Решение № 8815 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2022 г.

Решение № 8815 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалба, подадени от П. К. и от Главния архитект на Район "Подуяне" при Столична община против Решение № 6225/01.11.2021 г., постановено по административно дело № 9153/2020 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение, по жалба на В. А. е отменена Заповед № РПД20-РА50-13/21.08.2020 на Главния архитект на Район "Подуяне" – Столична община, с която е одобрено изменение на плана за регулация в обхвата на УПИ I – "за обществено обслужване" и образуване на нови УПИ XVII-736 – "за жилищно строителство и обслужващи дейности" по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.609.736 и остатъчен УПИ I-782 – "за обществено обслужване", кв. 28, м. "Левски – зона В", както и изменение на плана за застрояване на нов УПИ XVII-736 и остатъчен УПИ I-782, кв. 28, м. "Левски – зона В", съгласно приложения проект, който е неразделна част от заповедта. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, като се потвърди процесната заповед. На проведеното открито съдебно заседание по делото се явява процесуален представител на Главния архитект на Район "Подуяне" – Столична община, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. За ответника Р. М. се явява пълномощник по чл. 32, т. 2 ГПК, който оспорва касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за незаконосъобразност на процесната заповед, мотивирало го да я отмени. Преди да разгледа жалбата по същество, съдебният състав е проверил нейната допустимост, като правилно е приел наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, обуславяща правото на В. А., която се легитимира като собственик на част от имот с идентификатор 68134.609.782, за който с процесния план е отреден УПИ I-782 - "за обществено обслужване" и е изменен планът за застрояване, да оспорва заповедта. За да я отмени, съдът е развил съображения за материалната й незаконосъобразност, които напълно се споделят от настоящия съд. Като правни основания за процедираното изменение са посочени разпоредбите на § 8, ал. 2, т. 2 ПР ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Именно относно приложението на тези правни норми е съсредоточен настоящия правен спор. Съгласно § 8, ал. 2, т. 2 ПР ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като собствениците на поземлените имоти могат да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон. Нормата определя само едно от условията, при които заинтересуваните лица могат да инициират изменение на плана, но относно същинските условия и ред за това, препращаща към разпоредбите от ЗУТ, които се съдържат в Раздел IV "Условия и ред за изменение на устройствените планове". § 8, ал. 2, т. 2 ПР ЗУТ не може да служи като самостоятелно правно основание за изменение на план за регулация и застрояване, както се твърди в касационните жалби, а следва да бъде обвързан с конкретна правна норма, съдържаща се в чл. 134 ЗУТ. Като такава в мотивите на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, поради което следва да се приеме, че именно това е правното основание за изменение на плана. За да е материално законосъобразна заповед, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е необходимо в хода на проведеното административно производство да е налице постигнато съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите, предмет на изменението. Това в случая са собствениците на имотите, включени в обхвата на УПИ I – "за обществено обслужване", от който се образуват два нови урегулирани поземлени имоти - УПИ XVII-736 – "за жилищно строителство и обслужващи дейности" и УПИ I-782 - "за обществено обслужване". Не е спорно, че такова съгласие липсва от страна на В. А., чийто имот е предмет на плана, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и подлежи на отмяна. Първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, възприетите от него изводи се подкрепят от установените факти, поради което решението му не страда от сочените пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,