Решение № 8934 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 990/2014 г.

Решение № 8934 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 990/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Извора" ООД със седалище и адрес на управление с. Кранево, община Балчик, ул. "България" № 47, представлявано от управителя Славка Николова Колева, чрез процесуалния си представител адв. Николай Стойнов, против решение № 145 от 06.11.2013 г., постановено по адм. дело № 763/2013 г. на Административен съд Добрич. С него е отхвърлена жалбата на "Извора" ООД против заповед № РД-08-17/30.08.2013 г. на директора на Държавен културен институт (ДКИ) "Културен център Двореца" гр. Балчик. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон. По първото оплакване се сочи, че съдът не е развил мотиви по релевантни за спора обстоятелства, не е обсъдил доказателства, представени от жалбоподателя в съдебно заседание и не е обсъдил доводите му за провеждането на тръжната процедура в несъответствие с целта на закона. Според касатора изводите на съда не са подкрепени от доказателствата по делото, което е довело до необоснованост на решението. Съдът не е констатирал твърдяното противоречие между изискванията към кандидатите в тръжната документация и изискуемите за представяне документи. По доводите за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е "финален акт на една административна процедура, която е с нарушени гаранции за законосъобразност на тръжното производство и е несъответна на целта на закона". Ответникът - директорът на Държавен културен институт "Културен център "Двореца" Балчик, чрез процесуалния си представител адв. Мина Вълева-Радкова, представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена, а обжалваното решение намира за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, ясно обосновано и изчерпателно и напълно съответстващо на приложимия материален закон. Заинтересованата страна - "БиМ" ООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС Добрич е образувано по жалба от настоящия касатор против заповед № РД-08-17/30.08.2013 г. на директора на ДКИ КЦ "Двореца", с която е одобрен Протокол за проведен търг с тайно наддаване от 28.08.2013 г. на тръжната комисия, назначена с негова заповед № РД-08-16/16.08.2013 г., и "БиМ" ООД е определен за спечелил търга с тайно наддаване за обект/имот, представляващ сграда с идентификатор 02508.7.157.8 по действащите КККР на гр. Балчик, с полезна площ от 250 кв. м. с предназначение за ползване - заведение за хранене, разположен в поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр. Балчик. Оплакванията на жалбоподателя са били, че е налице противоречие между изискванията към кандидатите съгласно тръжната документация и документите, които следва да представят, за да удостоверят изпълнението на тези изисквания. От данните по делото съдът е установил, че със заповед № РД-08-14/22.07.2013 г. на директора на ДКИ "Културен център" Двореца" Балчик, на основание чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от ЗДС, чл. 13, ал. 1-5 и глава Пета от ППЗДС, е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под наем, за срок от пет години на недвижим имот - публична държавна собственост, описан в АПДС № 5192/20.12.2012 г., предоставен за управление на ДКИ "Културен център "Двореца" гр. Балчик, находящ се в поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр. Балчик, а именно: обект, представляващ сграда с идентификатор 02508.7.157.8 по КККР на гр. Балчик, с полезна площ около 250 кв. м., с предназначение - заведение за хранене. В т. 9.2 от заповедта са изброени необходимите документи за участие в търга, като в т. 9.2.14 и в т. 9.2.15 са посочени: заверен препис за вярност с оригинала от документ, от който да е видно, че участникът в търга е бил наемател/ползвател/управител на обект - публична държавна собственост за срок минимум три години и заверен препис за вярност с оригинала от документ, от който да е видно, че участникът в търга е бил наемател/ползвател/управител на обект - културна ценност или част от културна ценност. С т. 15 от същата заповед е утвърдена документацията за участие в търга, съдържаща изискванията към кандидатите и посочваща необходимите документи за участие. Съгласно документацията за участие (т. нар. Условия за провеждане на търг с тайно наддаване), която е неразделна част от заповедта за откриване на тръжната процедура, в раздел VII Документи за участие в търга, в т. 14 и т. 15 отново е предвидено представянето на посочените документи. За участие в търга са подадени предложения от три дружества, включително "Извора" ООД. Съгласно приложения протокол от 28.08.2013 г. за проведен търг с тайно наддаване, тръжната комисия е установила, че документите на жалбоподателя са нередовни и не отговарят на тръжните изисквания, тъй като същият не е представил изискуемите документи съгласно раздел VII, т. 10, подт. 14 и 15 от тръжните условия, поради което и ценовото предложение на кандидата не е било отворено. Въз основа на резултатите от проведения търг, отразени в протокола на комисията от 28.08.2013 г., директорът на ДКИ "КЦ Двореца" е издал оспорената заповед, с която е определил "Бим" ООД за спечелил търга. