Решение № 15149 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2020 г.

Решение № 15149 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т., чрез проц. представител адв. М. П., против решение № 98/09 юни 2020 г., постановено по адм. д. № 289/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Т. против заповед № 3-909 от 13 юни 2019 г. на заместник кмета на Община Ловеч, с която е наредено премахването на незаконен строеж "постройка на допълващо застрояване и плътна ограда" в имот с идентификатор 43952.515.155 по КККР на [населено място], находящ се на [улица], като постройката е разположена в североизточната част на имота, а оградата е на границата с ПИ 43952.515.154. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът правилно е квалифицирал процесния обект, имащ характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ- сграда и ограда, като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, осъществен без строителни книжа и одобрен проект. Съобразно установения период на извършване му са изложени конкретни мотиви, обосноваващи липсата на предпоставките на § 127, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Неоснователен е касационният довод относно извършителя на установения строеж. В тази връзка правилно съдът е посочил, че изграждането на строеж, без наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от неговата собственост. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в Констативния акт № 03/24 април 2009 г. и в заповедта за премахването му, като няма никакъв спор по отношение на местонахождението на оградата и сградата, поради което и този касационен довод е неоснователен. Останалите наведени с касационната жалба възражения са били направени и пред първоинстанционния съд, намерили са отговор в обжалваното решение, чиито мотиви този съд споделя и препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Ловеч следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав