Решение № 7450 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15399/2010 г.

Решение № 7450 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15399/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Десислава Георгиева- пълномощник на Цветанка Батева от гр. София, с. Владая, против решение от 22.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1078 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, III "г" отделение на административна колегия. С него е отхвърлена подадената жалба против заповед на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имот. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 и т. 2 АПК. Твърди се, че решението е недопустимо, защото не е подписано от член на състава на съда. На следващо място се твърди, че от данните по делото безспорно е било установено, че имотът е бил отчужден, като задължението за представяне на заповедта за отчуждаване е в тежест на административния орган. По изложените съображения се моли, решението да се отмени. Ответната страна по касационната жалба, чрез процесуалния си представител я оспорва. Излага съображения за правилност на съдебния акт, като претендира и за заплащане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че по делото не са представени доказателства относно редът за отчуждаването на имота и завършена процедура по обезщетяването за това, поради бездействието на жалбоподателката. Счита, че последната не е оборила констатациите в административния акт, че мероприятието по отчуждаването е реализирано, поради което правилно жалбата е отхвърлена. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Софийски градски съд е бил сезиран с жалба, подадена от Цветанка Петрова Батева против заповед № РД-54-457 от 6.11.2000 г., издадена от кмета на Столична община, с която е отказана отмяна на отчуждаването на имот на основание чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. От приложените по делото доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателката е наследник на Рилка Иванова Димитрова (Петрова, Лазарова), нейна майка. От представен протокол от утвърдена съдебна спогодба е установено, че Рилка Димитрова е получила в дял дворно място в центъра на с. Владая от 550 кв. м, в кв. 75, при неясно изписан парцел. От акт за държавна собственост е установено, че основанието за одържавяването на имота е заповед на МФ и председателя на ИК на СНС. Актът установява собствеността на държавата към момента на съставянето му върху масивна сграда на три етажа със застроена площ от 2270 кв. м и незастроена от 11 500 кв. м, заемащи изцяло кв. 18 по плана на с. Владая. От акта за общинска собственост е установено, че имотът е публична общинска собственост. От становището на СО-район Витоша е прието, че парцел VIII-433 за училище в кв. 18 по плана от 1987 г. е идентичен с част от описаните парцели, единият от които е ХIV-402, посочен в оспорената заповед на кмета, като мероприятието е осъществено. По искане на оспорилата заповедта съдът е допуснал експертиза, но поради невнасянето на депозит за нея, въпреки дадената на няколко пъти възможност за това, определението за експертизата е отменено. При така установените факти съдът е направил правни изводи, че не е доказано отчуждаването на имота или причината за одържавяването му. Не е доказана и процедурата по обезщетяването за имота. Поради това е направен извод, че не е доказана първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. благоустройствени закони. На следващо място съдът е направил извод, че не е изпълнена и хипотезата на чл. 2 от същия реституционен закон - да не е започнало фактическото строителство върху имота, тъй като от данните по делото е било безспорно установено, че училището е построено далеч преди 1992 г. Като краен резултат съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението, че то е недопустимо, защото не е подписано от чл. на състав на съда. Решението е подписано при хипотезата на чл. 236, ал. 3, изречение второ ГПК, с изрично отбелязване от председателя на съдебния състав на причината, поради която не е подписано от първия чл. на състава, който е участвал при произнасянето на решението. Спазеното законово изискване не прави решението недопустимо. Неоснователни са и следващите доводи в касационната жалба относно допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. Такива нарушения не са обосновани и мотивирани, поради което не следва да се обсъждат. Следва да се отбележи, че поради бездействието на страната, оспорила административния акт, делото е останало непопълнено с доказателства, тъй като част от задачата на експерта е била и проследяване на процедурата по отчуждаването на имота. Неоснователно е и последното твърдение за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Дори и да се приеме, че незастроеният имот е бил отчужден по някои от благоустройствените закони, включени в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от реституционния закон, не е налице хипотезата на чл. 2, защото мероприятието по отчуждаването е реализирано и засяга имота, с оглед на възприетите данни в отговора на СО-район "Витоша", които не са оборени а и не са представени други, които да ги опровергават. По изложените съображения решението не е недопустимо, а съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Направеното искане от процесуалния представител на Столична община за присъждане на разноски пред касационната инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторката ще следва да бъде осъдена да заплати на Столична община разноски от 150 лв., на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение