Решение № 2023 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2015 г.

Решение № 2023 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Й. Д. Д. против заповед рег. № 8121К - 2305/08.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - системни нарушения на служебната дисциплина, му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменена. Ответникът- министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Й. Д. е държавен служител, началник на отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-П. По повод сигнали за неправомерни действия от страна на Д., относно извършени ремонтни дейности в сградата на Областна дирекция- П.- министърът на вътрешните работи назначава комисия, която да извърши проверка/Заповед рег. № 8121-3-460/24.04.2015 г. Проверката завършва със справка рег. № 38121р-22782/25.05.2015 г., която установява, че комисар Й. Д., началник на отдел "Охранителна полиция", при ОДМВР-П., след извършена проверка в АИС "ИИС Справки" и АИФIИРППС- на лицата, които ще извършват ремонтни дейности в сградата на областната дирекция, не е създал организация за изготвяне на списък /Приложение 3 към чл. 7, т. 3 към Инструкция рег. № I-з-1625/19.10.2007 г./на посетителите за пропускане в обекта валиден за времето на ремонтните дейности, който следва да бъде утвърден от директора на ОДМВР-П. и предоставен на Пост № 1, следствие на което е допуснат нерегламентиран достъп на външни лица до сградата на ОДМВР-П.. Комисията приема, че са налице данни за извършени от комисар Д. нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР- "неизпълнение на заповеди", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание"; също така Д. е предприел действия за извършване на ремонтни дейности в кабинетите на началник на отдел ОП при ОДМВР-П. и секретаря на директора на областната дирекция, извършени от 06.01.215 до 12.02.2015 г., без да е изпълнена процедурата по раздел III/Извършване на разходи по чл. 14, ал. 5 ЗОП/от Вътрешни правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори в ОДМВР-П., приети със Заповед № 2596/30.09.2014 г. на директора на ОДМВР, с което са налице данни за извършено от Д. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР- "неизпълнение на заповеди", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Също така е прието, че Й. Д. е предприел действия за получаване на фактура № 1400001337/02.02.015 г. от "Милкана " ООД, без да е бил упълномощен като МОЛ. Същият е получил на 06.03.2015 г. сумата от 854 лева за заплащане на задължения към "Милкана " ООД, без да е бил назначен като МОЛ. С тези си действия, служителят е нарушил Заповед с рег. № 186/21.01.2014 г., на директора на ОДМВР-П. и са налице данни за извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР- "неизпълнение на заповеди", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" Комисията приема, че служителят следва да носи отговорност за всяко от допуснатите и описани по-горе дисциплинарни нарушения, които поотделно подлежат на санкциониране съответно с "порицание" и тъй като нарушенията са системни, квалифицира същите по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години. В този смисъл е и предложение рег. № 316р-16090/19.05.2015 г. по описа на ОДМВР-П.. Жалбоподателят е запознат с констатациите в справката и с предложението и е поканен да даде писмени обяснения, които представя на 15.06.2015 г. и 22.06.15 г. След като се запознава със справката, предложението, събраните доказателства и с обясненията на служителя, министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121К-2305/08.07.2015 г., предмет на оспорване, с която приема, че жалбоподателят носи отговорност за дисциплинарни нарушения, описани в трите пункта, сочени по-горе, представляващи- нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, от ЗМВР-неизпълнение на заповеди. След като квалифицира всяко едно от деянията и приема, че същите5 съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и неизпълнение на служебните задължения; подлежат на санкциониране с "порицание", министърът на вътрешните работи достига до извод, че от страна на жалбоподателя са допуснати системни нарушения на служебната дисциплина и на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР налага на жалбоподателя Д. дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на формата, на административно производствените правила и на материалноправни норми. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При издаване на оспорената заповед не са изпълнени обаче предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години при допуснати системни нарушения на служебната дисциплина. По смисъла на закона, изяснен с § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба, "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Неправилно жалбоподателят твърди, че условие за наличие на системност е, наличие на наложени минимум две наказания, с влезли в сила заповеди, в рамките на една година и неприключило производство по трето нарушение, в рамките на една година, едва в което производство би била приложима хипотезата за "системност на нарушенията". Константна е практиката на съдилищата, че когато при една и съща проверка се установи наличие на три или повече нарушения на служебната дисциплина - касае се за "системни нарушения". В конкретния случай предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото в заповедта основание не са осъществени. Нарушенията, посочени в т. 1 от административния акт, а именно, че Д. е предприел действия за извършване на ремонтни дейности в кабинетите на началник на отдел ОП при ОДМВР-П. и секретаря на директора на областната дирекция, извършени от 06.01.215 до 12.02.2015 г., без да е изпълнена процедурата по раздел III/Извършване на разходи по чл. 14, ал. 5 ЗОП/от Вътрешни правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори в ОДМВР-П., /наричани по нататък Вътрешни правила/приети със Заповед № 2596/30.09.2014 г. на директора на ОДМВР - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР- "неизпълнение на заповеди". Видно от приложената Заповед, № 2596/30.09.2014 г., със същата са приети т. нар. Вътрешни правила, на основание чл. 8б от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ отм. Съгласно чл. 76, ал. 1 от Вътрешните правила- същите са неприложими, когато стойността на обществените поръчки не изисква избор на изпълнител да се извърши с процедура по ЗОП или чрез публична покана. И доколкото се касае за доставки и услуги на стойност 854 лева с ДДС, то несъмнено ЗОП/отм./, на основание чл. 14, ал. 5 от същия е неприложим. Д. В. правила, в ал. 2 на чл. 76 и следващите предвиждат процедура при извършване на разходи и за този вид доставки и услуги, но с права и задължения към длъжностни лица от системата на ОДМВР-П., между който Д. не е. Липсват доказателства тази заповед /2596/30.09.2014 г./ да е свеждана до знанието на жалбоподателят, респективно да са му възлагани задачи, във връзка с приложението й. Аналогично е приетото в пункт втори от оспорената заповед., където като нарушения са вменени фактите, че Й. Д. е предприел действия за получаване на фактура № 1400001337/02.02.015 г. от "Милкана " ООД, без да е бил упълномощен като МОЛ. Същият е получил на 06.03.2015 г. сумата от 854 лева за заплащане на задължения към "Милкана " ООД, без да е бил назначен като МОЛ. С тези си действия, служителят е нарушил Заповед с рег. № 186/21.01.2014 г., на директора на ОДМВР-П.. С последната обаче единствено поименно са определени материално отговорните лица /МОЛ/в ОД на МВР-П., между които жалбоподателят отново не е. Не се сочи по какъв начин описаните действия на Д./приемане на документ и пари в брой и предаването им в счетоводството за заприходяване/ нарушават конкретната заповед. Нарушението по пункт 3 от заповедта дори и да е допуснато, то същото не може самостоятелно да обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото от органа основание и съответно вида на наложеното наказание. Останалите, описани в заповедта дисциплинарни нарушения, не са осъществени, поради което съдът приема, че от страна на жалбоподателя Д. не са допуснати системни нарушения на служебната дисциплина. Следователно предпоставките на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не са изпълнени и не са налице основания за санкциониране на служителя по този текст от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на материалния закон. На това основание административният акт следва да бъде отменен. Соглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за тази инстанция, в размер на 410 лева/възнаграждение за адвокат и платена такса/. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,