Решение № 6573 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6861/2017 г.

Решение № 6573 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6861/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С.-град срещу Решение № 2532/18.04.2017 г. по адм. дело № 12431/2016 г. на Административен съд С.-град. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание, при редовно призоваване, касаторът не се явява и не се представлява, но прилага писмени доказателства, съставени след датата на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, първоинстанционният съд е отменил по жалба на В. Н. П. от гр. С. отказа за връщане на трудовата му книжка, обективиран в писмо № 1015-21-1620Н2 от 21.11.2016 г. на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна следното: В. П. е подал заявление за отпускане на инвалидна пенсия от 4.04.2014 г. Била му е отпусната с разпореждане № 2 от 24.04.2014 г., а размерът й е променян с последващи разпореждания. Разпореждане № 2/24.04.2014 г. е било отменено с Разпореждане от 26.04.2016 г., което е оспорено пред директора на ТП на НОИ С. - град, който с Решение № 2153-21-241/7.07.2016 г. е отхвърлил оспорването. Последвала е молба, вх. № 1023-21-2827/28.09.2016 г., с която Пешев е поискал да му бъдат върнати подробно изброени в молбата документи, между които и трудова книжка № 1045. Тъй като не е последвал отговор, лицето е входирало нова молба с № 1019-21-1620/31.10.2016 г., видно от съдържанието на която са му били предоставени заверени копия от исканите документи, оригинал на удостоверение за задължителна военна служба, но не и оригинала на трудовата му книжка с № 1045. По повод молбата, директорът на ТП на НОИ С.- град е постановил отказ, обективиран в писмо, изх. № 1015-21-1620Н2/21.11.2016 г., от който се установява, че при отпускане на пенсията на В. П. и при нейното изчисляване, същият е представил документи, които не са истински, поради което административният орган е посочил, че е сезирал компетентните органи и поради това не може да върне оригинала на трудовата книжка. Съотнасяйки правната уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудовата книжка следва да се върне на лицето, заедно с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, поради което е налице противоречие между посочената правна норма и разпоредителната част на акта на административния орган. Посочва, че действително в административната преписка се съдържат данни, че по искане на ТП на НОИ С.-град се води предварителна проверка по пр. пр № 50306/2016 г., но това обстоятелство не е достатъчно да се задържа трудовата книжка на жалбоподателя от пенсионните органи. По изложените съображения, съдът е приел обжалвания изричен отказ, обективиран в писмо, изх. № № 1015-21-1620Н2/21.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ, за постановен при неправилно приложение на материалния закон. Административният съд правилно е приел, че в настоящото производство не дължи произнасяне относно връщането на трудовата книжка, тъй като предмет на спора е отказът да бъде върната, което като резултат би се постигнало с изпълнението на самото съдебно решение. Решението е правилно. Пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След отпускането на пенсиите трудовите книжки (те съдържат вписвания относно заеманата длъжност и се ползват с придадената им от чл. 347 от Кодекса на труда официална удостоверителна сила относно вписванията в тях) се връщат на лицата. Това означава, че за пенсионния орган не съществува задължение да пази документи за стаж на лицето, напротив, съгласно Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж/посл. изм. с ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г./, "при постъпване на работа работникът... е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка..."/чл. 1, ал. 1/ и да я съхранява до момента на своето пенсиониране, който за В. Пешев все още не е настъпил. Като е основал тезата си за "недобросъвестност" на лицето само на вероятни съждения за "неистински документ", без да са налице обективни факти, които да ги подкрепят, директорът на ТП на НОИ С.- град е постановил един незаконосъбразен отказ. Действително в административната преписка се съдържат данни, че по искане на ТП на НОИ С.-град се води предварителна проверка по пр. пр № 50306/2016 г., но този факт не е достатъчен да се задържи трудовата книжка на жалбоподателя от пенсионните органи, най-малкото защото обстоятелството дали един документ е неистински се установява по предвидения в закона ред- в исково производство по чл. 124, ал. 4 от ГПК или в наказателно производство по НК. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение няма данни, че е налице досъдебно производство, каквито бяха представени пред настоящата инстанция. Възражението на касатора, че следва да се приложи нормата на чл. 159, ал. 1 от НПК по отношение предаването на трудовата книжка, е неоснователно, тъй като именно в тази разпоредба е предвидено, че задължението за предаване на документ става по искане на съда или разследващите органи, каквото искане не е отправяно в конкретния случай. Касационната инстанция отбелязва, че представените писмени доказателства: писмо от 14.06.2017 г. с информация за водено разследване по досъдебно производство № ЗМ 15111/2017 г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр. пр. 5036/16 г. по описа на СРП и протокол за доброволно предаване на веществени доказателства от 8.08.2017 г., са съставени след датата на постановяване на Решение № 2532/18.04.2017 г. на АССГ и не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, която не може тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първата инстанция индивидуален административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Като е уважил подадената до него жалба, Административен съд С.- град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговото обезсилване или отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,