Решение № 12273 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 691/2009 г.

Решение № 12273 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 691/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадена касационна жалба от областния управител на Варненска област против решение № 1575 от 24.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1520 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Варна. Развити са съображения за незаконосъобразност и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Михаил Василев Контаров от гр. Сливен, прави искане за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С посоченото по-горе решение по жалба на Михаил Контаров е била отменена заповед № РД-08-7706-20 от 5.02.2008 г. на областния управител на Варненска област, с която му е било отказано изплащане на еднократно обезщетение на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Първоинстанционният съд е приел, че по принцип заповедта е била издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му и съобразно изискването на материалния закон. Посочено е обаче, че след като в заявлението молителят е посочил основанието за обезщетение чл. 1 от ЗПГРРЛ, административният орган в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК не е изискал от заявителя да посочи точно на кое от основанията, изброени в чл. 1, ал. 1, т. 1 до 10, иска да му бъде изплатено претендираното обезщетение. При тази фактическа обстановка административният съд е достигнал извод, че е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на обжалваната заповед. Този извод е незаконосъобразен. Производството пред Административния съд - гр. Варна, е образувано по жалбата на М. Контаров против заповед № РД-08-7706-20 от 2008 г. на областния управител на Варна, с която е постановен отказ по заявление за изплащане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ вх. № РД-06-9400-1391 от 11.12.2006 г. Вярно е, че в заявеното искане като основание молителят е посочил чл. 1 от ЗПГРРЛ, но вярно е и това, че с допълнителна молба от 8.10.2007 г. Контаров е направил искане до областния управител да бъдат приложени към основното му искане допълнително представени от него доказателства - присъда по НОХД № 130 от 1957 г. на Сливенския военен съд и решение № 597 от 17.09.1957 г. по НОХД № 590 от 1957 г. на ВС на НРБ. При така установената безспорна фактическа обстановка решението като краен резултат е неправилно. Действително произнасянето по материалното административно правоотношение с индивидуален административен акт, когато административният орган е сезиран с нередовно заявление, представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Нередовността на искането за издаване на индивидуален административен акт задължава органа да предприеме действията по чл. 30 от АПК по отстраняването й. Последица от неотстраняването на нередовността е прекратяване на производството с акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. В случая обаче е налице изрично произнасяне по искането чрез издаване на индивидуален административен акт, който следва да се контролира за законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Нарушението на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на акта само в случай че е съществено, нарушено е правото на защита на лицата или при липсата му би се стигнало до друг по съдържание акт. Такива оплаквания не са били наведени в жалбата на Контаров, с която е сезиран съдът, поради което следва да се приеме, че нарушението не е от категорията на съществените. Нещо повече, с факта на представянето на допълнителните доказателства, посочени по-горе, за административния орган не е съществувала пречка да квалифицира точно на кои от основанията, изброени в ал. 1 на чл. 1 ЗПГРРЛ, е претенцията на молителя и да се произнесе със съответния индивидуален административен акт. Воден от изложеното, Върховен административен съд - трето отделение,