Решение № 1451 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2014 г.

Решение № 1451 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ТЕЦ БОБОВ ДОЛ" ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, представлявано от изпълнителния директор Петър Иванов Петров, чрез процесуалния му представител адвокат Николай Лазаров, против решение № 11585 от 02.10.2014 г., постановено по адм. дело № 11647/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ТЕ-022 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/, в частта му по т. 1, ред 3 от първата таблица, т. 2 ред. 9 от втората таблица и т. 3, ред 9 от третата таблица, в които са определени количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за периода от 01.08.2013 г. до 31.07.2014 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението на съда, поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, и приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Петьо Славов, оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 11585/02.10.2014 г. постановено от тричленен състав на ВАС по адм. дело № 11647/2013 г., е отхвърлена жалбата на "ТЕЦ БОБОВ ДОЛ" ЕАД, срещу решение № ТЕ-022/29.07.2013 г. на ДКЕВР, в обжалваните части с които са определени, считано от 01.08.2014 г. за периода 31.07.2014 г. нетна разполагаемост за производство на електрическа енергия от кондензационни централи, която за жалбоподателя е 945 763 МВтч, количество електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители, което за жалбоподателя е 616 403 МВтч и количеството електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на доставчика от последна инстанция, което за жалбоподателя е 329 360 МВтч, при което "ТЕЦ БОБОВ ДОЛ" ЕАД е осъден да заплати на ДКЕВР направени по делото разноски от 1080 лв. За да постанови посочения резултат, противно на оплакванията на касатора, решаващият състав е съобразил релевантните за спора обстоятелства, установени въз основа събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, което неоспорено от страните е възприето като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите, обективиращи отговор на правни въпроси от компетентността на съда. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че атакуваният акт на ДКЕВР е издаден от компетентен орган - в съответствие с правомощията на комисията по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ /в приложимата й редакция/ и чл. 3 от Методиката, да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители. Правилно е констатирано, че решението на регулаторния орган е взето в предвидената от закона форма и съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. подробни мотиви, обосноваващи постановеното от административния орган. Отбелязано е, че посочените в акта правни и фактически основания се допълват от съдържанието на съпровождащите издаването му документи, а именно: доклад вх. № Е-Дк-337/18.07.2013 г., който е приет с протокол, протоколни решения, заявления и писма на енергийните дружества, в които са изложени съображения, обосноваващи направените от ДКЕВР изводи относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които кондензационните централи и общественият доставчик в регулирания пазар е определена въз основа на дела на потреблението на регулирания пазар спрямо общото потребление в страната, който е 65,18 %. Обосновано е прието, че решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила, с оглед приемането му в закрито заседание на Комисията, проведено в присъствието на шестима нейни членове, което е в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. Спазени са и процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, съгласно която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, че решението на ДКЕВР е в съответствие с принципите по чл. 24 ЗЕ, разполагаемостта за производство на електрическа енергия да се определя, за да се осигури еднакъв процент на участие на отделните производители, равен на дела на потреблението на регулирания пазар спрямо общото потребление в страната, за процесния регулаторен период. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, като са съобразени с данните за общото количество произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е и участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Правилно съдебният състав е приел, че при постановяване на атакувания акт на Комисията не се установяват и нарушения на Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, и по-конкретно на чл. 8 от същата. Актът е издаден след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазено е и изискването на чл. 12 и чл. 13 от Методиката, освен прогнозните количества, заявени от дружеството, да бъдат съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период, като липсата на разлика в посочените стойности не променя направеният от първоинстанционния съд краен извод, за липсата на установено противоречие с посочения текст. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че оспореното Решение № ТЕ-022/29.07.2013 г. на ДКЕВР, в обжалваната му част, в които за периода считано от 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г. е определена нетна разполагаемост от 945 763 МВтч, за производството на електрическа на касационния жалбоподател от която обществения доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, за регулирания пазар в количество от периода считано от 01.08.2013 г. - 31.08.2014 г., е законосъобразно, при което е отхвърлил жалбата срещу него. Според § 1, т. 48 ДР ЗЕ, "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Решението на ДКЕВР е взето на основание т. 21 на чл. 21, ал. 1 ЗЕ /в приложимата в случая редакция на закона/, според която Комисията определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Както правилно е отбелязано и в първоинстанционното решение, целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи, поради което при определяне на разполагаемостта следва да се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата и конкретно от жалбоподателя, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Правилно ДКЕВР е определила количествата електрическа енергия, предназначени и необходими за покриване на потреблението на крайните снабдители, съобразно правомощията си на регулатор включително да определи разполагаемост, и в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Законосъобразно съдът е приел, че в случая са спазени принципите и целите на ЗЕ, налагащи регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, в т. ч. тези по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - за качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия, енергийно развитие при ефективно използване на енергията, и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, нито от такива, за които съдът следи служебно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно е предявеното от касатора искане за присъждане на разноски. При липсата на предявено в този смисъл искане от ответната страна, съдът не присъжда разноски с решението по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,