 ГПК (отм.), защото не е имал правен интерес да предяви иска по чл. 26 ЗЗД. Според касатора правният интерес на ищеца е бил ограничен само до процесуалната му възможност да обжалва решението на С. на директорите, което е засягало правото му да бъде обявен за купувач и с постигането на този резултат, чрез решението по адм. дело № 289/2005 г. на Смолянския окръжен съд правният интерес да атакува и сделката покупко-продажба, реализирана с нотариален акт между касатора, в качеството на продавач и ответницата А. е отпаднал. Ищецът по установителния иск по чл. 26 ЗЗД се явява трето лице, което не участва в отричаното от него правоотношение, съгласно сключения между касатора и ответницата договор за покупко-продажба, но той е непосредствено заинтересуван от обявяването му за несъществуващо, т. е. независимо, че не е субект на правоотношението, предмет на установителния иск правният му интерес е насочен единствено към установяване на действителното правно положение. Качеството му на надлежна страна по установителния иск, свързано с правния му интерес да търси защита на засегнато от правния спор право произтича и от участието му в административната процедура по провеждане на конкурса, която обаче касаторът не е преустановил, въпреки постъпилата жалба срещу решението на С. на директорите за обявяване на друг купувач по конкурса, а е предприел осъществяването и на гражданскоправния елемент - сключването на договора за покупко-продажба с обявената за спечелила конкурса В., а именно нот. акт № 35/20.09.2005 г. Сключването на сделката за покупко-продажба установява правния интерес на ищеца да защити засегнатото му право да участва в нов, но законосъобразно проведен конкурс, след обявяване на сделката за нищожна, по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Неоснователен е и касационният довод, изразяващ се в незаконосъобразност, относно приложението на материалноправната норма на чл. 26 ЗЗД, т. е. обявяването на нищожността на сделката, която следвало да бъде само развалена. Доводът не е аргументиран, а по твърдението, което се прави за първи път пред касационната инстанция ВКС не дължи отговор, тъй като не е било заявено за разглеждане пред въззивния съд. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и присъди в тежест на касатора направените от ответника И разноски за тази инстанция, в размер на 200 лева, както и допълнителна държавна такса по сметка на касационния съд, в размер на 60 лева, затова