Решение № 8900 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020, срещу Решение 1631 от 15.03.2021 г. на Административен съд София - град по адм. дело 4278/2020 г., с което е отменено негово Решение РД-16-348 от 29.04.2020 г., с което на Евалон 1 ЕООД е определена финансова корекция в размер на 368 614,60 лева, представляваща 25 % от допустимите разходи, представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове , за нередност за нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013 г.), квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че при извършена проверка на място от одитния орган на 30.07.2019 г., закупеното в рамките на проекта оборудване не се използва. По този начин закупеното по проекта оборудване води до непостигане на целите на проекта, нарушение на принципа за устойчивост на резултатите и репутационния риск на ЕФРР. Счита, че видно от резултата от извършена проверка на 17.12.2019 г., пресевната инсталация не е натоварена и не произвежда фракции. Между двете проверки от 30.07.2019 г. и 17.12.2019 г. е налице период от около 6 месеца, през който е констатирано, че оборудването закупено по проекта не се използва по предназначение. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник Д. Ганчев. Ответникът по касационната жалба Евалон 1 ЕООД, счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Претендира разноски, за които представя списък. Ответникът се представлява от адв. В. Шопов Адвокатска колегия Разград. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 20.11.2017 г. между Управляващия орган на Програма Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020 и Евалон 1 ЕООД е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-3.001 за изпълнение на проект Конкурентоспособност чрез инвестиции в енергоефективно технологично оборудване. Във връзка с проведена процедура за закупуване на пресевна инсталация - 1 брой, на 08.06.2018 г. е сключен договор между Евалон 1 ЕООД и Прайм Технолоджийс ООД, на стойност 581 500,00 лева, без ДДС, като стойността на безвъзмездната финансова помощ по този договор е 407 050,00 лева, без ДДС. На 17.07.2019 г. е извършена проверка на място, за която е съставен Формуляр за извършено посещение на място, в който е отразено, че пресевната машина е пусната в експлоатация и работи по предназначение. На 24.01.2020 г. е съставен Доклад за представяне на резултатите от проверка на проект от одитен екип, като в раздел III, констатация 2 е посочено, че при извършена проверка на място при бенефициера в гр. Монтана на 30.07.2019 г. е установено, че закупеното в рамките на проекта оборудване не се използва. Това обстоятелство е посочено и в Контролен лист за проверка на проект (стр. 18) на одитния екип. На 09.04.2020 г. ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 г. е уведомил Евалон 1 ЕООД за обстоятелствата и причините за определяне на финансовата корекция, и размерът на евентуалната финансова корекция. На 23.04.2020 г. Евалон 1 ЕООД е представил възражение. На 29.04.2020 г., с Решение РД-16-348, ръководителят на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 определя на Евалон 1 ЕООД финансова корекция в размер на 368 614,60 лева, представляваща 25 % от допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ, за нередност за нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г, квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Представена е Заповед РД-16-5 от 06.01.2020 г. на министъра на икономиката, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 . Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд приема, че от събраните доказателства по делото не се установява по безспорен начин нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, които представляват основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. От една страна в договора за БФП, приложенията към него и общите условия към него не са заложени изисквания и поемани задължения от страна на бенефициента за реализация на конкретно количество продукция към определен период. Заложените в програмата цели са общо формулирани: повишаване конкурентоспособността на предприятието, чрез подобряване на енергийната ефективност и капацитет, подобряване пазарното присъствие на дружеството, постигане на по-висока производителност, намаляване на разходите и оптимизиране на производствената верига и повишаване на добавената стойност Съдът счита, че УО не доказва нарушаване на принципите на чл. 4, параграф 8 от Регламент1303/2013 г. Установява, че в представения контролен лист за проверка на проект са извършени констатации, че закупеното по проекта оборудване не се използва, което обстоятелство, според одиторите, води до изводите, че не могат да бъдат постигнати целите на проекта, нарушен е принципът на устойчивост на резултатите и репутационен риск за ЕФРР. Тези изводи присъстват и в констатация 2 в доклада за представяне на резултатите от проверка на проект на ИА "Одит на средствата от ЕС, въз основа на който е издадено оспореното решение. Според съда констатация 2 от доклада не е приета от управляващия орган, като последния подробно се е аргументирал, с извършени от него преди това проверки на място на 03.07.2019 г. и 17.07.2019 г. Въз основа на представените като доказателство по делото формуляри за посещение на място, извършено на 17.07.2019 г. и на 17.12.2019 г., съдът прави