Решение № 6646 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2025 г.
ВАСШесто отделение18.06.2025 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2396 от 12.12.2024г. на Административен съд - Добрич по адм. дело 515/2024г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич за заплати в полза на Д. Д. У., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 660/шестстотин и шестдесет/ лева, представляващи разноски, възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Добрич против Решение 2396 от 12.12.2024г. на Административен съд- Добрич по адм. дело 515/2024г. С него се отменя решение 26 от 12.09.2024г. на директора на ТП на НОИ- Добрич, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 03.06.2024г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Добрич, с което е изменено разпореждане [номер] от 19.01.2023г., с което е отпусната лична пенсия на Д. Д. У. и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон-отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Сочената незаконосъобразност и противоречие с процесуалния закон на решението не са в хипотезата на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Д. Д. У. чрез процесуален представител адвокат М. Галева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона за касационната проверка, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Д. Д. У. чрез адвокат Галева против Решение 26 от 12.09.2024г. на директора на ТП на НОИ- Добрич С него се отхвърля жалба на У. против разпореждане [номер]/03.06.2024г. на Ръководител на "ПО" на ТП на НОИ Добрич. С разпореждането се изменя Разпореждане от 19.01.2023г. относно отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и за размера с включване на сума по § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО - 60 лева. Спорът е дали сумата от 60 лева се добавя сред изменението на размера на пенсията, или участва в размера който се изменя на различни правни основания. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. Приел, че добавката от 60 лева по § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО се изплаща към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях, независимо от размера на пенсията. Предвид изложеното от фактическа и правна страна и отменил решението и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Административният съд при безспорна фактическа обстановка е извел верни правни изводи за нарушение на материалния закон- основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Предвижданията на § 7ж от ПЗР на КСО са, че размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022г. на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2021г. се увеличава от 1.01.07.2022г. с 10 на сто. След увеличението в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление 479 на МС от 2021г. Или, налице е разграничение между пенсията и добавките, които се начисляват отделно към вече определения размер на пенсията. Правилно съдът приема, че при определяне размера на пенсията неправилно административния орган включва сумата от 60 лева на основание §7ж, ал. 18 КСО, в изчисления действителен размер, вместо да приравни действителния размер на минималния, след което да прибави сумата от 60 лева на основание § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО. Предвид изложеното са неоснователни доводите в касационната жалба относно приложението на материалния закон и при отсъствие на касационни основания за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 660 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение