Решение № 868 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от процесуалния представител юрк. Венева, срещу Решение 11380/10.07.2024 г., постановено по адм. дело 3582/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221323001635-091-001/11.12.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 259/26.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на определените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за периода м. 03.2022 г., от м. 05.2022 г. до м. 08.2022 г., м. 12.2022 г. и м. 02.2023 г. в общ размер на 293 270,29 лв., както и начислените лихви за забава в размер на 48 765,68 лв. В отхвърлителната си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно оспорване. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводи по същество са изложени допълнително в писмена молба от 09.01.2025 г., според които изводите на органите по приходите не са опровергани по пътя на пълното и главно доказване в хода на делото. Касаторът счита заключението за незаконосъобразност на РА за противоречащо на установените факти. Твърди че липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчика Мебел Ем Груп БГ ЕООД свидетелства за фиктивно фактуриране на доставки на стоки и услуги. Последното е било известно и няма как да не е известно на ревизирания субект. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде оставен в сила. В съдебно заседание оспорването се поддържа от юрк. Калоферова, която претендира присъждане на деловодни разноски по молба-списък, включващи юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът Мебел Груп Корпорейшън ЕООД, не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Представлява се от адв. Бърчев, който моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и решението на първоинстанционния съд в тази част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита, съгласно представените доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на посочените отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната си част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221323001635-091-001/11.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 259/26.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Мебел Груп Корпорейшън ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 344 219,91 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 293 270,79 лв. и начислени лихви за забава в размер на 50 949,12 лв. за данъчни периоди м. 03.2022 г., от м. 05.2022 г. до м. 08.2022 г., м. 12.2022 г. и м. 02.2023 г. Съгласно релевантните установявания на първоинстанционния съд по фактите, основната стопанска дейност на Мебел Груп Корпорейшън ЕООД е проектиране, производство и монтаж на мебели. През ревизираните периоди дружеството е имало регистрирани 37 лица на трудов договор на длъжности инженер-технолог дървообработване, машинен оператор дървообработване, бояджия изделия от дърво, шлайфист, началник производство, технически организатор, общ работник, склададжия, портиер-пазач и чистач. На следващо място в решението са посочени процесуалните действия на ревизиращия екип и събраните доказателства от данъчно задълженото лице, извършена насрещна проверка на Мебел Ем Груп БГ ЕООД и приобщени документи към преписката с РА Р-22221222003923-091-001/13.03.2023 г. на прекия доставчик. Ревизионното производство на дружеството-жалбоподател е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221323001635-020-001/23.03.2023 г., изменена със ЗИЗВР Р- 22221323001635-020-002/21.06.2023 г. и ЗИЗВР Р-22221323001635-020-003/02.08.2023 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221323001635-092-001/19.10.2023 г. Адресатът му е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е преценено като неоснователно при издаването на процесния РА. Предвид констатациите на органите по приходите във връзка с декларираните от жалбоподателя доставки от Мебел Ем Груп БГ ЕООД, с акта не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6 ЗДДС. В рамките на задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА и издаването му от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 119, ал. 2 ДОПК и на срока по чл. 109 ДОПК за образуване на ревизията. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. При проверката не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения. За да уважи жалбата и да отмени РА в съответната част, административният съд е обосновал крайно заключение за противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. В решението са отбелязани материалноправните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националния закон. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят следва да докаже осъществяването на оспорения от органите по приходите положителен факт, на който основава правата си. Като безспорни са отделени фактите на вписването на всички 15 спорни фактури в отчетните регистри и СД по ЗДДС на доставчика и получателя, счетоводното отразяване на доставките от двете дружества и извършените плащания по банков път. Съгласно изложените мотиви по същество, реалността на сделките с Мебел Ем Груп БГ ЕООД се установява от съвкупната преценка на договорите, приемо-предавателните протоколи, количествено-стойностни сметки в приложенията, в които се съдържа подробно описание по вид, количество, мярка и единична цена за всеки от обектите. Налице е последваща реализация на предмета по сделките от Мебел Груп Корпорейшън ЕООД към София Златни пясъци АД, Златни пясъци АД, Голдън турс ЕООД, Тръпков турс ЕООД, Сънотех ЕООД, Ел Би Джей АД, Какао Бийч ЕООД. По делото са представени доказателства за транспорта на стоките съгласно договора за превоз от 27.07.2022 г. и за доставката на стоките в склада, находящ се в гр. Нови Искър. При изяснената фактическа обстановка, липсата на техническа обезпеченост и данни за назначен персонал от доставчика не може да бъде причина за отказа с РА. В подкрепа на това съждение е приведена преюдициалната практика на Съда на ЕС и отсъствието на събрани преки данни и доказателства от органите по приходите, които да сочат участието или знанието на ревизирания субект за измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане по отношение на никоя от процесните фактури. