Решение № 4755 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2017 г.

Решение № 4755 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. М. Й. против решение № 13 от 20.02.2017 г. по адм. дело № 157/2016 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-18-42/07.10.2016 г. на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С., потвърждаващо разпореждане № 2140-18-204/23.08.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съставът на Административен съд - С. аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ- С.. Правилно е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Крайният извод на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С. с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Установено, че към 23.06.2016 г., датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), жалбоподателят е на възраст 59 години, 01 месец и 02 дни и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 33 години, 8 месеца и 17 дни, от които 02 години, 03 месеца и 28 дни, положен при условията от втора категория, а 30 години, 09 месеца и 198 дни - при трета. За осигурителен стаж от втора категория е зачетено времето от 01.06.1976 г. до 14.06.1976 г. (00 години, 00 месеца и 13 дни) и времето от 20.10.1976 г. до 18.04.1977 г. (00 години, 05 месеца и 28 дни) през което жалбоподателят е на длъжност "заварчик" и периода 14.04.1980 г. - 01.02.1982 г. (01 г., 09 месеца и 17дни), през който Й. работи като бояджия (удостоверение обр. УП3 от "Синева" ЕООД). Стажът на жалбоподателя през периодите 15.03.1982 г. - 17.07.1985 г.; 29.07.1985 г. - 26.03.1991 г.; 06.09.1994 г. - 01.03.1997 г. и 04.08.1997 г. - 01.01.2000 г. като бояджия в РПК "Наркооп 2000" и строителен бояджия в "ЕМИ" АД и във Ф. за механизирани играчки- С. е приет за такъв от трета категория. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и издаденият в този смисъл административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд и към 31.12.2015 г. са навършили 57 години и 8 месеца, могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителния стаж и възраст 100. След анализ на текста аргументирано съдът приема, че жалбоподателят не отговаря на изискването за осигурителен стаж при втора категория и съответно не удовлетворява условието за общ сбор на осигурителен стаж и възраст. Правилно е прието, че трудът, полаган от жалбоподателя като бояджия във Фабриката за механизирани играчки и в "ЕМИ" АД не може да се приеме за такъв от втора категория по смисъла на т. 15 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.), според която за втора категория се счита трудът на бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Разпоредбата визира труда на работещи в обособени звена и цехове, за които функциите на бояджии и шприцьори са основни за производствената дейност. В случая трудовата дейност на Й. като бояджия през посочените периоди не е извършвана в самостоятелно обособени цехове или звена в горния смисъл и е работа, която не е свързана с основната производствена функция на осигурителите, поради което правилно е преценено, че този труд не е идентичен по вредност, тежест и интензивно излагане на вредни въздействия с този на работниците от изброените в т. 15 правилника длъжности. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. С оглед констатациите относно продължителността на осигурителния стаж при условията на втора категорията закономерно съдът приема, че предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в ред. към 31.12.2015 г. също не са изпълнени и жалбоподателят няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на посочения текст. Изводите на административния съд, че изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, както и на чл. 68, ал. 3 КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са осъществени, също се споделят от настоящата инстанция. Правилно и с оглед предпоставките, посочени в текстовете в действащата към датата на подаване на заявлението за пенсиониране редакция, които регламентират, че право на пенсия се придобива при възраст 63 години и 37 години осигурителен стаж за мъжете (ал. 1 и ал. 2) или при навършване на 65 години и 15 години действителен осигурителен стаж (чл. 68, ал. 3), съдебният състав приема, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за възраст, посочени в разпоредбите. Ето защо като достига до заключение в горния смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспореното решение на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя. Изводите на съдебния състав са подробно аргументирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Заключението относно категорията труд през периода 15.03.1982 г. - 01.01.2000 г. е направено при отчитане доказателствената стойност на представените от осигурителите писмени доказателства (удостоверения обр. УП3) и при съобразяване с останалите писмени доказателства. Показанията на свидетелите са ценени от съда съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО и правилно са кредитирани само относно условията на труд и характера на извършваните от Й. трудови функции през спорните периоди. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа е кредитирано от съда като неоспорено от страните и е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал. Решението на съда съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че при постановяване на решението на Административен съд - С. не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,