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че процесната тръжна процедура е проведена по реда на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, респ. глава Пета от Правилника за прилагането му, приложима на основание препращащата норма на чл. 13, ал. 3 във връзка с чл. 13, ал. 5 от същия. От анализа на приложимата нормативна уредба съдът, осъществявайки служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, е достигнал до извода, че административният акт е издаден от компетентен орган съобразно предоставените му със закона правомощия и е мотивиран включително с оглед изпълнение на специалното изискване по чл. 13, ал. 5 от ППЗДС. Съдът е приел също така, че при провеждане на търга не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито е налице противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че незаконосъобразно е отстранен от участие поради нередовни документи, като се е аргументирал, че изискванията към кандидатите са били посочени както в заповедта за откриване на процедурата, така и в утвърдените с нея тръжни условия, неразделна част от същата. След като жалбоподателят е закупил тръжната документация и е подал своето офертно предложение, то същият се е съгласил с поставените изисквания и е следвало да ги изпълни, включително като предостави всички изискуеми документи. По тези съображения съдът е приел, че при провеждане на тайния търг не са допуснати нарушения на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на ЗДС и ППЗДС, които да съставляват основания за отмяна на оспорената заповед като краен акт, с който приключва тръжната процедура, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, поддържани и пред първата инстанция, а именно, че е налице противоречие между изискванията към кандидатите в тръжната документация и документите, които те следва да представят при подаване на заявлението си за участие. По-конкретно се твърди, че в тръжната документация няма изискване кандидатите да са били наематели, ползватели или управители на обекти публична държавна собственост за срок от минимум три години и да са били наематели, ползватели или управители на обекти културна ценност или част от културна ценност, но на практика такива изисквания са заложени във връзка с представянето на изискуемите документи за участие. По този повод първоинстанционният съд правилно е констатирал, че както в заповедта за откриване на тръжната процедура, в т. 9.2.14 и т. 9.2.15, така и в утвърдените с нея тръжни условия, в раздел VII, т. 9.14 и т. 9.15, спорните документи изрично са посочени като необходими за допускане на съответния кандидат до участие. Не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие. Вероятно той не прави разлика между изискванията към кандидатите, заложени в т. 9.1 и т. 10 от заповед № РД-08-14/22.07.2013 г., и необходимите документи, които те следва да представят, изброени в т. 9.2. Противно на твърденията му, изискуемите документи представляват самостоятелно изискване за допускане до участие, а нямат помощна функция, т. е. не удостоверяват дали съответният кандидат отговаря на изискванията по т. 9.1 и т. 10 от заповед № РД-08-14/22.07.2013 г. Оттук се налага изводът, че изискуемите документи за участие не са функция от изискванията към кандидатите по т. 9.1 и т. 10 от заповед № РД-08-14/22.07.2013 г., а имат самостоятелно правно значение. Впрочем, изтъквайки подобни аргументи, жалбоподателят на практика оспорва тръжните условия, утвърдени със заповедта за откриване на процедурата. Недопустимо е в рамките на производството по оспорване на заповед по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, съдът да извършва косвен съдебен контрол на заповед № РД-08-14/22.07.2013 г. за откриване на процедурата, която заповед е индивидуален административен акт, а не част от процедурата по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което подлежи на самостоятелно обжалване. В случая заповедта за откриване на процедурата не е обжалвана и е влязла в сила, като определените условия и утвърдената документация, не подлежат на контрол за законосъобразност при обжалването на заповедта за определяне на наемателя по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС. Ето защо са неотносими възраженията на жалбоподателя, че утвърдените тръжни условия били дискриминационни, тъй като създават неравнопоставеност между кандидатите, както и че спорните изисквания не били заложени в други аналогични процедури за отдаване под наем на сходни обекти. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на Държавен културен институт "Културен център "Двореца" гр. Балчик следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които са заявени в срок, установени са с представен договор от 03.01.2014 г. между ДКИ "КЦ"Двореца гр. Балчик и Адвокатско съдружие "Мина Вълева и партньори", както и фактура № 337/09.01.2014 г. и са действително внесени съгласно приложено бюджетно платежно нареждане от 14.01.2014 г. за сумата от 480 лв., преведена по сметка на Адвокатско съдружие "Мина Вълева и партньори". Затова жалбоподателят "Извора" ООД следва да бъде осъден да заплати на ответника Държавен културен институт "Културен център "Двореца" гр. Балчик разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,