Решение № 9304 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2009 г.

Решение № 9304 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 106/05.02.2009 г., постановено по адм дело № 1928/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен РА № 1600-8000989/25.07.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 668/10.09.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Калиста М" ООД в размер на 2 393, 20 лв. по фактура № 37/23.01.2008 г., издадена от "Оскар Хон" ООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че макар да не е установен произхода на стоката, това не обуславяло непременно извода, че тя въобще не съществува. Съдът в решението си според касатора е стигнал до необоснования извод, че складовите разписки били налични и приложени към касовите документи, но в представените от доставчика документи такива липсват. Немотивирани са според касатора изводите на съда за наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост и транспорт. Касаторът е изложил доводи относно различията в датите на документите, които обосновават липса на реалност на доставката. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ревизионния акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Калиста М" ООД - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка и обосновано съдът е приел, че се касае до родово определени вещи, които са индивидуализирани при предаването им с приемателно-предавателни протоколи на 23.01.2008 г. и на тази дата е прехвърлено правото им на собственост. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени ревизионният акт, първоинстанционният съд е приел, че доставката между "Калиста М" ООД като получател и "Оскар Хон" ООД като доставчик е осъществена реално. В тази връзка съдът се е позовал на легалното определение в чл. 6, ал. 1 ЗДДС във връзка с приетото в чл. 25, ал. 2 ЗДДС определение на понятието данъчно събитие и е направен извод, че стоката е прехвърлена на 23.01.2008 г. и на тази дата е възникнало данъчното събитие. Съдът се е позовал на доказателствата по делото - приемателно-предавателни протоколи, доказателства за съхранение на процесните кожи и като ги е преценил е направил извод за осъществено прехвърляне собствеността на стоките, предмет на процесната фактура. Като се има предвид, че се касае за родово определени вещи съдът се е позовал и на чл. 24, ал. 2 ЗЗД във връзка с представения по делото приемателно-предавателен протокол от 23.01.2008 г. За произхода на стоката съдът е изложил мотиви, че законът не свързва правото на приспадане на данъчен кредит с произхода на стоката и последното не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит, а невъзможността този произход да се установи според съда не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка. Отразено е в мотивите на обжалвания съдебен акт, че ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. не дава възможност за изследване на предходни доставки, поради което тяхното наличие е ирелевантно обстоятелство по отношение на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит. За разминаването в датите на документите - фактир, приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки и транспортни документи, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че изписването на процесните стоки от склада на доставчика е станало в един по-късен момент не може да доведе до извод, различен от направения, което е прието от съда като счетоводен пропуск от страна на доставчика, което не променя датата на прехвърляне на собствеността върху вещите. По същия начин съдът е мотивирал, че е без значение и обстоятелството, кога точно е станало транспортирането на стоките при положение, че разпоредбите на ЗДДС не въвежда като предпоставка за възникване на данъчното събитие този факт, когато са налице достатъчно данни, както е в процесия случай за прехвърляне правото на собственост върху стоките. Като косвено доказателство съдът е приел, че впоследствие "Калиста М" ООД през ревизирания данъчен период е осъществила доставки, включително и вътреобщности на процесните кожи и тези доставки са счетоводно отразени. Направен е извод от съда, че същите стоки дружеството ги е получило от своя доставчик и впоследствие ги и продало (изнесло), което доказва получаването им реално по процесната фактура. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Спорният по делото въпрос е налице ли е или не реално осъществена доставка на кожи по издадената от "Оскар Хон" ООД фактура № 37/23.01.2008 г. Доставка на стока като определение законът е регламентирал в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и това е прехвърляне правото на собственост. В процесния случай съдът е кредитирал приемателно-предавателния протокол, приемайки че той е достатъчно доказателство за прехвърляне на процесните кожи. Наистина в този протокол от 23.01.20908 г. е изразено волеизявлението на страните за предаване на кожите, посочени във фактурата. На същата дата - 23.01.2008 г. е издадена и фактурата. Неправилно първоинстанционният съд е игнорирал различието в другите документи - изписване на кожите от склад на доставчика и транспортирането им. Това е така, защото ако се проследи движението на стоката от склада до предаването на кожите на получателя, се установява, че кожите са изписани от склада на доставчика след като са били продадени, а транспортирането е извършено. преди те да са изписани от склада и съответно предадени. В този смисъл незаконосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че ЗЗДС не въздига като предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит този факт - транспортирането на стоките. Изписването на процесните стоки и транспортирането им до получателя е част от доказателствата за реално осъществяване на доставката, а тя е елемент от предпоставката за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че произхода на стоката не е предпоставка за признаване на посоченото материално право и в този смисъл настоящият съдебен състав възприема тези мотиви. В случая обаче ревизирания субект не е доказал, че реално е получил кожите от своя пряк доставчик и това е основанието, поради което законосъобразно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно складовите разписки неправилно съдът е приел, че са приложени по делото. Такива разписки по делото няма, поради което изводът на съда е необоснован с доказателства по делото в тази насока. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно. и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение, с което жалбата на "Калиста М" ООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и искането на касатора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 283, 59 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,