Решение № 2453 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2020 г.

Решение № 2453 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Мазнев срещу Решение № 256/1.10.2020 г. на Административен съд (АС)-Смолян, постановено по адм. дело № 235/2020 г. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на В. Мазнев срещу Заповед № 3282 з-1826/15.07.2020 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Сочи, че съдът е постановил решението си при липсата на достатъчно валидни писмени доказателства, както и че не е обсъдил всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, с което не е установил обективната истина за правилното решаване на спора. Оспорва изводите на съда, че деянието е станало известно на широк кръг лица. Сочи и, че съдът не е преценил справедливо тежестта на нарушението, ако има такова, липсата на последици от него, обстоятелствата при които са извършени действията, липсата на вина и цялостното поведение на служителя по време на службата. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се уважи жалбата му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя Списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Захариева. Ответникът по касация – Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП") оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Цветкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е събрал и обсъдил в съвкупност всички събрани по делото относими доказателства – писмени и гласни и въз основа на това е изградил вътрешното си убеждение, без да е допуснал нарушение на опитните, научните и логическите правила, в насоките които не са установени от закона. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение не е необосновано и липсва допуснато нарушение на процесуалните правила. Обсъдени са доводите изложени от жалбоподателя за незаконосъобразността на оспорвания административен акт, подробно развити и в касационната жалба, като същите правилно са приети за неоснователни. По делото е установено, че на 7.01.2020 г. преди обяд в района на 136-137 гранична пирамида, младши инспектор Мазнев нерегламентирано е влязъл през държавната граница на територията на Република Гърция по време на лов, като е бил заснет да се придвижва на съседната територия от видеокамери в Национален парк "Родопи" в 10: 52 ч. За втори път в 12: 12 ч. отново е бил заснет да се придвижва към територията на Република България. Съдът е посочил, че за установяване на този спорен факт, който е релевантен към преценката за наличие на извършено дисциплинарно нарушение и спорен за страните, са събрани безспорни доказателства. Разпитани са водените от жалбоподателя двама свидетели – Недков и Ангелов. Те установявали, че на въпросната дата били на лов за хищници в местността "Високия картал". Местността се намирала в землището на с. Мугла, в непосредствена близост до държавната граница, между 136 и 137 гранична пирамида. Свидетелите установяват, че са видели следи от вълци и решили да ги проследят. Преустановили преследването защото се уморили. И двамата свидетели не познават участъка, в който е извършен лова. Независимо от декларираното от св. Недков, че познава добре местността, съдът правилно не е дал вяра на показанията му в тази част, тъй като самият той установява, че няма представа в момента как изглежда държавната граница, не знае къде са разположени посочените две гранични пирамиди, а описанието относно местонахождението на местността "Високия картал", също е изключително схематично и неточно. Още по неточни са показанията на св. Ангелов, който прави преценка, че не са нарушили държавната граница единствено заради преценката му, че трябва да има полоса и знаци, като полосата трябвало гранична полиция да я поддържа. Същевременно и двамата свидетели посочвали, че не са излизали на открито пространство, което да им покаже, че са близо до границата. Противно на изложеното в касационната жалба, по делото е безспорно установено, че на 7.01.2020 г. В. Мазнев и св. Недков и Ангелов са осъществили влизане на територията на Република Гърция. По делото са приложени като доказателства снимков материал и сигнал от гръцките гранични власти, от които се установява, че същите са навлезли на територията на Република Гърция и са били заснети от камери, разположени на около 1000 метра в дълбочина на територията на Република Гърция. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът относно обстоятелствата за навлизането на територията на Гърция на Мазнев, е основал заключението си на предположения и, че единственото доказателство за това бил предоставен снимков материал с образа на Мазнев. Не били събрани доказателства къде е разположена камерата, от кой е поставена, спазен ли е редът за поставяне на такива камери. По делото са налични официални свидетелстващи документи - писма от гръцките гранични власти удостоверяващи, че Мазнев е бил заснет на територията на Република Гърция. В хода на дисциплинарното разследване, касационният жалбоподател е потвърдил, че на снимковия материал е той, поради което не е имало необходимост от установяване на този факт чрез други способи. Същият не е отрекъл и преминаването на границата с Гърция – в писмените му обяснения от 9.03.2020 г. УРИ 5398 р-2355, изрично сочи, че е влязъл на територията на Република Гърция. Последващите му твърдения, че не е преминавал границата се дължат на изградената му защитна теза. Правилно за установяване на факта на преминаване на границата, съдът се е позовал на писмата от гръцките гранични власти, които не са оспорени по надлежния ред. Отделно от това житейски нелогично ще е касационният жалбоподател да бъде заснет от камери, данните за което са изпратени от гръцките гранични власти, което е безспорен факт, ако същият не е бил на територията на Република Гърция. Правилно съдът е приел за категорично доказано, че камерите са били разположени в местността "Пролома на дивите кози", национален природен парк "Родопи", в Република Гърция, а не на територията на Република България. Дисциплинарната отговорност на В. Мазнев е ангажирана заради извършено виновно нарушение на правилата за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (МВР) регламентирани в т. 15 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс). Деянието е определено като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съгласно тази разпоредба тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. За да може едно нарушение на Етичния кодекс да се определи като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието на квалифициращо обстоятелство – деянието да е уронило престижа на службата. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Законът изисква деянието да е "уронващо престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че деянието е станало известно на широк кръг лица, което не било доказано по делото, тъй като никъде нямало отзвук в интернет пространството, в преса или медия, че на дата 7.01.2020 г. е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение. Правилно решаващият съд е посочил, че българските гранични власти са били информирани от граничния представител на втори сектор на РГ майор Панделис, самият инцидент е бил регистриран, той е свързан с незаконно присъствие не изобщо на граждани, а на въоръжени лица, което правилно е посочено от съда, че е действие грубо нарушаващо суверенитета на съседна държава. Нарушението е станало достояние на властите на съседна държава, което несъмнено влияе върху авторитета на ГД "ГП" и е основание за съмнения в професионализма при изпълнение на задълженията на служителите от гранична полиция. Укорителен е факта, че нарушението е извършено от лице, на което са вменени задължения по нейната охрана. Обстоятелството, че липсват публикации не променя факта, че деянието е уронващо престижа на службата, тъй като то реално застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Касационният жалбоподател е служител на гранична полиция и от него се очаква да не допуска нерегламентирано преминаване на държавната граница, още по малко самият той, при това въоръжен, нерегламентирано да я преминава. С оглед изложеното заповедта правилно е преценена от решаващия съд като съответстваща на материалния закон. Правилно съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения – дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195 ЗМВР. Назначен е дисциплинарно разследващ орган, спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. С оглед извършеното нарушение правилно е приложен и чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Правилно е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение