Решение № 1000 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2009 г.

Решение № 1000 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Азад Ахмат Омар - гражданин на Сирия, чрез пълномощника му адвокат Станислав Иванов от АК - Плевен против Решение № 1222 от 22.12.2008 г., по адм. д. № 5241/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че съдът неправилно преценил доказателствата по делото. Счита, че при наличие на декларация от съпругата му че ще се грижи за издръжката му изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ са изпълнени. Заповедта била с репресивен характер и водела до разделяне на семейството. Сключеният граждански брак е ново обстоятелство, което съдът не е отчел при преценка законосъобразността на заповедта. Ответната страна Директор на Дирекция "Миграция" не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че заповедта относно двете наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на РБ" и "забрана за влизане в страната в срок от 10 години", са издадени при спазване на изискванията на чл. 146 от АПК. След като е влязла в сила Заповед № 675 от 25.05.2006 г. на Директора на ОДП - Варна, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗЧРБ на Азад Охмат Омар е отнето правото на постоянно пребиваване, жалбоподателя не е напуснал страната, с което е нарушил режима за пребиваване в Република България. От 07.07.2008 г. пребивава без законно основание. При тези обстоятелства административният орган е длъжен да издаде заповед по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, защото действа в условията на обвързана компетентност. Прието е за недоказано твърдението, че жалбоподателя има осигурена издръжка. Наличието на последващ сключен граждански брак с българска гражданка е условие да се развие друго административно производство и не съставлява основание, обуславящо право на пребиваване, и не води до извод за незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. И пред настоящата инстанция не е доказан довода, че жалбоподателят разполага със средства за издръжка. Представените по делото декларации, негови и на съпругата му, не са достатъчни за доказване на твърденията му. В касационната жалба правилно е посочено, че не е необходимо средствата за издръжка да са само от трудово правоотношение, но не се сочи и доказва от какви други източници те са налични. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорвания административен акт - заповед от 27.08.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" - ГДОП - МВР за принудително отвеждане до границата на страната и забрана за влиза за срок от десет години, е законосъобразен. Обосновани са констатациите на съда, че при издаване на акта са били налице и двете основания за издаване на оспорвания акт. Разпоредбата на чл. 42з, ал. 2 и ал. 4 от ЗЧРБ е мярка, която се налага по преценка на административния орган, поради което предмет на контрол са само материалноправните и процесуалноправните норми. Законосъобразността се преценява към датата на издаване на административният акт. Сключеният нов граждански брак с българска гражданка е само основание за ново производство по ЗЧРБ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение