Решение № 50 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4/2015 г.

Решение № 50 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК във вр. с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на С. К. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 167 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1366/2014 г. на ВКС, I г. о., с което е оставено в сила решение № III - 144 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1889/2013 г. Бургаския окръжен съд, 3 с-в, с което са отхвърлени предявените от А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу Т. Й. П. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС. Молителят поддържа, че е носител на вещното право на ползване върху имота на ищците и тъй като решението засяга и неговите права е следвало да участва в делото като страна, поради което моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 304 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Т. Й. П. счита същата за недопустима, респ. неоснователна, а останалите ответници я намират за основателна. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С решение № 167 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1366/2014 г. на ВКС, I г. о. е оставено в сила решение № III - 144 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1889/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу Т. Й. П. иск за приемане на установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици на 112 кв. м., находящи се в западната част на УПИ III-509, 510, в кв. 26, по плана на [населено място], в. з. Минерални бани, общ. Б., целият с площ от 1183 кв. м., както и иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне поставения панелен павилион, разположен отчасти в съседния УПИ II -507,508 и отчасти в посочените 112 кв. м. от УПИ III-509, 510. По делото е установено, че ищците А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. са собственици на УПИ III-509, 510, кв. 26 по плана на [населено място], [община], а ответницата Т. Й. П. е собственик на * ид. част от съседния УПИ II-507,508. Парцелите са обособени за първи път с регулационния план на [населено място] от 1960 г., по който кадастралната и регулационната граница между двата съседни имота съвпадат. При следващия план от 1969 г. кадастралната и регулационна граница между имотите също съвпада, но навлиза в имота на ищците спрямо плана от 1960 г. С плана от 1990 г. отново има съвпадение на кадастър и регулация относно границата между двата имота, въпреки че тази граница този път навлиза навътре в имота на ответницата. При тези данни е прието, че първият план не приложен, а е приложен планът от 1969 г., при който има съвпадение между кадастър /ограда/ и регулация. Прието е също, че отчуждителното действие на регулационния план от 1990 г., по който има придаваеми части от парцела на ответницата към парцела на ищците, е отпаднало съгласно § 8 ПЗР на ЗУТ, тъй като същият не е приложен в сроковете по § 6 ПЗР на ЗУТ и при това положение действителната граница между двата имота е тази, която е определена с плана от 1969 г., спрямо която спорната площ е извън парцела на ищците. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото и които, ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В разглеждания случай, към момента на предявяването на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС и на постановяване на окончателното решение по спора молителят действително е бил носител на правото на ползване върху * ид. ч. от процесния имот, което същият си е запазил при прехвърлянето на правото на собственост върху тази част от имота на първите двама ищци, но в този случай липсва необходимо другарство между носителя на правото на ползване и притежателя на голата собственост върху имота, тъй като същите не са страни в едно неделимо правоотношение и решението може да бъде различно за всеки от тях. В тази хипотеза молителят не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и разполага с друг път на защита на своите права върху имота, поради което не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. С оглед изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.