Решение № 9774 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2018 г.

Решение № 9774 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от началника на М. С., чрез пълномощниците му юрк. Конакчиева и юрк. Димитрова и от "М. К. енд К. Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв. Кискинов като процесуален представител, срещу решение № 322 от 15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2353/2016 г. по описа на Административен съд С. - град.

Началникът на М. С. обжалва съдебното решение в частта, с която е отменено негово решение № РЗМ 5800-550/32-274575/18.12.2015 г. в частично потвърдената от директора на Агенция "Митници" част, с която е увеличена митническата стойност на стоките по описаните ЕАД с разходите за комисионни за покупки, определено е ново митническо задължение за дължимо мито в размера над митото по ЕАД като "М. К. енд К. Б." ЕООД е задължено с мито за довнасяне, както и в частта, с която спрямо дружеството са определени допълнителни задължения за мито в резултат на усвоен депозит за внос на лимони по Регламент (ЕО) № 543/2011 г. С касационната жалба на началника на митница Столична се обжалва и съдебното решение в частта му, с която "М. К. енд К. Б." ЕООД е осъдено да заплати на митница Столична юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло оспореният акт.

"М. К. енд К. Б." ЕООД обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № РЗМ 5800-550/32-274575/18.12.2015 г. на началника на митница Столична, в останалата й част, а именно, с която дружеството е задължено да довнесе ДДС на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС във вр. с чл. 56, ал. 1 ЗДДС и чл. 86 от Директива 2006/112/ ЕС в резултат на извършени корекции на декларираните стойности по описаните ЕАД. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение и в частта, с която митница Столична е осъдена да заплати в негова полза направените разноски в размер на 1193,19 лева, като твърди, че са присъдени в по-малък размер от действително направените и надлежно доказани такива. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният акт да се отмени и относно определеното и взето под отчет задължение за довнасяне на ДДС.

Страните взаимно оспорват подадените касационни жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях доводи и данните по делото, приема следното:

Касационните жалби срещу решението по отношение на присъдените разноски са недопустими за разглеждане по същество. В тези им части те представляват искания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по тях е първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая този процесуален ред не е осъществен. На обжалване пред настоящия съд ще подлежи постановеното по исканията на жалбоподателите определение на административния съд съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното подадените касационни жалби в тези им части с характер на искания за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях производство - прекратено. Същите следва да бъдат изпратени по компетентност на Административен съд С. - град за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

1. По касационната жалба на началника на М. С.:

Касационната жалба срещу съдебното решение в отменителната му част е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадена жалба от " Метро кеш енд кери България" (МККБ) ЕООД против решение № РЗМ 5800-550/32-274575/18.12.2015 г. на началника на М. С. в частта, в която е потвърдено с решение № Р-48/32-29171 на директора на Агенция "Митници". С акта на митническия орган са определени допълнителни задължения за мито в размер на 57 340 лева и ДДС в размер на 256 509,58 лева. Горестоящият административен орган е отменил решението на началника на М. С. частично поради изтекъл давностен срок по изброени ЕАД в размер на 757,27 лева - задължения за мито и в размер на 4 158,19 лева - задължения за ДДС. В останалата част решението на митническия орган е потвърдено. В административния акт е прието, че осъществените от МККБ ЕООД разходи, обявени като "комисионни за покупки" и невключени в митническата стойност на внасяните стоки не отговарят на определението на чл. 32, § 4 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета (отм.) и затова те са елемент от митническата стойност, която следва да бъде определена съгласно чл. 29 и коригирана съгласно чл. 32, § 1, б. "а" /i/ от същия регламент. С изключването на разхода за комисионна от митническата стойност на стоките дружеството е изключило същата от облагане с ДДС при внос в нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗДДС. А. орган е изложил съображения, че представените от дружеството доказателства са недостатъчни за категоричното обвързване на реализираните и бракувани стоки с конкретен внос на лимони по ЕАД № 15BG005808H0007756/30.01.2015 г. Прието е, че артикулните номера, с които са заприходени и разходвани тези стоки се използват при всеки внос на такива (клас 1 и клас 2 от Турция) и не са предоставени търговските фактури за реализация на стоките, което обосновава неизпълнение на разпоредбата на чл. 137, § 4 от Регламент /ЕС/ № 543/2011 на Комисията. По отношение на разходите за митническо представителство, изготвяне на документи, спедиторски услуги и разходите, свързани с извършването на контрол от страна на БАБХ е прието, че са присъщи на вноса, поради което са част от данъчната основа за облагане с ДДС при внос на стоки и за тях е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. С оспорената пред първоинстанционния съд част на решение № РЗМ 5800-550/32-274575/18.12.2015 г. на дружеството са определени допълнителни задължения за мито в резултат на корекции на митническата стойност с комисионни за покупки и усвоен депозит за внос на лимони по Регламент /ЕО/ № 543/2011 г., както и задължения за ДДС на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС след извършени корекции на декларираните стойности по изброените ЕАД за поставяне на стоки под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободени доставки по ДДС" на основание чл. 29 от Регламент /ЕО/ № 2913 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността във връзка с чл. 32, § 1 буква а, т. /i/ предложение първо от МКО и на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС и чл. 86 Директива 2006/112/ЕО.

Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и има съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Изложил е съображения за спазване на административнопроизводствените правила при провеждане на административното производство в рамките на извършен последващ контрол. По отношение на определеното за довнасяне мито по изброените ЕАД е обосновал извод за незаконосъобразност на решението на митническия орган и го е отменил в тази част, а жалбата на дружеството срещу административния акт в останалата част е отхвърлил като неоснователна.

Решението в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, вкл. приетите заключения - основно и допълнително на съдебно-икономическата експертиза. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на фактическите констатации са изведени обосновани и законосъобразни правни изводи.

Установено е, че в периода 31.10.2012 г. до 19.03.2015 г. с 931 бр. ЕАД от МККБ ЕООД са поставени под митнически режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободени доставки по ДДС". С. са декларирани пред митническите органи и след проверка на придружаващите ги документи са заплатени определените към момента на приемане на съответния ЕАД публични държавни вземания.

Извършена е последваща проверка по реда на чл. 84а ЗМ, съответно чл. 78, § 2 от Регламент 2913/2002 г. Установено е, че по подробно описани в митническия акт ЕАД в митническата стойност на стоките не са включени извършени от МККБ ЕООД разходи, определени като комисионни за покупки. Митническият орган е приел, че същите, макар и посочени на отделен ред във фактурите, не представляват "комисионни при покупка", а възнаграждение за посредническа услуга, което следва да бъде включено в митническата облагаема стойност.

В случая се спори относно правната същност на комисионен договор за покупки, сключен на 26.04.2006 г. между Мetro AG, Германия, действащо от името и за сметка на свои дъщерни дружества, наречени "отдели по продажбите", включително и МККБ ООД, от една страна и MGB H. K. (MGB HK) Ltd от друга, както и относно правната фигура на последното.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че митническата стойност на декларираните от МККБ ООД стоки не следва да се увеличава с разходите, заплатени от него за комисионни за покупки, поради което определените за доплащане с оспорения акт задължения за мита в резултат на това увеличение не се дължат.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно представения договор, събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице. Изяснил е процесът на закупуване на стоките, декларирани от дружеството и установените отношения в групата Метро по повод на това. С комисионния договор на MGB НК Ltd е възложено да действа като агент с комисионни по покупките от негово име, но за сметка и риск на дружествата от групата Метро, вкл. и МККБ ООД, във връзка с покупките от производители/ доставчици от трети страни. MGB HK получава възнаграждение за предоставените услуги под формата на комисионна, като ставката на това възнаграждение варира в зависимост от вида на закупените стоки и е посочена в договора. Структурата на възнаграждението също е уговорена в договора. МККБ ООД определя самостоятелно и след съгласуване с централата Метро AG асортимента на стоки, предлагани в магазините в България. MGB HK извършва пазарни проучвания в страни от Д. И. и води преговори за доставка на асортимента, който е заявен от МККБ ЕООД по собствена преценка или в рамките на собствените на Метро марки. MGB HK обобщава събраната информация, изготвя и представя на МККБ ЕООД електронни каталози с цени на отделните артикули съобразно поставените изисквания. Въз основа на тези каталози МККБ ЕООД изпраща конкретни заявки за закупуване на обозначени артикули, които отговарят на условията за цена и качество. Впоследствие получава от MGB HK потвърждение на поръчките с цена и срок на доставка. Стоката се пакетира и натоварва от доставчика за износ с направление България. Фактурира се на MGB HK, който от своя страна издава фактура на МККБ ЕООД за доставените стоки и цената им. Във фактурата на отделен ред MGB HK включва на отделен ред своята комисионна за оказаните услуги във връзка с покупката, разходите за транспорт, застраховка и отложено плащане до крайната дестинация. Установено е от вещото лице, че стойностите на стоките във фактурите от доставчиците към МGB HК и тези от него към жалбоподателя са с незначителни разлики, коите вероятно се дължат на закръгленията при преизчисляване на валутите. При този механизъм на покупките правилно съдът е приел, че МGB HК представлява МККБ ООД пред производителите/доставчиците от Далечния изток и Турция при закупуване на определени стоки, поръчани от него самостоятелно или в рамките на проекти и собствени марки за цялата група МЕТРО.

Съобразил е разпоредбата на чл. 29 МК относно понятието "митническа облагаема стойност", което е договорната стойност на стоките, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33. С оглед на последните разпоредби е посочено, че те допускат по изключение от митническата облагаема стойност да бъдат изключени заплатените комисионни за покупката (чл. 29, § 1, б. "а", т. "I" и чл. 33, § 1, б. "д" от Регламент 2913/92). Условието за това е заплатените суми за комисионни при покупка да бъдат разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена. В случая разходите за комисионна за покупка, транспорт, застраховка и др. са посочени на отделни редове, като всеки разход е описан по основание и стойност, с което вносителят е изпълнил предвиденото в регламента изискване.

Обосновано е заключението, че заплатеното от МККБ ЕООД на MGB НК Ltd възнаграждение представлява по своя характер комисионна за покупка, поради което попада в дефиницията на чл. 32, § 4 МК. Според тази разпоредба за целите на глава трета "стойност на стоките за митнически цели" терминът "комисионна за покупка" означава възнаграждението, платено от вносителя на агента му за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки. Затова същото не следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Анализът на събраните по делото писмени доказателства сочи, че MGB HK Ltd действа като комисионер - от свое име, но за сметка на МККБ ЕООД, а не като посредник. В тази връзка са направени констатации, че MGB HK е придобивал права върху стоките от свое име, но за сметка на комитента, каквото е изискването на чл. 348 и сл. ТЗ, както и че от фактурите се установява спазване на изискването на чл. 355 ТЗ за изпълнение от страна на комисионера на задължението за отчитане на дейността и за прехвърляне на стоките на комитента. Правилно е прието, че в случая е налице връзка между двете последователни покупко-продажби, основана на комисионния договор между вносителя и неговия агент, който в качеството на комисионер по покупките е купувал стоките от избран доставчик на одобрена цена, количество и условия съгласно дадените указания от комитента, които впоследствие му е прехвърлил с издаване на фактура към него. Съдът е извършил съпоставка между договора за търговско посредничество и комисионния договор. Посочил е, че за посредника не съществува почти никакъв търговски риск и неговото задължение е да свърже търговците и подпомогне преговорите им, докато при комисионния договор са налице задължения на комисионера за сключване на сделки, вкл. да изпълни поетите за сметка на комитента задължения. Съобразено е и обстоятелството, че по процесните фактури не е установено да са възникнали преки търговски отношения между МККБ и доставчиците, от които са закупени стоките. В съдебното решение е направено и позоваване на решение на СЕС от 25.07.1991 г. по дело № С - 299/90, в което е прието, че комисионната за покупка не следва да се включва в митническата стойност, дори когато вносителят е описал агента за покупката като продавач и е декларирал цената на стоката като фактурирана от същия агент. По възраженията на митническия орган, че представеният договор е рамков и обхватът му надхвърля обхвата на комисионен договор за покупка, съдът е изложил аргументирани съображения, които се споделят от настоящия състав. Правилно е прието, че в случая се касае за цялостна услуга, включваща различни дейности по представителството за закупуване на стоки от трети страни, които са изброени в чл. 1.2 от договора като задължения на комисионера.

Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт в частта му, с която е увеличена митническата стойност на декларираните от жалбоподателя стоки със заплатените суми за комисионни за покупка, е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Правилно в обжалваното решение са приети за оборени констатациите на митническия орган за липса на предпоставки за възстановяване на депозит за стоки, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ № 543/2011.

Установено е по делото, че с ЕАД № 15BG005808H0007756/30.01.2015 г. МККБ ЕООД е допуснало за свободно обращение лимони с произход Турция, която стока попада в обхвата на цитирания регламент и е обвързана със системата за вх...дни цени. Вносителят е учредил обезпечение в размер на 5 257,20 лева, внесено по сметка на М. С.. Искане за възстановяване на депозита е направено на 11.03.2015 г.

В случая е приложима процедурата, предвидена в чл. 137, § 4 от Регламент /ЕО/ № 543/2011, изменен с Регламент за изменение /ЕС/ № 701/2012, съгласно която вносителят разполага с един месец от продажбата на стоките, в рамките на четиримесечен срок от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, да докаже, че партидата е реализирана при условия, потвърждаващи коректността на цените, посочени в § 1, буква а) или § 2, буква а), или да определи митническата стойност, посочена в § 1, буква б) и § 2, буква б). Неспазването на един от тези срокове води до загуба на депозираната гаранция, без това да засяга прилагането на § 5. Депозираната гаранция се освобождава, доколкото е осигурено доказателство за условията на реализиране по удовлетворителен за митническите органи начин. В противен случай гаранцията се задържа като плащане на вносните мита.

Според митническия орган представените от дружеството доказателства не са достатъчни за категоричното обвързване на реализираните и бракувани количества стоки с конкретния внос по ЕАД от 30.01.2015 г., поради което е определил задължение за заплащане на вносно мито и учреденият депозит е трансформиран в реално плащане на мито.

Правилно съдът е възприел допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза. Същата е назначена именно във връзка с констатацията на вещото лице в основното заключение, че не е установена идентичност на внесените лимони по ЕАД, за които е учреден депозит, с тези, реализирани от дружеството. От съвкупната преценка на доказателствата, изследвани от експерта, е установено, че по отношение на стока № 1 от ЕАД 15BG005808H0007756 лимони Lamas с декларирано тегло 7500 кг нето и декларирана цена 2850 евро или 0,38 евро за кг при условия на доставката FCA Mugla TR, същата е заведена в информационната система на дружеството с артикулен № 174701. По несъмнен начин е доказано, че цялото количество от тази стока е бракувано поради негодност. Доставчикът е признал рекламацията и е издал кредитно известие 2015/733187-1 от 04.02.2015 г., което се отнася за фактурата, с която стоката е декларирана в ЕАД. Кредитното известие сторнира ред 1 от фактурата с посоченото количество, вид на стоката и цени. Правилно е прието от съда, че сторнираната сума е аргумент за истинността на декларираната доставна цена на лимоните. Стока № 2 по същото ЕАД - лимони Lamas с декларирано тегло 3000 кг нето и декларирана цена 1350 евро или 0,45 евро за кг, според дружеството е заведена в информационната му система с артикулен № 163602 за стока "лимони за сок клас I". Този артикул е продаван на цена 1,36 лева/кг без ДДС. У. е разлика между декларираните цени на придобиване и продажба от около 29 %, която вещото лице е определило като нормална търговска надценка. Експертът е проследил начина на заприходяване, съставените справки за движението на стоката от складовете към магазините и последващата реализация, съдържаща се в извлечения от стокови, складови и счетоводни системи. Не е установена едновременна продажба на партида лимони, внесена с друг ЕАД и заведена с този артикулен номер в същия период. Обосновано при тези данни е заключението на съда за представяне на достатъчно доказателства, които потвърждават доставната цена на стоката. Липсата на част от фактурите за продажби не може да обуслови обратен извод, в какъвто смисъл са наведените доводи в първоинстанционното производство и в касационната жалба на началника на М. С.. Съдът е обсъдил всички възражения на страните. Изводът му за незаконосъобразност на оспорения акт в частта, в която спрямо МККБ ЕООД са определени задължения за мито в резултат на усвоен депозит за внос на лимони по Регламент /ЕО/ № 543/2011, е в съответствие с доказателствата по делото.

С оглед изложеното обжалваното съдебно решение в отменителната му част е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила в тази част.

1. По касационната жалба на "М. К. енд К. Б." ЕООД:

Касационната жалба срещу съдебното решение в отхвърлителната му част е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу акта на митническия орган в частта му, с която е извършена корекция на данъчната основа със стойността на комисионната за покупки и на разходите, извършени на територията на страната преди допускане на стоките за свободно обращение - платени такси за проверка от БАБХ, както и разходи за услугите за представителство пред митническите органи, изготвяне на документи и спедиторски услуги, в резултат на което на дружеството е определено задължение за доплащане на ДДС. П. е, че са изпълнени предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно.

Според чл. 86, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, посочена като правно основание в оспорения акт, данъчната основа при внос на стоки включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени: а) данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира; б) съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие. Съгласно § 2 от същия чл. за целите на § 1, буква б) "първото местоназначение" означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса.

Съгласно чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

Законосъобразен е изводът на съда, че са налице материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС (в относимите редакции преди и след 01.01.2014 г.). Според тази разпоредба предпоставките за включване на разходите като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка в данъчната основа са три: разходите да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Установено е по делото, че разходите, извършени на територията на страната, се свеждат до спедиторска обработка и митническо оформяне, логистични услуги - митническо представителство и проверка, издаване на документ за преминал фитосанитарен контрол. Правилен е изводът, че посочените разходи са пряко свързани с вноса и изпълняват изискванията на първата законова предпоставка. Налице е и втората предпоставка, тъй като тези разходи не са включени в митническата стойност на внесените стоки. Изпълнена е и третата предпоставка съобразно § 1, т. 72 ДР ЗДДС. С., данъчната основа е формирана законосъобразно, като в нея са включени разходите за посочените услуги, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Комисионната за покупки не следва да се включва в митническата стойност, както правилно е приел съдът, но изключване от данъчната основа на този разход не намира опора в закона, с оглед на което извършената корекция е в съответствие с относимата материалноправна норма. Обстоятелството, че дължимият ДДС върху разходите за комисионни за покупки е начисляван от дружеството след оформяне на вноса и разрешаване на вдигането на стоките не изключва приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС от митническия орган и не обуславя извод за двойно начисляване на данък. В рамките на последващия контрол, какъвто е извършен в случая, след като установи стойността на свързаните с вноса услуги и разходи, органът е длъжен да формира нова данъчна основа и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми. Въпрос на корекции по реда на чл. 116 във вр. с чл. 36а, ал. 3, т. 2 ЗДДС е евентуалната разлика в данъчната основа на разходите, върху които е начислен ДДС съгласно чл. 117 ЗДДС.

По отношение на останалите разходи, извършени на територията на страната, съдът правилно е преценил, че не става въпрос за доставки с периодично или непрекъснато изпълнение по смисъла на чл. 25, ал. 4 ЗДДС. В случая са приложими специалните разпоредби, уреждащи определянето на задължения при внос на стоки. Налице е законосъобразно включване в данъчната основа на платените от жалбоподателя като вносител разходи по фактури с предмет спедиторски услуги, представителство пред митническите органи и такси за проверка на хранителни продукти от БАБХ, тъй като попадат в обхвата на чл. 55, а. 1, т. 2 ЗДДС. П. е заключението на съда, че определеният с оспореното решение ДДС не е дължим самостоятелно по фактурите за извършени разходи, тъй като тези разходи са елемент от данъчната основа, която се формира за всеки конкретно осъществен внос.

Предвид изложеното, обжалваното решение в отхвърлителната му част е постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,