Решение № 9199 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4728/2017 г.

Решение № 9199 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4728/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Р. Х." АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "П. Х." .№..., представлявано от изпълнителния директор Г. К. К., подадена чрез адв. Ф. и адв. Н., срещу решение № 314 от 27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 828/2016 г. по описа на Административен съд - В. (АСВ), в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000315005610-091-001 от 10.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 708 от 07.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора приетата по делото ССЕ не е дала точно заключение за размера на пазарните лихви за процесните години. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението в обжалваната част и претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП - в подадена писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 051.73 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд по жалба на "Р. Х." АД е отменил РА № Р-03000315005610-091-001 от 10.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 708 от 07.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта, в която е увеличен финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО с начислени пазарни лихви по отпуснати безлихвени заеми както следва: за 2012 г. със сума над 257 229.81 лв.; за 2013 г. - със сума над 208 044.51 лв., респективно за размера на определения корпоративен данък за 2013 г. над 45 733.64 лв. и съответните лихви и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови спорното решение в обжалваната част, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да се допуснати процесуални нарушения при издаването му. Съдът е описал детайлно фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Процесните суми, с които е регулиран финансовият резултат на жалбоподателя, представляват неотчетени приходи от лихви по заеми, които жалбоподателят е предоставял на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДП на ЗКПО във вр. с § 1, т. 3 от ДП на ДОПК - "Р.-А." ЕООД, "Р.-С. И." ЕООД и "Р.-П." ЕООД. По данни от Търговския регистър ревизираното лице (заемодател) е едноличен собственик на капитала на "Р.- А." ЕООД, "Р.-С. И." ЕООД и "Р.- П." ЕООД (заемополучатели). За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е споделил тезата на ревизиращия орган за приложимостта на чл. 16, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 3 ЗКПО, които третират предотвратяване отклоненията от данъчно облагане. Приел е, че жалбоподателят е следвало да отчете приходи от лихви през 2012 г. и през 2013 г., но не го е сторил, с което е изпълнил хипотезата на разглеждания законов текст. Съдът е намерил за неправилно заключението на вещото лице по приетата в административното производство експертиза, защото за определяне на пазарната лихва е използвана лихвената статистика на БНБ, която не отчита количествени и качествени характеристики на конкретните сделки. Освен това е прието, че в случая се касае за отпуснати заеми от акционерно дружество, което не е банкова институция. Съдът е кредитирал заключението по назначената пред него ССЕ, като компетентно и обективно и въз основа на него е потвърдил частично процесния РА. Касационните оплаквания са неоснователни. Приложимата материалноправна разпоредба на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, предвижда, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без тези сделки да се вземат под внимание, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Доколкото цитираната норма визира включително и несвързани лица, на още по-силно основание следва да се приеме, че страните по заемните правоотношения са предприели опит за отклонение от данъчно облагане. На свой ред разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗКПО указва, че предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми, се смята за отклонение от данъчно облагане. В нормата на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО се съдържа легалната дефиниция за "пазарна лихва" и това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата. Правото на защита на ревизираното лице не е нарушено в процеса. Съдът правилно не е допуснал експертиза по първоначално поставените въпроси от ревизираното лице, защото същите не са били съобразени с приложимите методи съгласно Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и съобразяване с разпоредбата на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО да определи пазарната лихва по предоставените от задълженото лице заеми. Посочените неточности в заключението на вещото лице по ССЕ, са отстранени по време на разпита му в съдебното заседание. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението по ССЕ. То е дадено след използване на приложимите методи съгласно Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и съобразяване с разпоредбата на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и правилно е определена пазарната лихва по предоставените от ревизираното лице заеми на "Р.-А." ЕООД, "Р.-С. И." ЕООД и "Р.-П." ЕООД за ревизираните периоди 2012 г. и 2013 г. Вещото лице е извършило подробни изчисления за размера на начислената лихва. АСВ правилно е кредитирал заключението по назначената ССЕ и в тази връзка установява спрямо ревизираното лице за 2012 г. данъчен финансов резултат- загуба от 94 514.60 лв. вследствие на преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на увеличение със суми, представляващи неотчетени приходи от лихви в размер на 257 229.81 лв., както и установения за 2013 г. данъчен финансов резултат на задълженото лице - печалба от 457 336.47 лв. вследствие на преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на увеличение с неотчетени приходи от лихви по отпуснати заеми в размер на 208 044.51 лв., както и определя размер на корпоративен данък от 45 733.64 лв. Предвид гореизложеното решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи. В полза на Дирекция "ОДОП" - В., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 2 051.73 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,