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил релевантните за разрешаване на спора факти при надлежно разпределение на доказателствената тежест и е приложил правилно материалния закон. Заключението за незаконосъобразност на РА в съответната част е обосновано от съда чрез съвкупна оценка на събраните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Касационната жалба е изцяло бланкетна и не отговаря на предвиденото изискване на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК за точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. В представената писмена молба от 09.01.2025 г., неправилно озаглавена ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ КАСАЦИОННА ЖАЛБА, са наведени идентични с обсъдените от съда аргументи в РД, РА и Решение 259/26.02.2024 г. на ДД ОДОП София, да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер на 293 270,29 лв. по процесните петнадесет фактури, издадени от Мебел Ем Груп БГ ЕООД с предмет авансови и окончателни плащания за покупко-продажба на материали, изработка и монтаж на обзавеждане по договори от 09.03.2022 г., 18.03.2022 г., 11.04.2022 г., 02.03.2022 г., 07.03.2022 г., 28.03.2022 г., 11.04.2022 г. Изложените правни мотиви от първоинстанционния съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. В тях се съдържа обоснована преценка и достатъчно конкретика относно предмета на спорните доставки, придружаващата всяка от фактурите първична документация, представена от доставчика и от получателя, анализ на клаузите и изпълнението на поетите договорни задължения, местоположението на обектите, извършените плащания по банков път и данни за последващата реализация. Неоснователно касаторът поддържа, че данните относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика Мебел Ем Груп БГ ЕООД обосновава твърденията на органите по приходите за липса на реални доставки по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, респективно за формирана представа и знание от страна на ревизираното лице за осъществена данъчна измама. Подобна позиция не може да бъде споделена като се има предвид, че всички твърдения в РА са опровергани още в хода на ревизионното производство. Правилно решаващият съд е приел, че релевантните факти се установяват от своевременно представените и налични в счетоводството на Мебел Груп Корпорейшън ЕООД писмени доказателства пълната налична търговска документация, вкл. договори, приемопредавателни протоколи и фактури за последващи продажби. Доказателствата относно процесните доставки са представени и от доставчика Мебел Ем Груп БГ ЕООД, но фактическата обстановка и документите не са разгледани обективно от органите по приходите при издаването на РД и РА. Същите доказателства са ангажирани многократно пред органите на приходната администрация от Мебел Груп Корпорейшън ЕООД и доставчика в хода на извършените им предходни проверки и ревизии по приложението на ЗДДС на доставчика за периодите от 16.08.2021 г. до 29.04.2022 г. и от 23.05.2022 г. до 30.06.2022 г., приключила с РА от 13.03.2023 г., РА за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., насрещна проверка за периода м. 07.2022 г. съгласно Протокол П-22221222219348-141-001/29.12.2022 г., с оглед на което са приобщени редовно към ревизионната преписка с Протокол 1951935/01.09.2023 г. Първоинстанционният съд е отделил спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на Мебел Груп Корпорейшън ЕООД по процесните 15 данъчни фактури. В тази насока е правилно приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на Съда на ЕС, изразена в цитираните от АССГ решения по съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-18/13, дело С-285/11, дело С-324/11. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. С оглед предмета на настоящото дело в т. 45 от решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на Съда на ЕС изрично се посочва, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В хода на ревизионното и съдебното производство от органа по приходите не са ангажирани преки факти и доказателства в подкрепа на твърденията в РА и Решение 259/26.02.2024 г. на ДД ОДОП София за формално документиране и знание у ревизираното лице. Като такива категорично не могат да се разглеждат и сочените в РА обстоятелства, свързани с липсата на активи, на регистрирани лица на трудови и граждански договори при предходните доставчици като Аксал Комерс ЕООД, ВР Транс България ЕООД, ДМ Демонтаж и Монтаж ЕООД. Информацията за последните е събрана на база справки от ИС на НАП, като дори не е извършвана допълнителна проверка. Достигайки до аналогични правни изводи Административен съд София - град е постановил правилно и обосновано решение за отмяна на РА в тази част. След служебна проверка за приложението на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Претенциите на касатора по отношение на разноските са неоснователни с оглед на изхода на спора и защитавания материален интерес. С оглед на своевременното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната страна Мебел Груп Корпорейшън ЕООД, следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 36 000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г., фактура и платежно нареждане от 15.01.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,