Решение № 15424 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 610/2018 г.

Решение № 15424 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 610/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР София (ОД на МВР- София), подадена чрез главен юрисконсулт П. Иванова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 955/28.11.2017 г. по адм. дело № 1031/2017 г. на Административен съд- София- област (АС София област), в частта, с която същата е осъдена да заплати законна лихва за забава върху сумата от 300 лв., считано от 5.07.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Касационният жалбоподател ОД на МВР София счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Смята, че неоснователно съдът е приел, че основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата, когато е влязло в сила съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. Иска отмяна на съдебното решение в оспорената част. Ответникът М. Илиев, в подадения чрез адв. Иванова писмен отговор по касационната жалба моли да се постанови решение, с което се остави в сила обжалваното решението в обжалваната част. Приема, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че лихвата е дължима и правилно е присъдена от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд- София- област, Областна дирекция на МВР- София е ОСЪДЕНА да заплати на М. Илиев с постоянен адрес: [населено място], [улица] сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление (НП), ведно със законната лихва считано от 5.07.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, както и да заплати за разноски по делото от 10 лв. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение № 27/12.06.2017 г. по АНХД № 39/2017 г. на РС Своге, с което е отменено Наказателно постановление № 17-0353-000042/1.02.2017 г., издадено от Началник група към ОД МВР Полиция. Намерил е за установено изплащането на сумата 300 лв. от ищеца към адв. С. Иванова. Счел е, че предявеният иск следва да се уважи като основателен и доказан. Намерил е за основателна и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лв, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено Наказателното постановление- 5.07.2017 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД. Съдебното решение в неговата осъдителна част за присъдената главница от 300 лв. и разноски не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно адм. съд намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, по основание и по размер. Обосновано счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са "теорията за равноценността", съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и "адекватната теория", съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В съдебната практика е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Във финансов аспект при тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, на което съответства задължение- клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Пред РС Смолян е представен Договор от 15.03.2017 г. за правна защита и съдействие, с който е установено заплащане от страна на ищеца за осъщественото процесуално представителство. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по него правна защита. С това е доказано наличие на реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Единственият спорен въпрос в касационното производство е дали адм. съд ПРАВИЛНО Е ПРИСЪДИЛ ЛИХВА върху обезщетението. Настоящият състав намира за обосновани изводите на съда относно основателността на иска за присъждане на лихва върху главния иск. Доколкото направените разходи за адвокат са основателни и доказани в производството по ЗОДОВ и представляват имуществени вреди, върху тях се дължи законова лихва. Дължи се обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Според уредбата в процесуалните закони, съдебните разноски, в това число заплатените от страните адвокатски възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна- чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Става дума за парично задължение, което едната страна по спора поема към другата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 ЗЗД. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление и е присъдил законна лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП- 5.07.2017 г., е правилно и законосъобразно. При постановяване на решението в обжалваната част, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено. Следва да бъде уважено искането на ответната страна М. Илиев за присъждането на разноски- чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите следва да се присъдят в размер на 300 лева, съгласно Договор от 1.10.2019 г. за правна защита и съдействие (лист 22). Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение