Решение № 7120 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2021 г.

Решение № 7120 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2021 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ю. Л., Б. Л. и Б. Ю., чрез процесуален представител за отмяна на Решение № 5/04.02.2021 г., постановено по адм. дело № 729/2020 г., на Административен съд Русе, с което отхвърлена жалбата на Ю. Л. срещу заповед № 20-0457-000088/20.11.2020 г., на началника на РУ Ветово към ОД на МВР Русе, с което на молителя е наложена принудителна административна мярка "Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство", за срок от 10 месеца, на основание чл. 171, т. 2 а, бук. "б" от ЗДвП. Навеждат се доводи, че са налице предпоставките за отмяна на посоченото по-горе решение на основание чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 от АПК. В молбата се съдържа искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за обявяване за противоконституционност на чл. 171, т. 2 а, бук. "б" от ЗДвП поради противоречие с чл. 17, ал. 3 от КРБ. Ответникът по искането – началник РУ - Ветово към ОД на МВР Русе, , в писмена молба, счита искането за неоснователно. Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК респек. по чл. 247 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Установява се от доказателствата по делото, че на 20.11.2020 г. водачът на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Мицубиши Л200", с ДК [рег. номер на МПС] бил установен да управлява МПС-то след употреба и под въздействието на алкохол, установено от извършените от служители на РУ – Ветово с техническо средство. Установена е концентрация на алкохола от 1. 66 промила, а след извършено химическо изследване – 1. 90 промила. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 037/20 от същата дата. На 20.11.2020 г. началникът на РУ – Ветово издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка основание чл. 171, т. 2 а, б "б" от ЗДвП, с която прекратява регистрацията на пътното превозно средство за срок от 10 месеца. Собственици на лекия автомобил са двамата съпрузи – молителите Ю. Л. и Б. Л., а детото Б. Ю. ползва моторното превозно средство. На 14.12.2020 г., молителите подават жалба до АС - Русе срещу порцесната заповед, като е образувано адм. дело № 729/2020 г. На 02.02.2021 г., АС – Русе с протоколно определение по посоченото дело е оставил без разглеждане жалбата на Б. Л. и Б. Ю. и е прекратил производството спрямо тях. На 04.02.2021 г., АС – Русе е постановил решение № 5 с което е отхвърлил оспорването на Ю. Л. срещу ЗПАМ № 20-0457-000088/20.11.2020 г. от началник РУ – Ветово, при ОД на МВР Русе. С подаване на молбата за отмяна молителите не са представили доказателства. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. В подадената до съда молба за отмяна, молителите са посочили разпоредбата на чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото. Фактите които имат отношение към спорното правоотношение следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателства или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовават молителите. С молбата за отмяна не се сочат, нито се представят нови доказателства. Наведените в молбата доводи за неправилност на съдебния акт, който се претендира за отмяна, имат отношение към касационните основания, тъй като се сочи неправилност на съдебното решение. Недопустимо е да се извършва проверка за законосъобразност на постановено решение в производство по отмяна. Както се посочи по-горе, отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК респек. чл. 245 и сл. от АПК, представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК, които не са на лице. След като молителите се позовават на чл. 239, т. 1 от АПК, а не сочат нито нови доказателства, нито навежда нови фактически обстоятелства, то искането като неоснователно, по отношение основанието, следва да се отхвърли. Второто основание на което се позовават молителите е текста на чл. 239, т. 3 от АПК, който текст гласи, че актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Процесното решение № 5/04.02.2021 г., постановено по адм. дело № 729/2020 г. на АС – Русе, не е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. То не е постановено и на основание акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Доказателства за наличието на хипотезите на цитираната разпоредба не са приложени. Установяването на посочените основания следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение. В случая липсват доказателства, от които да се направи извод за постановяване на решението, чиято отмяна се иска, въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. Поради това и искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно. Третото основание е по чл. 239, т. 5 от АПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай по отношение молителя Ю. Л. не е налице нито една от възможните хипотези – искателят нито е лишен от възможност да участва в делото, нито не е бил надлежно представляван, нито не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани – искателят е бил редовно призован пред АС – Русе, явил се е лично и с процесуален представител т. е. реализирал е правата си в пълен обем. По отношение останалите двама молители, също не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като последните са били конституирани като страни в първоинстанционното производство, но по отношение на тях делото е било прекратено. Този акт на съда не е бил обжалван и е влязъл в сила т. е. двамата молители са се съгласили с правните последици на съдебния акт. При това положение молителите Б. Л. и Б. Ю. не са били лишени от възможност да участват по делото, което да се дължи на нарушаване на съответните правила от страна на съда, както и липсват доказателства, че молителите не са могли да се явят лично или чрез повереник поради препятствие което не са можели да отстранят /видно от протокол от с. з. от 02.02.2021 г., е че молителите Б. Л. и Б. Ю. са били призовани и са се явили лично и с процесуален представител по делото/ т. е. не са налице основанията по чл. 239, т. 5 от АПК и по отношение на двамата молители. Налага се извод, че в случая не става въпрос нито за нови обстоятелства или за нови писмени доказателства, нито за документ, който по надлежния ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, а е послужил за основание за постановявана на съдебния акт, чиято отмяна се иска, нито молителите са били лишени от участие в делото или не са били надлежно представлявани, поради което наведените оплаквания в тази насока не попадат в хипотезите на чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 от АПК и искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Относно искането на молителите за отправяне на искане до Конституционния съд на Р. България за обявяване противоконституционност на чл. 171, т. 2 а, бук. "б" от ЗДВП същото е неоснователно, защото срещу лицата има влязъл в сила съдебен акт, който преустановява участието им по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 249 вр. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение