Решение № 13655 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2015 г.

Решение № 13655 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" (Сдружението), със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от председателя на Управителния съвет (УС) Дончо Иванов, чрез процесуален представител, против решение № 4667/2.07.2015 г., постановено по адм. д. 6922/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Сдружението против срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № СО-05-03/2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ - София), с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение: "Надграждане на хвостохранилище и изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове", с възложител: "Аурубис България" АД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията се свеждат до доводи, според които е неправилен и необоснован изводът на съда, че между обектите - предмет на инвестиционното предложение (ИП) съществува функционална връзка, следователно те могат да бъдат предмет на преценка за ОВОС в съвкупност, относно спазването на процедурата по чл. 95 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) по обществено обсъждане и уведомяване на засегнатите общини. Касационният жалбоподател изрично твърди, че липсва предмет при издаването на административния акт, респ. е налице нищожност на административния акт, която не е констатирана от АССГ. Сдружението твърди, че от приетите по делото доказателства, включително допуснатите експертизи не е установен съставът на преработвания концентрат, респ. не са обсъдени релевантни за делото факти, с което съдът е нарушил принципа на служебното начало като не е допуснал представянето на относими документи за попълване на административната преписка. Съдебният акт е постановен при нарушение на чл. 93, ал. 4, т. 5 от ЗООС и са изложени подробни съображения в тази насока. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Ответникът директорът на РИОСВ - София изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Сдружение "За един по-добър живот", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Стоян Иванов Шиеков, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "Аурубис България" АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4667/2.07.2015 г., постановено по адм. д. 6922/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Сдружението против срещу решение по ОВОС № СО-05-03/2014 г. на директора на РИОСВ - София, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение с възложител: "Аурубис България" АД. Съдът е приел, че предмет на оспореното решение по оценка на въздействието върху околната среда е одобряване осъществяването на инвестиционно предложение "Надграждане на хвостохранилище и изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове", с възложител "Аурубис България" АД. ИП предвижда: 1 надграждане с 3 м. на съществуващото хвостохранилище за фаялит, чиято площадка е разположена в североизточната част от промишлената площадка в зони № 1 и № 2, които попадат в землищата на общини Златица и Пирдоп, без да се променя общата площ на съоръжението и при посочени в решението конкретни технически и технологични параметри; 2. Изграждане на ново депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове (сух кек), чиято площадка ще бъде разположена в северозападната част от промишлената площадка в зона № 3, попадаща изцяло в землището на с. Златица, при посочени в решението конкретни технически и технологични параметри. Обектите, предмет на ИП попадат в границите на защитени зони от екологичната мрежа "Натура 2000", определени съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), както и защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ). Инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и подлежи на процедура по оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на посочената защитена зона по реда на чл. 31, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗБР. Съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗООС компетентният орган за вземане на решение по оценката на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение е директорът на съответната РИОСВ. За да отхвърли оспорването съдът приема, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но в нея на практика се съдържа само буквално възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК без конкретни оплаквания, които да бъдат отнесени към касационните основания за отмяна на съдебното решение. Всички аргументи и съображения, които са развити от Сдружението са по повод оспорения пред АССГ административен акт и са били разгледани и обсъдени от компетентната първа инстанция. В изпълнение на принципа на служебното начало и на основание чл. 28, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав осъществява дължимия касационен контрол, а за яснота на изложението ще се придържа и към структурата на касационната жалба като я възприема като позиция на жалбоподателя относно тълкуването на приложимия закон. Неоснователни са доводите на касатора относно обектите - предмет на ИП. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗООС, когато за осъществяване на ИП трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в приложение № 1 или № 2. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първата инстанция относно наличието на техническа и функционална връзка, при изградена обща инфраструктура между двата обекта, заедно с основната и свързваща ги инсталация за пирометалургично производство на анодна мед. Образуваните при работата на инсталацията за пирометалургично производство утайки от пречистването на отпадъчните води и газове, както и остатъчната шлака от фаялит трябва да се обезвреждат и депонират непрекъснато в двете едновременно функциониращи депа за утайки и фаялит. От установените от решаващият съд факти може да се обоснове извод, че нито една от инсталациите не е възможно да бъде експлоатирана самостоятелно и те изпълняват сходна функция - обезвреда, поради което са включени и в едно ИП. