Решение № 11377 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2014 г.

Решение № 11377 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Варна срещу решение № 1796/16.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1860/2014 г. по описа на Административен съд Варна /АСВ/, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-102354/7.05.2014 г. на заместник директора на същата дирекция - запечатване на търговски обект "автомивка на самообслужване", находящ се в гр. Варна на "Енерджи Уно" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 187 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при извършената проверка в търговския обект е установено, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на съда, че нарушението не е правилно квалифицирано, както и че то не засяга целия търговски обект, а само една от машините на самообслужване. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Ответникът по касационната жалба "Енерджи Уно" ЕООД - гр. Варна, чрез процесуалния си представител я оспорва с искане решението на съда като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила. В тази насока, съдът е посочил, че констатациите на административния орган са взаимно изключващи се, а правната квалификация съответства само на едното от посочените фактически основания за издаване на заповедта. Наред с това съдът е приел, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона, тъй като принудителната административна мярка - запечатване на обект е наложена на целия обект - автомивка, вместо на обекта - автомат за самообслужване, който представлява самостоятелен търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и по отношение на който обект е установено фактическото основание за издаване на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Решението е правилно, като краен резултат. Фактите по делото са безспорно установени. При проверка на 18.03.2014 г. на търговски обект - автомивка, стопанисван от "Енерджи Уно" ЕООД" - гр. Варна, находящ се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 163-165, длъжностни лица при ТД на НАП - Варна са извършили плащане, чрез монтиран автомат на самообслужване, на сумата от 2 лева за извършване на услугата - измиване под високо налягане на МПС, за което не им е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. Безспорно е установено, че автомивката е на самообслужване и в нея има три клетки за измиване на автомобили, 1 бр. машина прахосмукачка за вътрешно почистване и 1 бр. машина за пране на стелки, като във всички има монтиран по един брой автомат за самообслужване. Проверяващите органи са приели, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС, поради което на търговеца "Енерджи Уно" ЕООД - гр. Варна е съставен АУАН № F104866/25.03.2014 г., въз основа на който в последствие е издадено НП № 14-102352/7.05.2014 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна. С оспорената пред АСВ Заповед № 14-102354/7.05.2014 г. на Директора на ТД на НАП - Варна на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена на "Енерджи Уно" ЕООД - гр. Варна принудителна административна мярка - запечатване на обект - автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 163-165, както и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. Заповедта е мотивирана с факта, че търговецът, стопанисващ обекта, при заплащане на поръчаната услуга не е издал фискална касова бележка на хартиен носител от фискално устройство и не е изпълнил задължението си да въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, което да е вградено в автомата на самообслужване, от датата на започване на дейност на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съдът неправилно е приел, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като констатациите на административния орган били взаимно изключващи се, а правната квалификация съответства само на едното от посочените фактически основания за издаване на заповедта. В случая посоченото фактическо основание - неиздаване на касова бележка на хартиен носител от фискално устройство при извършена покупка на услуга съответства на правното основание за издаване на заповедта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. С излагането на допълнително фактическо основание и по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, не се ограничава правото на защита на адресата на акта, тъй като двете основания по б. "а" и б. "б" на посочената разпоредба не са взаимноизключващи се, поради което и неправилно съдът е приел допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед. Наред с това обаче, настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при несъответствие с целта на закона. В случая е безспорно установено, че не е издаден фискален бон за продажба на услуга - измиване под високо налягане на МПС на стойност 2 лева. Също така е безспорно установено, че в обекта - автомивка са поставени и работят самостоятелно няколко автомата на самообслужване. При тези факти, правилно първоинстанционния съдт е приел, позовавайки се на легалната дефиниция на понятието "търговски обект", дадена в разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, че в случая за търговски обект следва да се счита всеки един от автоматите за самообслужване, които работят самостоятелно в обекта - автомивка и след като нарушението е установено само по отношение на един от тях, то несъразмерно с преследваната от закона цел е наредено запечатване на целия обект - автомивка. По горните съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,