Решение № 10855 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 807/2009 г.

Решение № 10855 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 807/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община Варна и на Божко Драгнев от гр. Варна срещу решение № 1179 от 08.08.2008 г. по адм. д. № 2173/2007 г. на Административен съд-Варна, като за изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост и се иска от съда отмяната му. Ответникът по касационните жалби Янко Янков изразява становище за неоснователността им. Ответникът по касационните жалби Симеон Драгнев не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбите и приема за установено следното: За да постанови обжалваното решение и да отмени Заповед № 3117 от 11.09.2007 г. на кмета на община Варна, в частта й с която е учредено в полза на притежавания от Божко Драгнев и Симеон Драгнев ПИ пл. № 1716 по Кадастралния план на м. "Вилите" землището на Аспарухово право на преминаване през ПИ 2642=1717, собственост на Янко Янков с обща площ от 18 кв. м. и годишно обезщетение от 45 лв, Административният съд - Варна е изложил обосновани мотиви налагащи извода, че административният акт в отменената му част, е издаден в нарушение на материалноправните и процесуални предпоставки за издаването му. Решението е постановено при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорената заповед е издадена на основание молба вх. № РД-3-9100/38 (от 21.08.2006 г. на Божко Драгнев и Симеон Драгнев, с която на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията) ЗУТ (е учредено право на преминаване през чужд имот и е разрешено на същите лица да преминават през имоти ПИ 2642=1717, собственост на Янко Янков с площ от 18 кв. м. с обезщетение от 45 лв. годишно и през ПИ 2533=1715, собственост на Димитър Димитров с площ от 34 кв. м. и с обезщетение от 85 лв. годишно. Заповедта в първата й част е оспорена и жалбата на Янко Янев е предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд. Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза - единична и тройна и от заключението на тричленната експертиза се установява противоречие на материализираното в заповедта правоотношение с материалноправната разпоредба на чл. 192, ал. 4 от ЗУТ, тъй като е установено, че учреденото право на преминаване засяга съществуваща сграда, за която е издадено разрешение за строеж № 79 от 05.08.1993 г. В тази връзка правилно съдът е приел, че в тежест на административния орган е да докаже всички относими обстоятелства по спора, поради което е приел, че не нанасянето на сградата в приложената скица към заповедта има за последица не изясняване на относимите факти при издаването на оспорената заповед, което е във вреда на собственика на имота - Янко Янков и не съответства на целите на закона. Анализирани са от съда всички относими обстоятелства - както съдържанието на молбата, с която е поставено началото на административното производство, така и правните и фактически основания послужили за издаването на заповедта и изводът на съда за нейната незаконосъобразност не е опроверган пред настоящата инстанция. Доводът на касатора Божко Драгнев за наличието на нова кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г., на основание на която е издадена и представената от него пред настоящата инстанция скица на поземлен имот № 11001/08.09.2008г, е неоснователен. Същата не е съществувала към момента на издаването на оспорената заповед, поради което не би могло да бъде преценена от съда, който е обсъдил всички релевантни факти към момента на издаването на оспорената заповед. Правилен е и извода на съда, че цената на учреденото право на преминаване не е определена съгласно законовите изисквания и по реда на чл. 210 от ЗУТ. С оглед изложеното възприетият от решаващия съд правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен, изведен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, предвид на което обжалваното решение като лишено от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II отделение