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неспазване на процедурата по чл. 95 от ЗООС и по-конкретно, че Община Челопеч не е била уведомена за наличието на ИП, респ. населението на Община Челопеч и обществеността по поречието на р. Тополница не е уведомено за наличието на същото. По смисъла на чл. 95 от ЗООС възложителят на ИП информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. За да се счита населението за "засегнато" от евентуалното реализиране на ИП, следва да се посочи по какъв начин биха му се отразили действията по ИП. От Доклада по ОВОС и от заключението по тройна СТЕ от 09.01.2015 г., (л. 177 по делото), кредитирана от съда, е прието за установено от първата инстанция, че ИП би засегнало населените места в рамките само на близките градове Златица и Пирдоп. От друга страна касаторът не ангажира доказателства, от които да се установят факти, че населението и от други територии би било засегнато от реализирането на ИП, за да е необходимо неговото уведомяване. Мнението на кмета на Община Челопеч, че инвестиционните намерения на "Аурубис България" АД биха влияли на параметрите на околната среда в региона не може да бъде прието като доказателство за наличие на въздействие на конкретното ИП върху околната среда и на това населено място. Обобщените твърденията ограничават процеса по доказване, включително и в изпълнение на принципите за служебното начало пред първата инстанция, а и обхвата на съдебния контрол в настоящата инстанция. АССГ е извършил проверка относно спазването на процедурата по чл. 95 от ЗООС като е възприел кръга на засегнатото население така, както е посочен в административната преписка. При липса на доказателства, че ИП би засегнало и друго население остава недоказано и възражението за допуснати процедурни нарушения чрез неуведомяването му. В касационната жалба е цитирано като "приложение: изследване на "бент Лесичево и протокири от селски сълрания" (правописът е запазен), но писмени доказателства към касационната жалба не са приложени и в открито съдебно заседание не са приети по предвидения в закона ред, за да е възможно да бъдат обсъждани като установяващи касационни основания - чл. 219, ал. 1 от АПК. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се приеме за правилна преценката на административния орган относно кръга на засегнатите лица и територии. Изрично в този смисъл е заключението на вещото лице Стоян Грозданов и в известна степен изводите на вещите лица от тройната съдебна експертиза. Не са налице достатъчно данни, че анализите и становищата на компетентните органи в областта на общественото здраве са действали незаконосъобразно или недобросъвестно при предоставянето на информация на директора на РИОСВ - София. Доводите в касационната жалба относно "компрометиране на заседанието на Експертния екологичен съвет (ЕЕС) и манипулиран протокол", "търговия с влияние, конфликт на интереси, неравноправно участие на членовете на ЕЕС" са обсъдени от първата инстанция и не са подкрепени с никакви доказателства по делото. Неоснователна е касационната жалба и в частта, в която се навеждат доводи за нищожност на решението поради изначална липса на предмет при издаването на административния акт, респ. е налице нищожност, защото надграждането на хвостохранилището и изграждането на депото за отпадъци вече са били осъществени преди постановяването на оспореното пред АССГ решение. Следва да се посочи, че предметът на обжалваното пред АССГ решение е одобрено осъществяването на ИП, каквото депозирано от "Аурубис България" АД пред компетентен административен орган. Фактическото изпълнение на дейностите по ИП преди издаването на оспореното решение по ОВОС не се отразява върху действителността на административния акт. Фактическото изпълнение не е предмет на настоящия съдебен спор. Касаторът твърди, че от допуснатите експертизи не е установен съставът на преработвания концентрат, респ. не са обсъдени релевантни за делото факти. От данните по делото обаче не се установява дружеството да използва хвостохранилището, евентуално и след надграждането му, за дейност, различна от текущата производствена дейност. Решаващият съдебен състав е преценил необходимостта от събиране доказателства в съответствие с разпоредбата на 171, ал. 2 от АПК. При установяване на фактическата обстановка по спора е съобразил всички събрани доказателства, включително и обстоятелството, че експертните заключения са оспорени, но не се опровергават от писмените доказателства по делото. Касационният жалбоподател твърди, че е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 4, т. 5 от ЗООС, според който необходимостта от извършване на ОВОС се преценява въз основа на обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии. С оглед формулировката на правната норма не е ясно в какво конкретно се изразява нейното нарушаване от административния орган, което да не е отчетено от решаващият съд по начин, водещ до наличие на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Административният орган е изложил мотиви, обосноваващи взетото от него решение по ОВОС, в които е съобразил и обществения интерес към ИП. Наличието на негативно отношение към ИП не предпоставя еднозначно неодобряването му, а следва да бъде разгледано от административният орган при формиране на волеизявлението му, обстоятелство, гарантирано от задължителната процедура, която в случая е спазена. Доведена до логически край правната конструкция, на която се позовава Сдружението, би водила във всички случаи на подадено възражение срещу ИП до възпрепятстване на издаването на благоприятен инвеститора административен акт. Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното пред АССГ решение, които не са констатирани от първата инстанция. Решаващият съд е обсъдил всички етапи на процедурата и обосновано е приел, че не са допуснати нарушения на закона, а аргументите на Сдружението не кореспондират с правната уредба и не отчитат съотношението между отделните процедури и компетентния за провеждането им орган. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на материалния закон, поради което и като взе предвид изложените съображения за липса на допуснати процесуални нарушения и необоснованост, обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото директорът на РИОСВ - София и "Аурубис България" АД са направили разноски, които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за прекомерност, касационният жалбоподател им дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,