Решение № 497 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2015 г.

Решение № 497 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д. М., чрез процесуалния си представител адв. Н. срещу Решение № 6151/16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1239/2014 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторката моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Моли и за присъждане на направените по делото съдебни разноски. В съдебното заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощника по делото, адв. Н., която поддържа касационната жалба и не сочи нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - Министерство на здравеопазването, се представлява от упълномощен юрисконсулт Л.. В съдебното заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да остане в сила. Претендира за присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град, в производството по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Н. Д. М. срещу Министерството на здравеопазването за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-22-99/30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" към Министерство на здравеопазването, за които претендира обезщетение в размер на 149 383,67 (сто четиридесет и девет хиляди триста осемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на разходите до окончателното заплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Касационната жалбоподателка Н. Д. М. страда от заболяване М1 - "остра миелоидна левкемия" (резултати от проведени в "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" - гр. С., изследвания, л. 37-40 от адм. дело № 6314/2013 г. на АССГ, второ отделение, 33 състав). Със заявление с вх. № 95-00-55 от 12.03.2012 г. (л. 77-78 от адм. дело 6314/2013 г.) М. е поискала да й бъде отпуснато финансово подпомагане за трансплантация на костен мозък в чужбина по предложена оферта при основно заболяване - остра миелоидна левкемия. На 2.04.2012 г. в Обща болница "Г. П." - гр. С., Гърция, на касаторката е извършена алогенна трансплантация на хемопоетични клетки от съвместим донор - нейния брат. С. З. № РД-22-60/10.05.2012 г. (л. 67-68 от адм. дело № 6314/2013 г.) министърът на здравеопазването е отказал поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването за извършване на трансплантация на костен мозък в чужбина. Заповедта е отменена от ВАС с решение № 1477/31.01.2013 г. по адм. дело № 12548/2012 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в решението задължителни указания. На заседание от 11.02.2013 г. Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) взима решение за ново произнасяне и изготвяне на цялостен доклад от профилната комисия по трансплантология в съответствие с дадените от съда указания. На заседания, проведени на 13.02.2013 г. и 28.02.2013 г., профилната комисия по трансплантология поддържа становище за финансиране на трансплантацията, като излага мотиви, че "в случая трансплантацията е логичен следващ етап от лечението и прекъсването на този терапевтичен процес, за да бъде осъществена трансплантация в друг център (напр. България), поставя теоретичен риск за неблагоприятен краен резултат" (л. 47-49 от адм. дело № 6314/2013 г.). Предвид това от комисията е взето решение за свикване на консилиум в състав проф. Д. Б. и доц. Г. М., специалисти в областта на костно-мозъчната трансплантология, чиито становища са приложени по адм. дело 6314/2013 г. на АССГ. В тях е посочено, че в представената медицинска документация не съществуват доказателства за т. нар. "ранен рецидив", като специалистите считат, че лечението на Н. М. може да бъде извършено и в Р. Б. с ефект, аналогичен на постигнатия в Гърция, без необходимост да се финансира като проведено в чужбина. Изготвен е доклад с изх. № 95-00-55/29.05.2013 г. от председателя на КЛЧ, въз основа на който е издадена и Заповед № РД-22-99/30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" към Министерство на здравеопазването, като на основание чл. 34, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 12/22.12.2011 г. е отказано финансирането на трансплантацията по заявлението на Н. М.. С решение № 13821/18.11.2014 г. по адм. дело № 6065/2014 г. на ВАС шесто отделение е отменено решение № 1320/4.03.2014 г. по дело № 6314/2013 г. на АССГ и Заповед № РД-22-99/30.05.2013 г. и преписката е върната за ново произнасяне по същество от административния орган. По делото са били изслушани и свидетелски показания, а също и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което решаващият съд е приел като обективно и съответно на останалите обстоятелства по делото. В представеното по първоинстанционното дело заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установена левовата равностойност на приложените фактури (30 броя), от извършеното лечение на Н. М. и лихвата за забава по всяка една от тях, считано от датата на фактурата до датата на завеждане на исковата претенция. От правна страна съдът е приел, че от незаконосъобразността на Заповед № РД-22-60/10.05.2012 г. за Н. М. не са настъпили твърдените от нея вреди, тъй като такива ще бъдат реализирани само с административен акт, с който приключва административното производството. Съдът е приел също, че производството не е приключило и с издаването на Заповед № РД-22-99/30.05.2013 г., тъй като тя е била отменена по съдебен ред с решение № 13821/18.11.2014 г. по адм. дело 6065/2014 г., като преписката отново е върната на административния орган за решаване на спора по същество. Поради изложеното административният съд е приел, че Заповед № РД-22-99/30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване", към Министерство на здравеопазването, е част от административното производство по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, чиято законосъобразност се преценява по повод на крайния акт, с който приключва административното производство, като съдът е приел, че към момента на постановяване на оспореното решение няма доказателства за издадена нова заповед, окончателна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед на разпределената доказателствена тежест касационната жалбоподателка не е доказала една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ - пряката причинно следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди. Административният съд в заключение е приел, че е недопустимо в съдебно производство по реда на чл. 203 - 207 от АПК, да се иска установяване на незаконосъобразност на действия или бездействия, в случая издаването на Заповед № РД-22-99/30.05.2013 г., допуснати в хода на неприключило административно производство, като в случая липсва отменен като незаконосъобразен акт от който са настъпили вреди в патримониума на касаторката. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован е изводът на административния съд за липса на причинна връзка между отменения акт и твърдените от М. вреди. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не може да бъде реализирана, тъй като тя не се презюмира, а подлежи на доказаване от страна на ищеца. По смисъла на закона, съществуването на причинна връзка предполага тя да е пряка и непосредствена, независимо от обективния характер на отговорността. Преки вреди са тези, които са типична и нормална настъпваща с оглед на конкретните условия последица от незаконосъобразния акт, а непосредствени са вредите, които са настъпили по време и по място, следващо противоправното бездействие. В случая правилно административният съд е приел, че незаконосъобразният акт не се намира в причинно-следствена връзка с твърдените от касаторката вреди. Правилен е изводът на съда, че извършеното плащане за лечение от М., не е последица от незаконосъобразен акт, поради което не може да се квалифицира като имуществена вреда по смисъла на закона. Настоящият съдебен състав, споделя направения от първоинстанционния съд извод, че касационната жалбоподателка не е доказала настъпването на имуществени и неимуществени вреди, поради незаконосъобразна заповед. По изложените съображения, решението на Административен съд - С.-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,