извод, че от извършените посещения на място, преди и след окончателното плащане по проекта, не са посочени препоръки или несъответствия нито със заложеното в ДБФП, нито с целта на процедурата и проекта, каквито се твърдят в акта за определяне на финансовата корекция. Административният съд намира, че независимо от представените присъствен и контролен лист от извършена проверка на одитен екип относно констатираните обстоятелства, че в проверения ден, закупеното оборудване не е в работен режим, не би могло да се направи генерален извод, че не са постигнати целите на проекта и са нарушени принципите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303. Още повече, че самият Управляващ орган е възразил срещу така направените констатации, като е посочил, че при извършените проверки на 03.07.2019 г. и 17.07.2019 г. от УО на място във връзка с приключване изпълнението на административния договор е установено, че закупеното оборудване в рамките на проекта е в експлоатация, като фракциите се доставят на място със закупеното оборудване и наличното такова във фирмата. Според първоинстанционния съд, оспореният административен акт изцяло е основан на констатация 2 от одитния доклад, без обаче да съдържа конкретни данни за какъв период от време не е използвано закупеното оборудване, какви точно машини не се използват и как това се е отразило върху производствения процес и дейността на предприятието и като краен резултат дали препятства изпълнението на поставените цели на проекта и на самата процедура. Предвид изложеното, съдът обосновава извод, че административният орган не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. Административният съд приема за необоснован и размера на финансовата корекция 368 614, 60 лева, който е определен като представляващи 25% от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по административния договор, като в акта не е посочена основата върху която е определен 25% размер на финансовата корекция. Въз основа на изложеното, съдът отменя оспорвания административен акт поради нарушения на материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 член 61 от (Финансовия регламент), бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В случая административният орган приема нарушение на принципа на добро финансово управление по член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г., без да е посочил кой принцип на Финансовия регламент намира за нарушен. В административния акт са изброени трите принципа - на икономичност, на ефикасност и на ефективност, без да е посочено кои факти административният орган счита, че са относими към нарушение на съответния принцип. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е сторено. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Обстоятелството, че на датата на извършване на проверката от ИА ОСЕС, машината не е в работен режим, не може да обоснове генерален извод, че не са постигнати целите на проекта, още повече, че тези изводи се опровергават от обсъдените по-горе два формуляра за извършени проверки. Тези два формуляра са официални документи, изготвени и подписани от експерти от администрацията на ответника. Същевременно към доклада на ИА ОСЕС не са приложени никакви доказателства във връзка с проверката, извършена на 31.07.2019 г. Процесният административен акт препраща към този доклад, без да съдържа данни за какъв период не е използван процесният актив, каква е стойността му, какво е неговото значение за производствения процес, евентуалното му неизползване как се е отразило на дейността на предприятието и като краен резултат дали препятства изпълнението на поставените цели на проекта и на самата процедура за предоставяне на БФП. Съдържанието на целите на проекта и съответната процедура не са обсъдени от административния орган, поради което е напълно бланкетна констатацията, че не са постигнати. Между проверката на експертите на Управляващия орган (17.07.2019 г.) и проверката на експертите на Одитния орган (31.07.2019 г.) има разлика от 13 дни, във връзка с което съдът правилно е отбелязал, че в такъв кратък срок дейността на бенефициера не би могла да даде значимо отражение върху спазването на всеки едни от трите принципа, поради което изводът за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 е необоснован. По изложените съображения правилен е изводът на съда, че органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. Административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК и правилно е отменен с обжалваното решение. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно размера на корекцията е безпредметно. Само за пълнота касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че в административния акт не са изложени конкретни факти, от които да става ясно при каква основа е изчислена абсолютната стойност на корекцията, което препятства проверката на законосъобразността на акта в тази част. Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на икономиката юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на ответника исканите и направени за настоящата инстанция разноски по делото. Същите, видно от искането и доказателствата по делото, са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 459,38 лева с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 02.06.2021 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд