Решение № 1740 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2011 г.

Решение № 1740 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Петър Иванов Петров от гр. Пловдив против Заповед № РД-1067 от 9.12.2010 г., издадена от министъра на околната среда и водите. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед министърът, на основание чл. 82, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) във вр. с чл. 24, т. 3 и чл. 2, т. 35, буква "а" от Регламент 1013/2006 г. е наредил на жалбоподателя да извърши екологосъобразно третиране на отпадъците, с релевантен код 16 01 04 съгласно приложение № 1 от Наредба № 3/1.04.2004 г. за класификация на отпадъците, представляващи корпус на летателен апарат тип "Чесна", модел 172 с демонтирани криле и установени сериозни механични повреди по целостта на летателния апарат, включително неотстранено електрическо и електронно оборудване от пилотската кабина, седалки и колесници. В заповедта е посочен 30-дневен срок за транспортиране и предаване за последващо третиране (оползотворяване или рециклиране) на фирма, притежаваща необходимото за целта разрешение за дейности с отпадъци. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта. В жалбата е посочено, че самолетът ще бъде ремонтиран и ще се използва по предназначение след получаване на съответните разрешителни или за резервни части. Жалбоподателят твърди, че самолетът не може да бъде третиран като "отпадък", тъй като не отговаря на посочената в § 1 от ДР на ЗУО дефиниция. Претендират се разноски по делото. Иска се отмяна на заповедта. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Петков, оспорва жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд (ВАС), състав на трето отделение, приема за установена следната фактическа обстановка: На 2.11.2010 г. при проверка на терминала на пристанище Варна, съгласно констативен протокол № 0000021551 от 2.11.2010 г. по описа на РИОСВ - Варна, е бил инспектиран трансграничен превоз на отпадъци от САЩ към Република България. Прието е, че лицето Джон Адамс извършва трансграничен превоз на отпадъци с общо количество 544 кг и описание, както следва: "употребяван самолет, негоден за летене, използван за части, марка "Чесна", модел 172, произведен през 1958 г., предназначен за Петър Иванов Петров от гр. Пловдив. Предвид установеното с констативния протокол относно вида и характера на пратката, министърът е издал процесната заповед, с която класифицира самолета за отпадък съгласно § 1 от ДР на ЗУО, поради невъзможност да бъде използван по предназначението, за което е произведен. В заповедта е посочено, че осъщественият от Петров трансграничен превоз на отпадъци е следвало да премине през процедура на предварителна писмена нотификация, съгласно чл. 63, т. 4 от Регламент 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци. В заповедта е посочено още, че отговорността за незаконния превоз е на Петров, тъй като същият е организатор на превоза, получател и собственик на самолета. Видно от фактическата обстановка и от данните по делото, трансграничният превоз на отпадъци е извършван от лицето Джон Адамс, а не от жалбоподателя. Видно от заключението на вещото лице, самолетът след извършване на определени дейности може да бъде приведен в състояние да бъде годен за ползване по предназначение, съобразно състоянието и техническите си характеристики. С извършената съдебно-техническа експертиза е установено, че по самолета няма неотстраними повреди и може да бъде използван по предназначение. В експертизата е посочено още, че самолетът може да бъде разпродаден на части след издаване на сертификат за работоспособност и качеството на всеки отделен елемент. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за основателна. Съгласно § 1 от ДР на ЗУО "отпадък" е вещество, предмет или част от предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В случая жалбоподателят възнамерява да ремонтира самолета и да получи необходимото разрешение за летателна годност. Административният орган не е доказал безспорно, че самолетът отговаря на изискванията за "отпадък", а се е позовал на извършената проверка от служители на РИОСВ - Варна, според които е налична "невъзможност летателният апарат да бъде използван непосредствено по предназначението, за което е произведен". Поради тази причина в заповедта са цитирани разпоредбите на Регламент 1013/2006 г., който обаче се отнася до превоза на отпадъци. От друга страна в Раздел V от Наредба № 8 от 14.01.1999 г. за определяне на летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства в Република България са посочени изискванията за издаване на удостоверения за летателна годност на внесени въздухоплавателни средства, които се издават от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"). От събраните по делото доказателства не е безспорно установено, че самолетът представлява отпадък. Това се установява на първо място от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което е посочило, че няма неотстраними повреди и технически е възможно да бъде използван по предназначение. Няма национални и европейски изисквания и стандарти за пределна старост и бракуване, както и за определяне като отпадък. Аргументът на министъра на околната среда и водите, за да приеме, че в конкретния случай се касае за отпадък, е преди всичко обстоятелството, че в писмо, приложено по делото, град Полс Вали са дали уведомление, че самолетът е квалифициран като изоставено "превозно средство за отпадъци", като използваната дума в превод от английски език има и други значения. Но, както е посочено в заключението на вещото лице, е възможно при определени условия самолетът да бъде ремонтиран и пуснат отново в експлоатация след необходимите сертификати, издадени от ГД "ГВА". При така установените факти съдът смята, че изводът на административния орган, че самолетът представлява отпадък по смисъла на § 1 от ДР на Закона за управление на отпадъците е неправилен. Доказателства за безспорно установяване на този факт по делото липсват. Жалбоподателят е поискал присъждане на направени разноски по делото, за експертиза и адвокатски хонорар. Видно от внесения депозит за вещо лице са направени разноски от 300 лева. Приложено е пълномощно и договор за правна помощ по силата, на които са уговорени 450 лева възнаграждение за адвокат. Предвид изхода от спора и претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски, настоящата инстанция намира, че следва да присъди такова, платимо от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,