Решение № 8745 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2012 г.

Решение № 8745 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 70 от 29.12.2011 г., постановено по административно дело № 180/2011 г. по описа на Административен съд - Разград, е отхвърлено като неоснователно оспорването на Джеврие Неджми Мюстеджеб от гр. Разград против решение № 81 от 02.11.2011 г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 94Д-2463-2438 от 10.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Разград. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба на Джеврие Неджми Мюстеджеб от гр. Разград. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът по касация - ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Разград, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението на първоинстанционния съд и неоснователност на насочената срещу него касационна жалба, поради което предлага отхвърлянето й. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото по същество при осъществения административен контрол от директора на ТП на НОИ - Разград, разпореждане от 10.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Разград, е наредено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО Джеврие Неджми Мюстеджеб да възстанови недобросъвестно полученото, в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода 07.05.2009 г. до 12.09.2009 г. в размер на 1062,86 лв. главница и 475,29 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Джеврие Неджми Мюстеджеб срещу решението на директора на ТП на НОИ - Разград не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Разград (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение за посочения период, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за времето от 07.05.2009 г. до 12.09.2009 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Роденият на 12.09.2007 г. Ерай Айлинов Неждетов, син на Джеврие Неджми, е бил приет в детска ясла "Слънчево детство" гр. Добрич на 07.05.2009 г. и е бил отписан на 15.02.2010 г., като за посочения период от 07.05.2009 г. до 12.09.2009 г. на майка му са изплатени общо 1062,86 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Действителният брой на посещенията на детето в детската ясла и причините за отсъствията му са без правно значение. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало яслата е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение. Следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 06.12.2008 г. Съгласно приложимата за процесния период редакция на чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., законодателят само е уточнил смисъла й, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", съответстващо на смисъла, в който тази норма винаги е била логически тълкувана. Противното би означавало да се приеме абсурдната теза, че до тази промяна детската ясла не е била детско заведение. За процесният период на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. От решаващо значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че при настаняването на детето в детското заведение жалбоподателката не е подала декларация за промяна на обстоятелствата. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Видно от съдържащата се в административната преписка молба-декларация от 12.08.2008 г. в т. 5 от нея Джеврие Неджми е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от промяната. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. Предвид горното фактът на недеклариране пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със молбата-декларация, не подкрепя развитата от нея теза и пред първата инстанция за добросъвестност при получаването му. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката е получила недобросъвестно сумите за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 07.05.2009 г. до 12.09.2009 г., тъй като недекларирането на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Настоящият съдебен състав споделя и останалите фактически констатации и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и предвид горните съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,