Решение № 9478 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2009 г.

Решение № 9478 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 10.02.2009 г. по адм. д. № 1426 от 2008 г. Варненският административен съд е прогласил за нищожен ревизионен акт № 2560767 от 16.03.2007 г. на Териториалното поделение на НАП - Варна в частта за довнасяне на осигурителни вноски в размер на 2 201, 32 лв. и здравни вноски в размер на 478, 21 лв. заедно с лихви за забава по данъчната декларация за 2001 г. на Стоичко Илиев Лазаров от Търговище, упражняващ свободна професия на адвокат, като жалбата в останалата част е отхвърлена. Против това решение на административния съд Териториалното поделение на НАП е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваната част на решението е постановена в нарушение материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че ревизията, извършена на Стоичко Илиев Лазаров (ответник в това производство), който е адвокат, упражняващ свободна професия, обхваща неговите задължения към общественото и здравно осигуряване за периода от 1.06.2001 г. до 31.12.2005 г. При тези констатации административният съд е приел, че ревизионният акт бил нищожен в частта, с която били определени осигурителни и здравни вноски при годишното изравняване за 2001 г., тъй като ревизиращият орган е установил задължения за период, който не бил включен в периода на възложената ревизия и че след като ревизиращият период започва от 1.06.2001 г., то ревизиращият орган нямал компетентност да определя вноски за довнасяне върху годишния доход на осигуреното лице, а неговата компетентност била само по отношение месечните вноски, внасяни върху избран доход от същото лице. Това становище на административния съд е неправилно. Ревизионният акт е действителен, защото е издаден от компетентен орган в кръга на службата му и в съответната форма. В случая е била подадена данъчна декларация за 2001 г. по ЗОДФЛ, чрез която Стоичко Илиев Лазаров е следвало сам да определи задължението си за довнасяне към общественото и здравно осигуряване и да плати вноските. Макар и след определения срок, Стоичко Илиев Лазаров е довнесъл доброволно вноските в зависимост от облагаемия доход, деклариран в данъчната декларация, на 3.11.2006 г., а ревизионният акт е бил издаден на 16.03.2007 г. Очевидно е, че доброволното довнасяне на осигуровките е извършено от самоосигуряващото се лице преди издаването на ревизионния акт. Правилно ревизиращият орган е разгледал плащането като волеизявление в изпълнение на данъчната декларация за 2001 г. . Плащането е за пенсионни и здравни осигуровки, които са определени чрез данъчната декларация, поради което не е налице основание за тяхното връщане. Няма недължимо платено, което трябва да се върне, защото правилно ревизиращият орган е схванал плащането като изпълнение на задължението по данъчна декларация, по която са определени дължимите осигуровки за довнасяне. Обстоятелството, че Стоичко Илиев Лазаров е изчислил тези осигуровки не сам, а с помощта на ревизиращия орган, не дава основание за друг извод. Резултатът от това плащане е погасяване на осигурителните и здравни вноски за довнасяне за 2001 г., тъй като тези вноски са били платени доброволно от самоосигуряващото се лице. След като плащането е станало преди издаването на ревизионния акт, тс правилно с него не се установява задължение за годишно изравняване на осигурителните и здравни вноски. С ревизионния акт, както се вижда от същия е създадено само задължение за плащане на лихва за забавеното довнасяне на дължимите вноски. Когато самоосигуряващото се лице внесе дължимите си осигурителни и здравни вноски със закъснение, както е в случая, то дължи за това и определената лихва. Освен това сумата от доходите, върху които са изчислени осигурителните и здравни вноски е образуван от доходите, вписани в данъчната декларация за 2001 г. и тази сума не надвишава максималния годишен осигурителен доход. Окончателният размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни и здравни вноски е бил изчислен като разликата между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни и здравни вноски през годината. Очевидно е, че определянето на осигурителните и здравни вноски при годишното изравняване е извършено така както е уредено в чл. 6, ал. 8 КСО. От обстоятелството, че лицето, упражняващо свободна професия е започнало да се осигурява от 1.06.2001 г. и че тази дата се явява начало на ревизирания период не следва друго. Всичко това се отнася и за останалите годишни периоди, които са включени в извършената ревизия. Затова решението на административния съд следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд,