Решение № 105 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6/2013 г.

Решение № 105 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. Я. С. и А. Т. М. за отмяна на влязло в сила решение № 106 от 7.02.12 г., постановено по гр. дело № 1145/11 г. на Шуменския районен съд, с което са осъдени солидарно да заплатят на Л. С. М. сумата 200 лв., представляваща наем за периода от 10.01.11 г. до 9.02.11 г. за имот, находящ се в [населено място], [улица]; сумата 52.49 лв., представляваща разходи, свързани с ползването на отдадения под наем имот, както и сумата 561,60 лв., представляваща обезщетение по чл. 233, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за вреди, ведно със законните лихви върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърдят, че са узнали за постановеното решение от заведеното срещу тях изпълнително дело. Не са имали възможност да участват в производството по делото, тъй като изобщо не са получавали призовки и съобщения. Неправилно са били призовавани от адреси в [населено място], където не живеят, а не от постоянния им адрес в [населено място], който е посочен в личните им карти. Молят решението да бъде отменено. Ответницата по молбата Л. С. М. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С определение № 32 от 1.02.13 г. настоящият състав е приел, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и я е допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителите заявяват, че съдът е допуснал нарушение на чл. 47 ГПК и това твърдение се оправдава от фактическа и правна страна. От данните по делото се установява, че решението на първоинстанционния съд е постановено след провеждане на едно съдебно заседание. Призоваването на ответниците, сега молители, първоначално е извършено на адрес: [населено място], ЖК "Х." № вх. ап. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Тъй като не са се явили в канцеларията на съда в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК да получат книжата, съдът е оставил исковата молба без движение с указание до ищцата да представи справка за адресната им регистрация. Последващото призоваване е въз основа на представеното удостоверение от [община] за настоящ адрес, който съвпада с този на ищцата - [населено място], [улица] вх., ет., ап. и където ответниците не са пребивавали към този момент. Ето защо в случая следва да се приеме, че са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в производството. Съдът не се е уверил, че посоченият от ищцата адрес е постоянен адрес на призоваваните лица, че те живеят на него и могат да бъдат намерени там. След като са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата следва да бъде уважена като основателна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.