Решение № 2203 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2011 г.

Решение № 2203 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ива" ЕООД моли да бъде отменено решение № 39/24.02.2011 г. по адм. д. № 292/2010 г. на Кюстендилския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 008/15.07.2010 г. на кмета на Община Бобошево в частта, с която е определена такса битови отпадъци за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци за периода 2009 г. - 30.06.2010 г. в размер 4566,89 лв с 318,35 лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да бъде върнато делото на същия съд за ново разглеждане в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Кмета на Община Бобошево, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ива" ЕООД против акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 008/15.07.2010 г. на кмета на Община Бобошево в частта, с която е определена такса битови отпадъци за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци за периода 2009 г. - 30.06.2010 г. в размер 4566,89 лв. с 318,35 лв. лихви. В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в съответствие със закона в частта за определената такса за поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци. Съдът е приел, че общината има депо за обезвреждане на битови отпадъци, находящо се в с. Слатино на територията на общината, в което се извозват битовите отпадъци от общината. Приел е също, че извършването на дейности по обезвреждане на отпадъците се установява от приетата счетоводна справка за отчетени разходи за 2009 г. за поддържане на депото. Съдът е отхвърлил доводът на касатора, че разходите на общината за поддръжка на депото не превишават многократно определената на касатора такса за тази услуга, тъй като услугата включва не само поддръжка на депо, но и проучване, проектиране, изграждане, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци по чл. 67, ал. 3 ЗМДТ. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за поддържане на депо се дължи, ако общината има депо за битови отпадъци. Община Бобошево има депо в с. Слатино и твърденията на управителя на касатора, че отпадъците са изхвърляни не на сметището в с. Слатино, а другаде, не са основание за освобождаване от заплащане на таксата за поддържане на депо по чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Изводът на съда, че не са налице условията на чл. 71, т. 3 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащане на такса битови отпадъци за услугата поддържане на дело за обезвреждане на отпадъците е обоснован и законосъобразен. Свидетелите, посочени от касатора не знаят къде са изнасяни отпадъците от хотелския комплекс, поради което твърдението на касатора, че не е ползвал общинското сметище е недоказано и правилно е преценено от съда като неотносимо към дължимостта на таксата, щом общината има депо за обезвреждане на отпадъци. Неоснователен е и доводът за допуснато процесуално нарушения от съда като не е поставил допълнителна задача на вещото лице за направените разходи от общината за поддръжка на депото. За установяване на разходите е представена счетоводна справка на общината, която не е оспорена от касатора, приета е като доказателство по делото и установява техния размер, поради което съдът в съответствие с процесуалните правила е оставил без уважение искането за назначаване на експертиза за размера на тези разходи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,