Решение № 14931 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2010 г.

ВАСIII отделение08.12.2010 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

Оставя в сила решение № 226/5.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1365/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14931 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Жанета Иванова Докторова, от Варна, чрез процесуалния й представител - адвокат Невена Стефанова, против решение № 226/5.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1365/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, с което искът й против Община - Варна, за присъждане на обезщетение, в общ размер от 1 300 000 лева - представляващи щети и пропуснати ползи, произтичащи от отменен мълчалив отказ на кмета на район "Приморски". Иска отмяна на съдебния акт като необоснован и незаконосъобразен. Ответната страна - Община Варна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е не основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е исково по чл. 1 от ЗОДОВ. Ищцата е претендирала присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени, в общ размер от 1 300 000 лева, от които 794 683 лева - щети и пропуснати ползи и 505 317 лева - за неимуществени вреди - претърпени от нея болезнен психически стрес, преживени обиди и накърняване на доброто й име и доверието в нея. Обезвредата на тези вреди се претендират като следствие и в пряка причинна връзка с мълчаливия отказ на кмета на район "Приморски" - да се произнесе по отправено до него искане - за отстраняване на допуснати непълноти и грешки в кадастралния, застроителния и регулационен план. Отказът отменен от съда като незаконосъобразен. Съдът приел, че исковете са не основателни и ги отхвърлил изцяло. Решението е законосъобразно. С влязло в сила решение № 1606/28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1136/2007 г. - Административен съд - Варна, е отменил като незаконосъобразен отказ на кмета на район "Приморски" - да се произнесе по искането, съдържащо се в заявление на Докторова от 16.04.2007 г., а именно - произнасяне във връзка с допуснати непълноти и грешки в кадастралния, застроителния и регулационен план на жилищната група между ВМИ - Варна и ж. к. "Изгрев", одобрени със Заповед № Г-290/21.11.1995 г. на кмета на Община Варна и връзка с допуснати непълноти и грешки при попълване на кадастралната основа със Заповед № Р-114/5.05.2004 г. на зам.-кмета на Община Варна. Отменяйки отказа съдът е върнал преписката, задължавайки административния орган да се произнесе в месечен срок. За да е налице основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата и общините е необходимо да са настъпили вреди за граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Твърдението на ищцата наведено като основание за предявените искове е, че поради незаконосъобразния отказ, са й причинени имуществени и неимуществени вреди, тъй като не може да реализира правата си сключен предварителен договор за строителство, търпяла е неудобства и притеснения, уронени са престижа и доброто й име. Следователно, за да е налице правно основание за осъдителните искове, в тежест на ищеца по тях е да докаже, че има отменен по съответния ред административен акт по чл. 204, ал. 1 от АПК, с който административният орган незаконосъобразно е отказал да уважи претендираното от ищеца субективно право. Също така необходимо е да е налице влязло в сила съдебно решение, с което съдът да е признал, че с отмененият индивидуален административен акт са засегнати или застрашени субективни права, свободи и законни интереси по смисъла на чл. 15 от АПК. Както правилно е приел първоинстанционния съд, разглеждания казус не е такъв. С решението по адм. д. № 1136/2007 г. по описа на АС - Варна е отменен мълчалив отказ на кмета на район "Приморски" - да се произнесе по заявеното искане на Докторова за поправка на грешки и непълноти в кадастралната основа, поради допуснати административнопроизводствени правила от страна на административния орган, вследствие на което е нямало яснота относно материалната законосъобразност на отказа; както и непълнота на самото искане - не подаване ведно със заявлението и на скица проект - пропуск, който административния орган е следвало да отстрани по реда на чл. 29, ал. 2 АПК С отмяната на отказа административната преписка е върната от съда на административния орган за извършване на процесуални действия, както и да укаже на искателя Докторова - да отстрани недостатъците не искането си - и представи предвидените по закон - задължителни елементи - скица проект и други документи, както и сам административния орган да констатира кои са собствениците на имота, за който се иска изменение. Изложеното дотук означава че административното производство е останало висящо. А след като няма влязъл в сила съдебен акт, с който да е отменен отказ на административния орган поради това, че в нарушение на закона е отказал да уважи искане за отстраняване на грешки и непълноти, то и липсва сила на присъдено нещо по въпроса дали е засегнато или не субективно право на ищеца, от което следва, че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди причинени от незаконосъобразен отказ. Също така, правилно първоинстанционния съд е отчел и промяната в законовата уредба и липсата на законови пречки Докторова да се възползва от тях. Правилно съдът, анализирайки събраните в процеса доказателства, е достигнал до извода, че от отменения мълчалив отказ, реално имуществени вреди, така както са търсени, не са настъпили за ищцата. Соченият от нея предварителен договор е сключен със знанието от нейна страна за наличието на сочените по-горе заповеди, чието изменение е поискала. Правилно е отчетено, че липсват доказателства, че Докторова е поела отговорност, произтичаща от невъзможността да престира дължимото по договора; да реализира правата си по него и всичко това единствено и по причина на незаконосъобразния отказ на административния орган. Затова, по изложените съображения, решението на съда като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1